Можем ли да се научим да мислим и пишем творчески?
За това ще си говорим и ще ни въведе в темата Ангел Грънчаров - учител по философия, писател и автор на книгата "Изкуството на мисълта".
Вход: Свободен*
Една от тезите на моето въведение по темата на сбирката в Клуба, обявена за четвъртък:
... Мислещите хора се познават по това, че обикновено са предимно и пишещи хора. Възниква нужда от писане за да може човек да съхрани мислите си, които заслужават това. По-стойностните, по-ценните ни мисли заслужават да бъдат запаметени, запазени, съхранени.
Да материализираме идеите си в слово и след това да ги запишем и съхраним завинаги е безкрайно потребно - щото иначе всичко отлита в небитието.
Нашите мисли са нещо крайно "летливо" и "хвъркато", те умеят да летят по-добре от птиците! :-)
Вторият признак, по който можем да разпознаваме мислещите хора е този: те много умеят и обичат да слушат - когато говори друг човек. И също така обичат да четат истински, т.е. внимателно, с разбиране, с вникване в мислите на автора, също така и на говорещия.
Умението за внимателното слушане и четене показва, че този човек умее да мисли, като слушаме или четем с разбиране и вникване, ние мислим и тренираме мисълта си...
И т.н., ще поговорим по тия въпроси колкото си искаме. Темата е чудесна, да се надяваме, че ще се намерят повече хора, на които не им е безразлична - и ще дойдат на обсъждането, ще се включат в дискусията. До скоро!
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Затова пише човек, не за друго. Щото мисълта е нещо много хвъркато, появи се, кацне ти на "рамото" като птичка, ако не е уловиш, хвръква и иди след това я гони, няма да я хванеш повече, а е възможно същата тази мисъл вече никога да не се яви в съзнанието ти. Ако се яви, вече ще бъде друга, не точно същата. Та затова се налага да пишем.
В някаква степен творческото мислене сигурно може да се стимулира и развива, но то е най-вече вродено и не корелира непременно с общата интелигентност. Може да си формално много умен, но да не си творец и обратно – да нямаш най-високи резултати в тестовете по интелигентност, но да си творец. Не съществуват обаче тестове, измерващи творческото мислене и потенциал, те не се поддават на измерване и квантифициране.
Публикуване на коментар