четвъртък, 17 март 2016 г.

Действително свободният човек просто прави онова, към което самият живот го е призовал, той не чака нито разрешение, нито нареждане, нито извинение



Тази сутрин решавам да напиша един кратък доклад до ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-ПЛОВДИВ с копие до ръководството на РИО-Пловдив; поради това, че тема на този доклад е въпрос, имащ голяма обществена и гражданска значимост, решавам да го публикувам и тук, в блога си, с оглед да могат да го прочетат повече хора:

До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-ПЛОВДИВ - чрез г-жа Ст. Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив
КОПИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РИО-ПЛОВДИВ

ДОКЛАД

от Ангел Ив. Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Уважаеми дами и господа, колеги,

Живеем в интересно време, което ни поставя в ситуация, изпълнена с вдъхновяващи предизвикателства; ако искаме да сме адаптивни към бързо променящия се живот, към реалностите на съвременния и така динамичен живот, трябва да се променяме, трябва с готовност и с ясно съзнание да се разделяме с догмите и стереотипите на миналото. Оказа се - това днес всички разбират - че повече по старому не може да се живее, че тъй удобното на пръв поглед статукво в образователната сфера е направо гибелно. Изисква се коренна промяна в системата на българското образование, която не може да бъде направена по заповед или по инструкция отгоре, ние самите, дето съществуваме и работим "в низините", сме тези, които сме призвани да извършим промените. От известно време се опитвам да представя на вашето внимание (чрез Дискусионния клуб) една своя инициатива, която нарекох ПРОЕКТ ЗА НЕПОСРЕДСТВЕНА И ПРАКТИЧЕСКА РЕАЛНА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ НА ОТНОШЕНИЯТА В НАШАТА УЧИЛИЩНА ОБЩНОСТ, но по (не)ясни за мен подбуди наблюдавам, че въпросната инициатива бива посрещана с някакво крайно загадъчно и интригуващо масово безразличие. Позволявам си да настоявам за едно нещо: да бъда изслушан, да мога да представя на вашето внимание идеята си. Ще се радвам ако на тази основа се породи един тъй потребен ни дебат, в който да се опитаме да намерим приемливо споразумение по всички ония най-остри и горещи проблеми, които от години тлеят и чакат своето разумно решение.

Всъщност дебатът вече започна, но се провежда на неподходящо място и време: ние непрекъснато така или иначе разговаряме на четири очи в коридорите, понякога разговаряме за тия всичките проблеми и с учениците си в класната стая, много често и в учителската стая спорим за това или онова в междучасията, дебатираме разни въпроси, а пък в същото време други наши колеги почват невротично да крещят че не искат да слушат подобни дебати, щото, видите ли, трябвало да си почиват! Налице е невероятно голяма потребност да разговаряме, да дискутираме, да дебатираме, с общи усилия да търсим истината по нелеките проблеми, да се опитваме да постигаме разумните решения. Да се мълчи в такава обстановка, когато всички искат да говорят и има какво да кажат, е престъпление. Пък и не е демократично, нали така - а ние все пак нали сме демократи?! А и нали искаме с право да се наричаме демократично общество?! С други думи казано: дошло е времето да се демократизираме истински, а същността на демокрацията е свободният дебат по чакащите своето решение проблеми. Глупаво е да чакаме премъдрата министерска бюрокрация да измисли чудодейни решения на всички въпроси, които да ни ги поднесе под формата на превъзходни душеспасителни инструкции и заповеди. Мина времето, в което така протичаше животът в нашите училища. Дойде едно съвършено различно време. Ние, гражданите, ние, учителите, родителите, учениците сме тези, които трябва да се възползваме най-сетне от правата си - и да завоюваме така несправедливо отнетата ни свобода.

Предлагам едно-единствено нещо: предлагам дебати по всички чакащи отдавна своето решение тежки въпроси. В тези дебати трябва да участват всички, а най-вече младите, нашите възпитаници. И техните родители също. Но ние, учителите, би следвало да сме движещата сила на този едва сега започващ демократичен процес; такава е нашата исконна мисия и функция. Няма как да избягаме и да се скрием от отговорността си.

След седмица предстои родителска среща, на която ние би следвало да излезем със съответните предложения пред родителите и пред учениците. И трябва да направим нужното за да ги предизвикаме да се включат в дебата. Но преди това ние самите следва да дебатираме целенасочено какво именно е потребно да им предложим. Продължавам да настоявам за такъв един дебат, нищо че той, видите ли, не е "предвиден в плана"; заради верността си на догмата за планиране на учебния и обществен живот като общество вече положително знаем, че стигнахме до пълна разруха. Някои неща не могат да бъдат планирани. Ако искаме да бъдем адекватни на живота трябва да бъдем най-вече свободни - а също така и гъвкави спрямо неговите непрекъснати предизвикателства. В противен случай самият живот ще ни изхвърли на брега като абсолютно непотребни, сякаш сме парчета изсъхнало дърво.

Предлагам също така в нашето училище да обсъдим възможността да се включим в проекта ”Иновативни училища”, т.е. да започнем работа по изработване на един такъв идеен проект, който след това да подложим на сериозно и всестранно осмисляне в започналия вече демократичен дебат. ПГЕЕ-Пловдив заслужава в настоящата ситуация да стане едно от водещите иновативни училища в страната, лидер в сферата на професионалното образование. Да чакаме инструкции отгоре за това как следва да се променяме е умряла работа. Ние всичко трябва да изобретим, сътворим, открием и направим. Друг начин за смислени промени няма. Всичко друго е само имитация на промени. По този начин образователната система на България агонизира вече повече от 30 години.

Имам и други предложения, които ще споделя с вас в процеса на дискутирането. Преди седмица предложих в рамките на Дискусионния клуб да представя своята последна книга със заглавие "Реформа на НЕобразованието" (с подзаглавие "Проект за незабавна промяна на гибелното статукво"), имаше обява и специална покана за всички. Не дойде никой от "колектива". Това е много колегиално и любезно, искрено благодаря! (Разбира се, никого персонално не виня за това, че не дойде на представянето, напротив, наистина ви благодаря: с неидването си показахте и то по най-убедителен начин колко спешна потребност от животоспасителна промяна на отношенията в нашата училищна общност е налице!) И тъй, уважаеми дами и господа учители и възпитатели на младежта: нека, моля ви се, да се държим все пак на потребното ниво! Такъв, за щастие, е вдъхновяващият смисъл на нашата "професия"!

Уважаема госпожо Директор, искам и към Вас лично да кажа нещо критично, вярвам че ще се постараете да ме разберете най-накрая с цялото си сърце и душа: аз, моля ви се, съвсем не съм някакъв "зъл народен враг" нито на училището, нито на българското образование, нито на учениците, нито на съвъкупното човечество! Моля Ви, крайно време е да престанете да слушате повече съветничките, подтикнали Ви да направите в близкото минало доста гафчета, някои от които не са извиними! Всички ние, уважаема госпожо Директор, в това наше така вдъхновяващо време, се налага да се променяме; ако заложим на "сигурното", рискуваме да станем неадекватни, непотребни и вредни за прогреса. Когато някой ни посочва някоя грешка, такъв човек не ни е враг, а враг ни е оня, който усърдно ни хвали, че сме безгрешни - и така ни подтиква да продължим да затъваме в греха! Апропо, безгрешни и вечно праведни хора на тази земя няма, всички сме грешни, дори, представете си, грешни са дори и тези, които са на власт, които са някакво началство, които са управляващи. Между другото властта е само огромна отговорност, нищо повече от това. Тя никому не дава никакви привилегии.

Спирам дотук. Темата, която повдигнах, е безкрайна. "Останалото" ще си го кажем в процеса на дебата. Аз лично за себе си отдавна съм решил: демокрацията у нас, в България, не работи, е блокирала, е опорочена - и причина за това сме ние, гражданите! Да, виновни за всичко сме ние, гражданите: щото не се ползваме от правата си! Защото сме се отказали малодушно от свободата си. Щото сме харизали свободата си на нашите "оправячи", които си правят каквото им скимне, които си правят каквито искат злоупотреби, а пък ние само мърморим, ала и малкото си пръстче не мръдваме да им покажем, че няма да позволим да продължават повече по този начин. Действително свободният човек просто прави онова, към което самият живот го е призовал. Той не чака нито разрешение, нито инструкция, нито заповед, нито извинение - за да изпълни онова, което е длъжен да прави. Е, дойде време на дело да покажем, че сме достойни да се наричаме свободни човеци, че не сме нито роби, нито скотове, нито малодушно стадо. Нали на това уж учим учениците си когато патетично-лъжливо им преподаваме Левски, Ботев, Стамболов?! А защо сами, на дело, не правим това, в което на думи сме така добри?!

Тук изобщо даже не споменах някои от най-горещите проблеми, които чакат своето спешно решение: за съвременните подходи за ефективно преподаване и отношение на учители и ученици, за дисциплината и прочие, които ще бъдат част от начеващия се демократичен дебат. Преди няколко дни предложих важни по моето разбиране теми на класните ръководители, предложих да им помогна, да вляза по покана на самите класове в часа на класа, да допринеса за дебата по предложените теми, да проведем с учениците смислено и живо обсъждане на крайно важни за общността ни проблеми. По Ваше нареждане двама главни учители вчера се опитваха да ме убедят, че моята инициатива "не можела да стане" по причина на това, че тематичните планове на класните ръководители за часа на класа били утвърдени още през септември миналата година и в тях, видите ли, не можело да се внасят никакви промени, добавки или корекции!!! Простете, но този смехотворен "аргумент" ми звучи крайно несериозно и тъпо! Моля да не се подценяваме толкова - и да не се опитваме да си играем глупави игрички!

Желая на всички приятни размисли и приятно дебатиране около проблемите, поставени в този доклад! Никога не е излишно да се мисли, да се разговаря, да се търси истината. Защото истината е това, което ни прави свободни - по думите на нашия толкова великодушен Спасител...

17 март 2016 г. С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

5 коментара:

Анонимен каза...

Как само ги наричате "другарки" в блога си, а в писмата до тях - "госпожи". На дебело лицемерие намирисвате.

Анонимче каза...

От една страна говорим за свобода и демокрация, а след това се опитваме да задължим, принудим, и отказваме правото на избор на околните. Интересна комбинация се получава :)
Грънчаров поддържай една линия на поведение де. Или си демократичен и даваш право на избор на околните или не си :))

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, къде става това "принуждаване", "задължаване" и "отказване на правото на избор на околните", че не се разбра? Би ли се пояснил?!

Анонимче каза...

Таваришч може и да са те наричали, мен не са ;)
Не може да говорим за свобода, но всеки инакомислещ да бъде обиждан, нали ? Или това не е насилване, таваришч? По ваше време може и да е минавал такъв тип отношение, но днес хората имат право да мислят самостоятелно и действат според собствените си убеждения :)

И за какво модерно образование може да говорим, когато то идва от човек живеещ още в миналото, то си личи и от речта ... Другарки, Тавариши ... Жените не можели да мислят и имали поддържаща роля - това също ли ще го включите в модерното си образование ? :))

Ангел Грънчаров каза...

За да бъде човек "инакомислещ" най-напред трябва изобщо да мисли, нали така? :-) Което не Ви личи.

Второ, не можете да имате претенции за личност, уважение, свобода и прочие понеже сам криете личността си, отказал сте се от нея, а за анонимните мерзавци-комуноиди не могат да се отнасят ония права на личността, които важат за човеците.

Наричам Ви таваришч понеже Ви признавам действителния статут, който сам сте си избрал, а именно на анонимен комуноид, не желаещ да има личност. Сърдете се на себе си.

За жените не се грижете толкова. Повечето жени мислят примерно по-добре от Вас. :-)