На робството ще ни посягат те!

Турското робство - вечното оправдание за провалите, Автор: Иван Бедров

Скандалът с учебниците отклони вниманието от истинските проблеми. Точно това беше и целта му

... След като премиерът Бойко Борисов поиска през Фейсбук оставката на министъра на образованието Тодор Танев, версиите се самоограничиха до една – имаме проблем, имаме и решение. Народът е спокоен. Проблемът е решен. В това време Европейската комисия била констатирала, че властите нямат воля да се борят с престъпността и корупцията и да изградят работещо правосъдие, но за тази тема не остава време, защото имаме проблем на живот и смърт. На робството ще ни посягат те!

... Последва обаче линч. Редица политици бяха принудени да декларират пред телевизионни камери, че за тях онези близо 500 години от българската история са само и единствено "турско робство". Подобно ритуално вричане не се размина и на министъра, който дори добави в своя защита "Не съм Киряк Стефчов". Тодор Танев бе извикан от парламентарната група на Патриотичния фронт, за да декларира, че няма да направи нещо, което никой всъщност не се е опитал да направи. Последва пълният арсенал – подписки, писма на възмутени патриоти, рецитиращи деца на живо в сутрешни блокове. Народът се почувства сплотен – някой се опитва да му открадне "робството". Поне така му казваха медиите.

Нямаше реакция обаче на доклада на Европейската комисия, който констатира, че управляващите нямат политическа воля да реформират правосъдието, че са приели една стратегия на хартия и нищо не правят по нея, че не смеят да погледнат проблемите в прокуратурата, че си разменят смс-и с този Висш съдебен съвет, който се специализира в производството на скандали. По тези теми Борисов мълчи.

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo