Приемането на противоположното у самия себе си - на "женското" у мъжа и на "мъжкото" у жената - води до вътрешна хармония на личността

ПОЛОВОРОЛЕВИТЕ СТЕРЕОТИПИ, Автор: Катрин Данчева

Темата за половите стереотипи от дълго време представлява обект на много обсъждания и дискусии, не само сред работещите в социалната област, но и сред хора, чувстващи се дискриминирани или търсещи своята идентичност. Често обаче въпросите свързани с тази тема, водят със себе си повече неясноти отколкото категорични изводи. Говорейки за стереотипното възприемане на единия и другия пол на първо място се повдига темата за сексизма.

Половата дискриминация се появява и развива паралелно с феминизма и се разглежда най-често като проява на патриархат. В този ред на мисли, жените стереотипно са възприемани като слаби, жертви, ощетени от доминираното от мъжете общество. Факт е обаче, че в съвременното общество „женствеността“ като цялостно поведение би могла да донесе много ползи на притежателя си, независимо от пола му. Тук е момента да се споменат качествата, приемани като типични за женския пол. На първо място физическата слабост, съчетана с мотивацията за сътрудничество, често биват разглеждани като склонност към подчинение. Демонстрирането на такова поведение обаче би могло да помогне на човек да избегне застрашаваща за него ситуация - като от това действително се възползват много жени, въпреки феминистките си нагласи. (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo