Между Турция и Русия Борисов избра (да похвали) себе си, Автор: ИВО ИНДЖЕВ
След като дни наред се чуди как да коментира коледното чудо в ДПС и на кой Началник на се кланя, премиерът Борисов се направи на интересен днес и съобщи, че Турция има интерес да се меси в България. Честито на уведомените!
Понеже в този сюжет я няма Меркел, че да й се поклони, Борисов реши да се поклони на себе си. Изтъкна, че избира България между Русия и Турция и че това си било неговата политика - да си се грижи за България. Тоже велико откритие на един премиер (на България, а не на Турция или Русия)!
Все пак, мъчейки се да не развали достлука на юг, но и да не изневери на метаните си на Север, нашият премиер избегна прякото обвинение към Турция за намеса, а само констатира, че Анкара се ОПИТВА да (му) се бърка. Дипломат ни е той!
Никакви нотки на критика, дори и беззъба (а именно в беззъбие го обвинява лично Путин) спрямо Кремъл Борисов не се си позволи по повод факта, че Местан беше свален като турски самолет от руска агентурна ракета в българското въздухарско пространство. Храбрец ни е той!
Откривателят на турската намеса, който преди някоя и друга седмица съвсем други приказки разказваше за дружбата с южната ни съседка при посещението на премиера Давутоглу в София, не взе отношение по разкола в ДПС и не стана ясно дали споделя оценките на своите ласкатели за ласкателствата им спрямо невижданата широта на дълбоката мисъл на Доган, обявена от въпросните ласкатели (малко обидно за самия пренебрегнат властелин на държавата) за реч на годината. Загадъчен ни е премиерът, оставя ни да се догаждаме сами накъде клони и да тръпнем в очакване на нови знаци на мъдрата му политика на снишаване, докато попремине бурята.
В този смисъл Борисов сложи още една точка в многоточието на своята 2015 г. Прояви се на фронта на международните интриги в поверената му държава по същия начин, като и в лавирането на вътрешната сцена: важното му е да е добре с всички и да не взима страна. Докъде ще ни доведе това неутрално дередже, предстои да видим през новата 2016 г. - поредна година на гарантираната стабилност на страната ни на дъното на европейските класации по основните показатели на състезанието за по-добър живот между народите.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Иво Инджев е казал всичко и то по превъзходен начин. Просто човек няма какво да добави. По тази причина аз лично се чувствам освободен от грижата да правя коментари на политическите събития - изцяло споделям това, което г-н Инджев пише.
Ако имахме и свестни, вършещи си като него качествено работата политици, то тогава и българските работи щяха да се развиват перфектно, но, за жалост, това не е така, което означава, че на нас, гражданите, се пада отговорността да вършим работата на политиците. И това става по един начин: като по-често излизаме да протестираме на площадите и на улиците. Този е начинът.
Щом научим политиците си да си вършат качествено работата, тогава вече ний, гражданите, ще можем да си отдъхнем малко, но до този момент е престъпление да нехаем за това какво става в държавата ни.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар