Нещо твърде интересно за "робството"

Тези дни си говорим с Миро семейно и исторически за пътуванията на българите в рамките на Османската империя и извън нея. Оказва се, че и двамата има с какво да се похвалим. Но и почетох малко по темата де. Най-много сведения относно пътувания има за периода от 1830 - до Освобождението. Най-посещаваното място е Божи Гроб (Αγιος Τάφος, Йерусалим).

Типичен пример е пътуването на сем. Никола и Маринка Асенови от гр. Сливен, които заедно с двегодишното си дете Димитър заминават към светите места и стават хаджии (1842 г.). Точно така, за Хаджи Димитър става въпрос. Много често българите пътуващи до Йерусалим непропускат да правят и кръщенета в река Йордан. Като част от багажа им освен храна са задължителните 4 мъжки, бели ризи. 2 от тях за пътуване, а останалите за евентуална венчавка и погребение. Целта е дрехите да стигнат до православните свещеници в църквите в Йерусалим, които да ги благословят и наръсят със светена вода.

Пътуванията отнемат от 2-3 месеца в една посока и още толкова в обратна. Използвано е трасето по Пътят на коприната, като град за отправна точка е Енос. От там талигите и каруците се натоварват на кораби и заминават към Божи гроб. Много често в спомените си, пътуващите българи описват с ужас "морската болест", но това в никакъв случай не е попречило на походите им към светите места. Най- много пътуващи е имало от големите търговски градове като Копривщица, Карлово, Калофер, Сопот, Сливен, като много от пътуващите поклонници остават за повече от година и отварят дюкяни в Йерусалим. Има писмени данни за български дюкяни по пазарите в Кайро (напр. магазин за плетени копривщенски чорапи, по 10 бр . на връзка). А най-далечните пътувания на българи с цел търговия през този период са в северна Африка и по-точно Судан. Друга дестинация са пазарите в Сирия. За Гаврил Хлътев - Георги Бенковски - и неговите скиторения из Анадола, Гърция, Африка няма да приказвам, но също е показателен пример за доволно пътуване. Прабаба ми Марина пък, например, е ходила до Дамаск. Там тя и нейните съселяни са продавали овчи и агнешки кожи, мед, орехи, тютюн, памук, а са пазарували за на връщане кафе, подправки, платове, кехлибарени броеници, накити. Въобще е кипяла яка търговия. Прадядото на мъжа ми, пък е кръстосвал по гръцките острови.

А в рамките на социалистическа, правешка империя наречена за краткост НРБ, семейството ми за да види дъщерята на пътуващата ми прабаба, демек баща ми да види майка си, му се налагаше задължително да си вади разрешение от МВР - т. нар. ОТКРИТ ЛИСТ. И за 240 км 4-5 проверки от КАТ, Народна Милиция и Гранични войски, защото бабата е жителка на погранична зона. Много хубаво беше през байтошово време, а през турско хич не беше!

Zdravka Rusenova

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo