Да си човек в истинския смисъл означава да мислиш творчески, всичко друго е недостойно за нас, човеците - любимите творения на нашия толкова щедър Бог

Ще продължа есето си (или поредицата от есета) този път по по-различен начин; вчера написах текст, на който дадох ето това заглавие: От немисленето произтичат всички пороци, на него дължим и разрухата на собствената си личност: пазете се от нея, лекувайте се срещу нея; днес ще продължа да пиша по темата си, но ето преди това отзивите на неколцина анонимни "мислители", които се получиха по повод на написаното; мисля, че говорят и показват много:

Анонимен каза: За да перифразираме Троцки: вие може да не се интересувате от политика, но политиката се интересува от вас! Но е прав Йозеф Шумпетер, че дори интелигентни хора, когато започнат да мислят за политика, слизат на по-ниско интелектуално ниво, мисленето им става схематично и афектирано и те разсъждават по начин, който никога не биха приели в своята собствена област на знание.

Анонимен каза: Отличен текст, г-н Грънчаров! Прекрасно демонстрирахте как в МНОГО текст човек може да не каже нищо.

Анонимен каза: Хаха, този текст наистина е един вид „поток на мисълта“ и се разпростира върху всичко, без да се съсредоточава върху нищо, само че нещата не опират само до това просто да се мисли нещо, а тази мисъл да се дисциплинира, канализира, систематизира, да й се придаде стегната, завършена, логична форма.

Това казват тия въпросните "мислители", по отличен начин потвърждавайки тезата ми за крайно опасното масово разпространение на немисленето из свидното ни отечество. Немислещ човек, очевидно, не може да възприема какво му казва мислещият, щото липсва условието за адекватното възприемане, тия двамата - мислещият и немислещият - сякаш живеят в различни светове, обитават различни вселени. Липсват условията за потребното онтологично съответствие, а без тях няма как да се случи това чудо: да разбереш какво ти казват. Или защо така ти го казват. Прочее, всеки има пълното право да мисли и на пише както си иска. При писането човек, казахме, "облича" мислите си с думи, за да станат предаваеми на другите. Неизразената в слово мисъл нима съществува? Тя по-скоро обитава небитието, тя е само възможност за мисъл, но не и действителна мисъл. Битието на мисълта се получава в изразяването. В писането най-вече. Щото при говоренето мислите отлитат - подобно на птиците. И след това не можеш да ги хванеш. Да, мислите са много летливи, подобно именно на птиците. Затова и се налага да се пише. Ето какво си позволих да кажа на тримата коментиращи, обърнах се към тях с ето тия думи:

Другари немислещи комуноиди, не е нужно да ме хвалите чак толкова! Аз съм скромен човек. Във вашите уста всякакви обиди са голям комплимент за мен. :-) На третия анонимен другар искам да кажа: и какво Ви пречи сам да осъществите препоръките, които давате на мен? Пишете, "канализирайте", "дисциплинирайте", "систематизирайте", "стягайте"... ПИШЕТЕ САМ, за Бога, кой Ви пречи съм да свършите това, което препоръчвате на мен? :-)

Да видим какво ще ми отвърнат, но все пак е добре, че се отпочна някакъв диалог, пък макар и в нашенския му нихилистичен вариант. А повечето хора, както е обичайно, мълчат - и гледат сеира. Изглежда и обидно са прозвучали някои от мислите ми вчера, не знам коя е причината. Нищо. Ще продължа сега нататък.

Няма как човек да говори или да пише "за всичко", разбира се, първо се пише за едно, след това за друго, мисълта на мислещия по един свободен начин следва да минава от предмет на предмет. В случая предмет на мисълта и самата мисъл, един много странен предмет. Повечето хора не умеят да мислят за такива странни, в някакъв смисъл непостижими предмети. Те трябва да си представят зримо (визуално) това, за което се мъчат да мислят. Те все са привикнали да мислят за "реалното", примерно за този ето там пасящ кон, за тази вървяща по пътя крава, за този или онзи човек, който си има име. Да мислят за човека изобщо, за това какво е да си човек, за такива хора това е много мъчна работа, предполагам. Пък и не виждат смисъла. А при мисленето, казахме, се мисли с помощта на общи представи, мисли се чрез понятия. Или, инак казано, чрез идеи. Идея и истина са едно и също нещо. Идеята съвпада със същността, да, съвпада със самата същност на предмета; тя следва да съдържа в себе си най-същественото от неговия смисъл. И мислещият човек борави или оперира с тия понятия. С тия общи мисли. Аз даже обичам да казвам, че мисленето е игра с понятията. Свободна при това игра, която все пак си има известни правила. Който обича да мисли, такъв обича да си играе с понятията. Играта с понятията му донася удоволствие. Други хора пък обичат да си играят с други неща. По възможност по-сетивни, по-сетивно възприемаеми. С "реални" предмети обичат да си играят. Обичат да мислят, казахме, за това или онова, все конкретни неща, за този или онзи човек, имащ си име, за това или онова, което може да се види или да се пипне. Такива хора, мислейки по обикновения и разпространен начин, "мислят" чрез представи. Т.н. обикновено мислене е мислене с представи. Между представата и понятието има огромна разлика. Понятието е най-простата форма на мисълта, то е нещо като "квант мисъл". В представата обаче няма мисъл, там има само нагледни образи. Образи, които владеят съзнанието и от които това съзнание не може да се освободи. Мисълта е територия на свободата, там, където се появи мисъл, там вече се ражда и свобода. Пълно е с непознаващи свободата хора. Това е така, защото е пълно с немислещи хора. Пълно е с хора, за които същинското мислене е нещо като тайна, заключена със сто печата.

И затова онзи там "строго мислещ таваришч", дето се прави на учен, повтаря ето какво:

... Този текст наистина е един вид „поток на мисълта“ и се разпростира върху всичко, без да се съсредоточава върху нищо, само че нещата не опират само до това просто да се мисли нещо, а тази мисъл да се дисциплинира, канализира, систематизира, да й се придаде стегната, завършена, логична форма.

Този фрагмент има известно принципно значение. Виждате, на него му се чини, че като се мисли понятийно, се мисли един вид върху "всичко", а това е все едно да мислиш "за нищо". Той си иска да се мисли "за нещо", и при това да се мисли "дисциплинирано" и пр. "Канализирано" да се мисли, т.е. мисълта, която се простира в едно по-широко пространство, му се чини, че се "разлива"; виждате как силно го дразни свободата на мисълта, тя явно за такива хора е нещо непонятно и непреживяно. Дайте им да мислят за... Путин, но не и за това що е политика в принципния смисъл. Дайте им да мислят за конкретни неща. За цената на тока, примерно. Или за това защо чушките у нас в момента са толкова скъпи на пазара. И почват да се вайкат и кършат тогава: леле, някой враг иска да ни отнеме тъй свидното "турско робство"! Мерзавец неден! Ще ни посяга той, видите ли, на нашето тъй свидно робство! Виждате как на такива хора явно е непостижимо да осмислят нещата по-основателно, според същината на термина "робство", да постигнат неговия точен смисъл. Тогава биха разбрали, че е тъпо да си мислиш, че като някой "посяга" на робството ти, той всъщност иска да ти помогне да схванеш, че да си роб е унизително, не подобава човешко същество да се е привързало толкова към робството, че даже да не усеща унижението. Дедите ни били роби, и то не просто век или два, а цели пет века! И това било, видите ли, нашето "свидно народно достояние", от което няма да се лишим! Робът си държи на робството и на робското у себе си, убий го, пак не ще да разбере, че е крайно унизително да си роб. На него му се чини, че да си роб е някак си престижно. Е израз дори на гордост. Извратена някаква гордост. Виждате до какви умствени и душевни перверзии води немисленето. Води до робуването на непремислени клишета, митове, лъжи. Немислещите много са податливи на едно митологично представяне на нещата. Свидни са на немислещите хора разните лъжи за миналото им. Пристрастили са се към лъжите така и толкова, че им се плаче като някой им каже как наистина стоят нещата. Истината за такива е болезнена, страшна, неприятна, неудобна. От нея, както казваме, боли. А лъжите са сладко нещо. Ужасно е човек да не умее да мисли. Той хем става роб в истинския смисъл, хем няма как да усети и осъзнае унижението от това да си роб. Разбира се, никакви роби не сме били в тия 500 години. Пък който е бил, той явно такъв е и останал - предавайки робското на наследниците си по един генетичен начин. Аз друго обяснение на този странен нашенски феномен не виждам. Нито един от съседните ни народи не говори за никакво робство. Не им идва просто на акъла така да нарекат почти същите отрязъци от своята от своята история. На мнозина от нас обаче не само че им идва в акъла тази дума, но те и не усещат, не разбират колко е позорно да си роб. И то завършен роб, дето не се срамува от робското у себе си. Дето се кичи с нещо все едно че робството е нещо като китка. Слагат си тая китка на ухото и се перчат с нея. Милите, какви са те убавци с тия китки на ушите!

В сферата обаче на чистото мислене цари съвсем друга атмосфера. Там, казахме, е пространство на чистата свобода. Мисъл и свобода са неотделими. Най-свободното нещо на този свят и в този живот е мисленето. А онази същата "дисциплина", ония същите "канали", "системи" и пр., за които плаче другарят по-горе, е нещо съвършено друго. Тия хора като него се прекланят пред науката - и съвсем не почитат философията. Щото тази последната е нещо твърде коварно в техните очи. Защото философията почита свободата, а науката мрази свободата. Що наподобява свобода в очите на такива хора е нещо крайно неприятно. Науката е тиранична, тя гони свободата, ето, затова и ще мислим само научно, видите ли. "Ненаучното" мислене - това, в което нема канали, системи и пр. - не е мислене. То се гаври с нас, таваришчи, щото ни учи да бъдем свободни. А за такива хора свободата е нещо най-неприятно. Тя е страшно и опасно нещо - думи на Достоевски, който много добре е описал този човешки тип. Той, Достоевски, общо взето друго не е правил освен да описва този човешки тип - и да показва колко много той е опасен. Той нарича такива хора нихилисти. Те именно са големи поклонници на нАуката - на нàуката. Непременно трябва да се пише така тази дума. Ако не напише просто наука ще е неправилно. Нàука е науката за простаците и за тъпанарите, които лъжат, че й се прекланят. Т.Живков навремето така произнасяше думата нàука. Той научи простаците така да я произнасят. И те до ден днешен така я произнасят. Пълно е и с професори, наричащи науката нàука. Това е типично нашенски феномен. Произнасят думата наука по руски образец. Тези хора са също така поклонници на Русия и на СССР.

Това обяснява всичко. В Русия и в СССР най-омразното нещо е тъкмо свободата. И философията наред с нея. Свобода и философия са неделими. Те са неразделни. Докато нàуката прекрасно си съществува без свобода. Нàуката е нещо съвсем земно и принизено. Нàуката е това, в което няма мисли и мислене. Там има само папагалстване. Чужди, отдавна умрели мисли се повтарят до безкрайност, до втръсване в нàуката. Тия "мисли", с извинение, следва да се набият в умовете, в душите на младите. Сега разбирате ли защо младите у нас мразят ученето, нàуката, учените, учителите, училището и пр.? Ами ясно защо ги мразят: защото те са построени по модела на нàуката. Там само се папагалства, там не се мисли. Там е строго забранено да се мисли. Напети гиздави даскалици (турили си по един карамфил или роза зад ушите за да са още по-убави!) правят всичко възможно за да отвратят децата докато са живи от мисленето, от науката, от философията, от търсенето на истината и пр. Това е българското образование ако сме честни да го признаем. То е храм на нàуката. То прилича, прочее, на гробище. В него няма нищо живо. Живот в сферата на образованието и училището може да покълне само ако тираничната нàука бъде изгонена от него и там се настани човешката мисъл с всичко, което й принадлежи: свобода, дух, култура, ентусиазъм на изследването, на търсенето, на обсъждането, на сблъсъка на различните разбирания. Толкова по този въпрос, щото темата е огромна.

Минаваме по-нататък. Но този път ми се налага да бъда по-кратък. Ще сложа точката тук. Скоро, живот и здраве да е, ще продължа. А сега - почивка. Много изморително нещо е това пусто мислене бе?! Или не е толкова изморително? Какво ще кажете, случвало ли ви се е напоследък да мислите по-интензивно? На дадени хора, казахме, изобщо сякаш не им се е случвало да мислят истински в живота си. Правят нещо, което наподобява мисленето, но не е мислене в неговия същински, автентичен смисъл. Мисълта не търпи никакви окови, това поне е сигурното. Тя обича свободата. Тя без свобода не може да вирее. Смърт за мисълта е несвободата - или робството. Мисълта умира когато й забраним да бъде себе си, сиреч, да бъде свободна. Творческата мисъл е същинска свобода, тя е битие на свободата като такава. Сфащате ли сега защо е толкова пълно с немислещи хора - ами те, горките, не знаят какво е това творчество. Творчеството именно е свобода, нищо друго не е творчеството.

Свободомислещите хора са именно творческите личности. Който се е влюбил в свободата, такъв се е преобразил и вече е творец. Да си човек в истинския смисъл означава да мислиш творчески, всичко друго е недостойно за нас, човеците - любимите творения на нашия толкова щедър Бог. Почва да прилича по нещо на самия Бог. Да, божествено нещо е същинското мислене - нека да кажа и това, та да накарам въпросните неприятели на същинското мислене да пощуреят хептен. Човек става богоподобен - и достоен за своя Велик Творец! - когато започне да мисли свободно, инак казано, творчески. Виждате колко са прости тия истини, че на мен лично ми е неудобно вече да ги повтарям. Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo