В днешните нашенски училища най-важното (по пагубното традиционно гледище на официозната или казионна образователна система и най-вече на нейните цербери, именно тъй величавите и пълновластни чиновници от образователното ведомство), неоспоримата съкровена догма, тъй да се рече, е планируемостта, отчетността и контрола на... хартия, именно алфата и омегата, средоточието, около което всичко се върти, е вездесъщата документация. Ако са ти наред документите, ако е всичко о`кей на хартия, според толкова педантичните изисквания на въпросните цербери, то тогава ти си образцов типово-стандартен учител и заслужаваш за награда доживотно да вегетираш в системата, дори може и орден да ти дадат; но ако, не дай Боже, нещо в документацията не ти е наред или пък (да плюем в пазвите си да ни подмине такова зло!) си проявил оригиналност, творчество, авторство и прочие в изработката на тия документи, то тогава заслужаваш много да патиш, да, ти си изневерил на светая светих на системата и в такъв смисъл си дръзнал да й отправиш жестоко предизвикателство, за което заслужаваш да ти бъде отмъстено безпощадно. И ще си получиш заслуженото де, отмъщението няма да ти се размине.
Затуй масовия български учител, проявяващ тъй похвалното здравомислие, за да си няма излишни главоболия, от година на година копира и дава за височайше одобрение на началствата най-банални типови и стандартни планове, документи, изработени според канона и догмата на централно-планираната ни социалистическа държавна и командно-инструктивна образователна система - това е станало начин на оцеляване, за вегетиране в рамките на иначе тъй умилителната идилична система, в която често на някои не издържат нервите и, току-виж, стане скандал, примерно ученици набили учителка, родители пребили учител, учител, да речем, превъртял и ударил шамар на хулиганстващ ученик, абе стават какви ли не ексцесии, вие това го знаете, но ето, министърът на образованието хем е загрижен, хем е толкова човечен, той за всичко мисли, ето, предприема мерки за да реши и тия неща, вече предлага законови промени та да се криминализират физическите и психически посегателства срещу личността на горките учители.
Но мисълта ми беше, че всичко ли е наред по документи, то тогава всички са щастливи, а най-вече началствата, и тогава идилията е на висота, естествено е, че в рамките на тази парадигма на никой не му пука дали учениците са научили нещо, дали личността им е придобила ценни качества, според потребностите на епохата, в която живеем, дали има някакъв по-съществен смисъл ходенето им на училище от този да се видят с приятели, да си направят шоуто в час, бъзикайки учителките и да изядат по някой и друг тъй упоително миришещ дюнер - ех, има смисъл да се живее в този наш така възхитителен свят! - в близката дюнерджийница или кебапче или пица в близката кебапчийница-пицарийница. Както и да е, тия неща си се знаят, няма смисъл да се говорят. Защо ги казвам ли? Защо се сетих за тях ли? Ето защо.
Моя милост също е учител, ама аз съм се прославил вече като... ненормален учител, нещо повече, имам официално заверен атестат от най-високо място, че съм "абсолютно негоден за системата", без каквито и да е качества да бъда учител съм, нещо повече, дори една попрестарала се администраторка благоволи да ме провъзгласи и то на най-официално място, че, тъй да се рече, съм бил "най-лошият учител по философия в Пловдивска област"! Е, както и да е, въпреки тия толкова ласкави оценки за моята иначе непретенциозна, ала, сами виждате, нестандартна в някакъв смисъл личност аз пак... учителствам напоследък, а отскоро съм и отново на мястото, от което преди близо 20 месеца бях уволнен с гръм и трясък, по силата на съдебно решение отново съм учител по философия. Разбира се, не ми е безразлично дали съм официално провъзгласен за "пълен некадърник", и то в очите на ръководни фактори, по тази причина се мъча да докажа, че имам известно морално право да обучавам в тънкостите на мисленето и на философията моите ученици; да, ама ето, тия дни се потя да правя официалните документи, с които да имам правото да преподавам. Изправен бях пред жестоката за мен морална дилема, да, представете си, за мен моралът има известно значение, колкото и да ви се вижда странно това, моралът стои за мен над собственото ми добруване-живуркане, ето, аз следваше да реша: дали за да ми е мирна главата да копирам типово-стандартните документи (разпределения на "учебното съдържание", планове, и то според инструкциите на висшестоящите властни началства и пр.) или да не си позволя този скъпоплатен лукс и да проява известно творчество, т.е. да дам моите същински, автентични планове, документи и пр.?
Умни хора в тази ситуация ми даваха съвет за да ми е мирна главицата да престана да се правя на "интересен" и да копирам официалните типови "разпределения"; мислих, мислих, в един момент даже, признавам си, бях склонен да преглътна унижението и да направя "както се прави" - за да ми и мирна именно главицата; но в един момент съзнанието ми за дълг пред учениците надделя, поривът ми към истината взе надмощие, обади ми се и съвестта, знайно е, ний, ненормалниците, имаме и съвест; и ето, аз направих това, което съм правил и преди, направих съвсем истински и авторски, тъй да се рече, и дори осъвременени планове-документи. Ще направя нужното и да получа официална санкция за тях от съответните властващи началства на различните нива, зер, веке имаме нов, "либерален", "изцяло съвременен", "авангарден" дори в некакъв смисъл закон за образованието, който ни зове, представяте ли си, да почнем да мислим по новому, да бъдем творци, свободомислещи и так далее, и прочие, и т.н., и ала-бала.
С нижеследующия документ (проект) се обръщам и към висшестоящата за мен инстанция, а именно към родителите на моите ученици, към гражданите-данъкоплатци и към учениците, към младите хора също така и дори към колегите-философия, към учителската колегия като цяло, призовавайки ги да кажат своята решаваща според мен дума; публикувам тук своето предложение за едно нетипово разпределение по предмета "Свят и личност" за 12-ти клас; ето какви теми и въпроси предлагам на учениците си (и на гордите образователни началства за известно снизходително одобрение на тъй наглата ми дързост да се представям, видите ли, за "различен" и "нетипов"!):
КОНСПЕКТ ПО СВЯТ И ЛИЧНОСТ ЗА 12-ТИ КЛАС
За поправителни, за приравнителни изпити и за самостоятелна форма на обучение УЧЕБНА 2015 – 2016 г.
1.Идеята и смисъла на предмета “Свят и личност”
2.Светът за човека и светът на човека
3.Пътят към свободата и достойнството
4.Моята готовност за свободен и самостоятелен живот
5.Как да направим живота в България по-добър?
6.Възможно ли е човек да успее в България?
7.Какво е да си съвременен човек?
8.Жизнени стратегии: коя е моята лична жизнена стратегия?
9.Българската душа и съдба: съществува ли българска мечта?
10.Българска национална идентичност: какво е да си българин?
11.Глобалното “световно село”: как възприемам света, в който живея?
12.Европейската идентичност: какво е да си европеец?
13.Какво е да си космополит, как се отнасям към страстите на „истинските патриоти-националисти”?
14.Традиции, новаторство и модерност: как се отнасям към консерватизма и радикализма?
15.Ценностна идентичност на личността, кои са моите ценности?
16.Опасностите пред демокрацията: кога демокрацията се изражда?
17.Възможна ли е екологична катастрофа, какво е моето отношение към природата?
18.Кой е начинът престъпността, корупцията, беззаконието у нас да бъдат сведени до поносими размери?
19.Какви шансове ми дава членството на България в Европейския съюз, съзнанието, че съм и гражданин на Европа, какви чувства поражда у мен?
20.Какво става с личността в информационната епоха?
21.Глобализация и антиглобализъм: как се отнасям към антиамериканизма и русофилството?
22.Принципи на международните отношения в съвременния свят
23.Защо съществува тероризмът, може ли човечеството да се пребори с него?
24.Какви международни организации познавате?
25.Какво за мен е Европейският съюз?
26.Ролята на медиите в съвременните общества
27.Гражданин на България, гражданин на Европа, гражданин на света
28.Как да победя безразличието, как да постигна качеството инициативност?
29.Общуване и междуличностно разбиране: култура на толерантността
30.Личностно израстване: как да стана силна, пълноценно живееща, успешна личност?
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ:
- Самостоятелност
- Аргументираност
- Убедителност
- Информираност
ИЗГОТВИЛ: (подпис)
Ангел Грънчаров
Това е засега. Хубав ден ви желая! До нови срещи!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
9 коментара:
1.Идеята и смисъла на предмета “Свят и личност”
2.Светът за човека и светът на човека
3.Пътят към свободата и достойнството
4.Моята готовност за свободен и самостоятелен живот
5.Как да направим живота в България по-добър? – Нима той вече не е достатъчно добър и при това става все по-добър, нали всяка година се отчита «икономически растеж»?
6.Възможно ли е човек да успее в България? – Какво значи «да успее» - да си купи смартфон, лаптоп и кола?
7.Какво е да си съвременен човек? – Проклятие, преди Първата световна война светът беше по-добър.
8.Жизнени стратегии: коя е моята лична жизнена стратегия? – А трябва ли непременно да имам «жизнена стратегия»?
9.Българската душа и съдба: съществува ли българска мечта? - Съществува ли португалска или замбийска мечта?
10.Българска национална идентичност: какво е да си българин? - А какво е да си парагваец или малайзиец?
11.Глобалното “световно село”: как възприемам света, в който живея? - Глобализацията май означава само, че светът се залива от китайски дрънкули и американска масова култура.
12.Европейската идентичност: какво е да си европеец? - Има ли въобще обща европейска идентичност?
13.Какво е да си космополит, как се отнасям към страстите на „истинските патриоти-националисти”? – Дали национализмите не са анхронизъм или националната държава въпреки напъните да бъде елиминирана все пак не си остава ядрото на политиката?
14.Традиции, новаторство и модерност: как се отнасям към консерватизма и радикализма? – Възможен ли е автвентичен консерватизъм в посткомунистически общества? Какво ще съхранява? – Комунизма?
15.Ценностна идентичност на личността, кои са моите ценности?
16.Опасностите пред демокрацията: кога демокрацията се изражда? - Например сега в Европа и Америка.
17.Възможна ли е екологична катастрофа, какво е моето отношение към природата? – Екологията е важна, но се преекспонира от левите и либералите.
18.Кой е начинът престъпността, корупцията, беззаконието у нас да бъдат сведени до поносими размери? – А как така, нима 25 години след промяната все още има такива неща в България? Как така?
19.Какви шансове ми дава членството на България в Европейския съюз, съзнанието, че съм и гражданин на Европа, какви чувства поражда у мен?
20.Какво става с личността в информационната епоха? – Затъпява и дегенерира.
21.Глобализация и антиглобализъм: как се отнасям към антиамериканизма и русофилството? – Все още ли мислим в подобни анахронични категории? А как се отнасяме към антииндионезийството и германофилството?
22.Принципи на международните отношения в съвременния свят
23.Защо съществува тероризмът, може ли човечеството да се пребори с него?
24.Какви международни организации познавате?
25.Какво за мен е Европейският съюз?
26.Ролята на медиите в съвременните общества – Да случабт за дезинформиране и затъшяване на грацданите
27.Гражданин на България, гражданин на Европа, гражданин на света – ще има ли общо европейскко гражданство?
28.Как да победя безразличието, как да постигна качеството инициативност?
29.Общуване и междуличностно разбиране: култура на толерантността
30.Личностно израстване: как да стана силна, пълноценно живееща, успешна личност? – Като чета, мисля. медитирам, пиша, рисувам, беседвам с приятели, слушам музика, сам свиря, правя записи, разхождам се, спортувам леко
Глупости на таркалета! Програмата е лоша...........
Не може така да се прави. Ако всеки започне да учи децата на каквото си иска, къде ще му излезе края! Трябва ред да има, и също така хоризонтална проходимост - един ученик като се премести в друго училище, трябва да попадне горе-долу на същото ниво на затъпяване, иначе може и да се научи да мисли, което значи, че сме го изтървали детето, отпада от системата.
Явор Ганчев
Вашите теми са направо прекрасни! Моля да ми разрешите да си взема някои от тях за часа на класа. Аз съм филолог, нямам идея какво трябва да се преподава по Вашия предмет. Но, бих направила следното, което можете да заимствате:В графата за материала в дневника аз бих написала това, което имам като тема за ЧК по план, а пък бих работила по Вашите теми (с Ваше позволение). А Вие, ако не искате да си имате неприятности можете Вашите теми да ги добавяте към да речем казионния план с тире или точка и запетая. Така като Ви проверят, ще има някакво съответствие. Ако нещо се заяждат, ще се аргументирате. Пак казвам, не познавам този предмет, но това което правите е чудесно! Радвам се,че има такива учители като Вас!
Галина Пейчева
:-) Радвам се, че така сте възприела темите! Разбира се, че можете да ползвате всичко, което Ви е харесало от тия теми и проблеми в часовете на класа или за каквото и да било друго. Иначе съветът Ви за допълване на казионния план с тия теми ще го последвам изцяло, благодаря за което!
Мога само да Ви адмирирам! Ако всички учители бяха толкова креативни и всеотдайни, образованието в България щеше да процъфти! Но..."свестните днес считат за луди"
Бойка Костадинова
Не мисля, че този конспект по нещо противоречи на това, което е в същността на философията като дисциплина или ДОС. Всеки учител трябва да е творец и основната му задача е да научи ученика да мисли, да има собствена позиция и да не се страхува да я отстоява. Предложените теми са благодатни за това. Поздравления!
Енеза Ангелова
Браво!! Много се радвам, че все още има учители като Вас! Дерзайте!
Yana Shishkova
Темите Ви са страхотни, само мога да си представям колко яко е да бъде някой Ваш ученик и как интересно минават, хвръкват броените минути на един учебен час при Вас. Подкрепям мнението на колегите да добавяте Вашата тема след тази, която се изисква по програма и работете по своята спокойно, предполагам, че близки или далечни връзки винаги ще се намерят. Философията не е точна наука. Като ни нямат доверие чиновниците, така ще е.
Снежана Петкова
Публикуване на коментар