Изкривяването на българската история по руски имперски вкус е в основата на разделението на българите

Историята българска (а не пръчково славянска), глупако!, Автор: Иво Инджев

Българската история е обект на някои доста важни откровения и коментари днес.

Директор на столична гимназия (не) ме изненада с констатацията си в интервю за една от водещите телевизии тази сутрин, че историята (на България) от години се смята за най-трудния предмет за българските ученици. Не само в конкретната гимназия, а изобщо. Според специалиста причината е в лошо поднесения материал. И толкоз.

Не означава ли това, че българската история трябва да бъде (пре)написана така, че да не обърква учениците? И какво по-объркващо може да има в нея от стърчащите навсякъде у нас уроци по извратено представена история - например чрез видимия факт, че окупираната от СССР България „благодари” за окупацията си, формулирана като „освобождение”?

Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров категорично не мисли така. На него му харесва онова, което е напечатано с веригите на съветските танкове през десетилетията на съветизация и русификация на България. В отговор на подмазвачески въпрос на журналист от български произход Лавров днес изрази на пресконференция в Русия надежда, че в България няма да бъде пренаписана тази история, както „в любимата братска Украйна”.

Лавров, разбира се, наблегна на основната опорна точка на руското влияние в България, което се е оттеглило тактически от ерата на доминиращия тук съветски комунизъм, охранявана безмълвно от съветски монументи, но крепи многословно стратегията си върху старите аргументи от 19-ти век, свързани с руско-турската война 1877-1878 г.

Има ли още въпроси защо твърдя, че изкривяването на българската история по руски имперски вкус е в основата на разделението на българите?

Историята, глупако!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo