Някакъв анонимен "мислител" с ярко изразени мечтателски наклонности е съставил "Оптималният кабинет за България" (виж: Не вервам да има българин, който да не се смята за достоен да е министър - или има такива, а, вие как мислите по този въпрос?), в който е дал министерско кресло и на... моя милост; ето кои са останалите възможно най-добри министри на злочестата ни страна по неговото мнение:
Министър-председател: Иван Костов
Индустрия: Димитър Бъчваров
Регионално развитие: Евгени Чачев
Образование и наука: Ангел Грънчаров
Отбрана: Бойко Ноев
Финанси: Муравей Радев
Външни работи: Константин Димитров
Правосъдие: Екатерина Михайлова
Земеделие: Георги Стоянов
Търговия и туризъм: ?
Транспорт: ?
Труд и социална политика: Радан Кънев
Здравеопазване: Илко Семерджиев
Култура: Калин Янакиев
Околна среда: Вили Лилков
Вътрешни работи: Атанас Атанасов
Това е проекта на идеалния министерски съвет на България според този човек. Който обаче е възможен и реален в едно по-друго време, което засега още не се види. Но знае ли се, нещата са презрели отдавна и народът май се нагледа на сеирища. Със сеирища обаче не може да се живее. Нека сега и Слави Трифонов да се нареди в редичката на менте-оправячите на България и едва тогава, когато страна ни преживее поредната си национална катастрофа, народът ще се види принуден да даде път на изброените по-горе личности, за да бъде въведен ред в страната ни.
От само себе си се разбира, че моя милост никога няма да бъде в някакво министерство иначе освен в ролята на... жалбоподател! :-)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар