Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 29 януари 2016 г.

Щом някой бие шумно тъпана на патриотизъма, значи се краде здраво...



Гражданите не могат да разберат дали баба Илийца ще се изучава в училище и участват в оживени спорове. В опит да овладеят ситуацията, от МОН уверяват гражданите, че всички произведения на авторите Баба Илийца, Баба Тонка и баба Ванга ще бъдат включени в обща част, наречена "Бабини деветини" – естествено, предвидена за изучаване в девети клас.

Без съвременни учебни програми промяна не може да има. В този смисъл броят на произведенията не е важен, важно е какво, как и защо ще се изучава. Липсата на отговор на тези въпроси ражда недоверието в цялата система и в способността на управниците да провеждат национално отговорна държавна политика в образованието.

От Паисиевата „История Славянобългарска“, Вазовото „Отечество любезно“, Вапцаровата „Борба“ или Шекспировия „Хамлет“ има смисъл, само ако е ясно защо са в учебника. Защото и сега ги има, но броят на неграмотните деца до 16 години вече е 41%. МОН няма един месец, осигурен му по закон, да обсъжда новите учебни програми, разполага едва с часове, за да постави дебата на правилна научна основа.

Списъкът на изучаваните автори и произведения за отделните класове изглежда кошмарно. Все едно някой ги е теглил с топките на Тото 2.

Разбира се, проблемът на образованието ни не е, че „махат Х от учебниците“, както обичат да реват псевдо патриоти по стъгди и седенки. И повечето възмутени във фейсбука пишат с латински букви (сигурно са повлияни от Паисий!) и едва ли помнят нещо от "История славянобългарска".

Но че реформи се правят самоцелно и сякаш със завързани очи - това е големият проблем.

Аман от примитивни жалби за "славнобългарската" история, от поплаците, че ни били "отнели" Паисий и как било имало или нямало турско "робство"!

Историята на Паисий, за добро или лошо, си е оригинално озаглавена "славяноболгарская". Никой не ни е отнемал Паисий, текстът му е достъпен включително и за без пари в интернет. Четете го, щом ви харесва и, ако не сте го чели, когато му е било времето!

А дебатите дали има или няма "робство", както и забраната върху розовия домат, шкембе-чорбата, домашната ракия и кръщенетата се появява, когато на мафията й се ще да забравим за ужасния мониторингов доклад, за убийствата, за липсата на реформи, за мутрокрацията и за това, че инвеститорите си тръгват.

Природен закон е, че щом някой бие шумно тъпана на патриотизЪма, значи се краде здраво, прикриват се някакви далавери и гадости или пък се задават избори. А най-много се лъже по време на избори, по време на война и след лов.

От патрЕотичните напъни и от превръщането на истОрията в истЕрия разбрахте ли, че Европейската комисия е написала унищожителен доклад за състоянието на правораздавателната ни система?

А покрай лъжата за заменянето на "османско владичество" с "присъствие" и "мирно съжителство" разбрахте ли, че Румъния може да спре да бъде изрично наблюдавана от ЕК - защото там е отчетен изключителен напредък в борбата с корупцията? Тъй като вкараха в затвора множество министри - като за две правителства?

Ако не сте разбрали, медийните "димки" са изпълнили успешно своето предназначение.

Автор: ISTORIK

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: