По-леко би се преживяло като ехо.
Останах камък. Сам. В морето.
Тежи ми!
Не тъжа.
Тежа.
С нозе дълбоко впити във земята,
за да не може някой да ме вземе,
по някого да ме замята!
Поне докато стана пясък!
Поне докато стана пясък!
Петър Манолов
Починал е поетът Петър Манолов, член на Независимото дружество за правата на човека, създадено от Илия Минев.
Мили Боже! Светла му памет на този достоен човек, с когото си пишех отвреме-навреме.
В началото на 1989 г. Петър Манолов е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от радио „Свободна Европа“ и световните медии. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (худ. Моно Петра) и защита от международната демократична общественост; юристи, журналисти, поети и писатели; Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др., а на 20 май 1989 г. е екстрадиран от страната.
В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.
Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995), и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.
Даниела Горчева
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
А може ли да публикувате имената на тия правоверни "интелектуалци", които "заклеймиха" тогава Петър Манолов и го обявиха за "пълен некадърник" и пр. Имаше цели поменици за такива, които плюха усърдно по П.Манолов. Любопитно ще е да видим кои по-точно са тия другари... некои от тях може да са станали велики "демократично-мислещи" личности после...
Ето пловдивските интелектуалци, заклеймили П.Манолов, има сред тях интересни имена, примерно на демократичното братче на демократичния ни президент П.Стоянов: Дружество на пловдивските писатели
Емил Калъчев, Иван Странджев, Йордан Костурков, Коста Странджев, Николай Заяков, Петър Анастасов, Юли Якубов, Атанас Мосингов, Бистра Сакъзова, Божана Апостолова, Ваня Минчева, Васил Загорски, Величка Настрадинова, Веселин Сариев, Георги Райчевски, Георги Стоянов, Димил Стоилов, Емилия Каменова, Емил Стоянов, Живко Желев, Иван Дионисиев, Иван Касабов, Илия Зайков, Йероним Тянков, Йордан Родопски, Киркор Папазян, Константин Дуфев, Лъчезар Янков, Марин Джоков, Николай Брезни, Николай Гюлев, Николай Казанджиев, Пеньо Донев, Пеньо Йовчев, Свилен Панков, Стоян Сукарев, Тодор Чонов, Цветана Сестримска, Янко Добрев.
Публикуване на коментар