35 въпроса за живота в соца, чиито отговори някои „забравиха", Автор: Мирослав Иванов
Защо да видиш мерцедес беше на късмет и защо прясното мляко все течеше
Взех да се чудя, защо като сме били първенци в света едва ли не по всичко, всички чакаха на мама и тате от село да напълнят багажника на каталясалия москвич с буркани? Защо ли в нашия плод-зеленчук постоянно имаше нектари някакви в бирени бутилки, но като пуснеха домати и пипер, ставаше опашка? Защо месото в месарницата беше винаги с кокал... Защо прясното мляко все течеше, а киселото беше с полуотворени капачки...
Защо, когато лютеницата уж беше уникална, всички варяха лютеница есента... Защо в бирата плуваха парцали и всички гледаха бутилките, като ги купуваха... Защо в месарницата миришеше на мърша, а в плод-зеленчука на гнилоч... Защо капачките за буркани бяха по-ценни от валута наесен (Дори в зората на „демокрацията" БСП подкупваше пенсиите с капачки за буркани вместо с кебапчета, ако си спомняте.) Защо да видиш мерцедес беше на късмет, а АЗЛК (заводското наименование на москвича) се превеждаше на народен език Ах Защо Ли те Купих?
Защо баба ми, работила цял живот в текстилна фабрика, получаваше почти до последно 65 лева пенсия, които не стигаха за нищото, което дори го нямаше по магазините? Защо 9/10 от къщите бяха неизмазани, а за паркет се чакаше повече отколкото за нова кола? Защо в панелките винаги имаше мухъл, дограмата духаше отвсякъде и имаше само 1 модел кухненски шкафове? Защо в магазините за обувки ставаше празник като пуснеха номерата 42 и 43, но за сметка на това беше пълно с номера 46 и нагоре? Защо дамските превръзки приличаха на детските памперси? Защо на социалистическата ни пералня Перла 05 постоянно й гореше моторът? Защо имаше режим на тока зимата и режим на водата лятото? (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар