Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

неделя, 3 април 2016 г.

И образованието, и възпитанието у нас е поставено на безусловни тарикатски основи: ние очевидно се мъчим да надхитрим не само живота, но и себе си дори!


В Долна баня съм, в моя роден град - да постоя някой и друг ден с майка ми, да й помогна за това-онова, да почина малко на чист въздух и сред природата. Но ето, сутринта, по навик, пак сядам пред компютъра. Ще ми се да продължа да пиша по темата, която все по-силно ме ангажира напоследък: за възпитанието на младите, но погледнато от гледната точка на родителя, не на учителя (макар че родителите неизбежно стоят и в позицията на учители спрямо собствените си деца); иска ми се да кажа главното по тъй важната тема, която формулирах ето как: изкуството да си родител. Не науката, а именно изкуството. Не дори и философията на родителстването, а непременно изкуството.

А на изкуство как се обучаваме? Ами чрез упражняването му, чрез опитване; за да стане човек художник трябва много да рисува, същото е и с родителстването. Е, трябва и да се учат някакви неща за възпитанието, да се четат книги, има много безценни неща, които можем да научим от книгите. Но най-добре е сами да ги постигнем: чрез мислене, търсене, чрез опити да разберем нещата по свой начин. Онова, което сме открили сами, то именно за нас е най-ценно. Да, обаче е възможно много хора да страдат от погрешни възгледи за обучението, за възпитанието, за личностното формиране на младите. Твърде погрешни са най-разпространените възгледи по всичките тия въпроси, които се ширят из съзнанията. Давате ли си сметка до какви поражения водят такива възгледи, догми, предразсъдъци и пр.?

Подемам голяма тема, а нямам време да я развивам, понеже не съм настроен да седя дълго време на компютъра: пролет е, денят, който сияе вече зад прозореца, е толкова бляскав, възхитителен, омайващо привличащ, неустоим! Тъй че, да си призная, съвсем нямам настройката за продължително философстване, т.е. за ровене във всичките тия неизбродими въпроси и проблеми. Но все нещичко ще кажа, колкото да не е без хич, така и така седнах да пиша, ще напиша нещичко.

С ученици в петък имахме спор по два въпроса: първият казус възникна когато двама ученика едновременно ме попитаха дали съм готов да ги "освободя" та да си тръгнели по-рано, преди завършване на часа. Вторият проблем възникна малко по-късно, когато се оказа, че никой от учениците не беше се подготвил по темата и тогава някои ученици се опитаха да ме убедят, че по философия (на правото, това учим с тях в момента) изобщо не трябвало да се чете отникъде, щото, видите ли, никъде, в никой учебник или книга те не могли били да намерят и да прочетат... собствените си разбирания по проблемите! Ето по тия два въпроса поспорихме малко, като на моменти спорът ни стана крайно горещ. Аз най-напред се "заядох" с тия, дето ме попитаха дали можело да ги "освободя" по-рано от час, понеже бързали, имали работа и т.н. Аз им отвърнах: защо мен питате, решавайте сами?! Те, крайно изненадани и дори, представете си, втрещени от наглостта ми, ми отвръщат: "Ами първо питаме защото Ви уважаваме; второ, ще ни пишете ли неизвинено отсъствие ако си тръгнем без да Ви питаме?". Аз пък реагирах ето как: "Добре де, уж ме уважавате, пък на мен искате да прехвърлите отговорността за Вашия проблем, а пък аз нямам никакво право да се меся във вашата собствена свобода, не ща аз да решавам вместо вас, вие сами си решавайте, така, чини ми се, е нормално?". Учениците възприеха тия мои думи, дето се казва, "на нож", те явно им прозвучаха крайно неприятно. И се почна един пазарлък дали ще им пиша неизвинени отсъствия; казах, че не ща да правим пазарлък по този въпрос, той не е за обсъждане, е, ако си тръгнат, има известен риск да им пиша отсъствие или забележка за "бягство" от час; но какво е животът, какво е свободата без известни рискове, трудности, изпитания? Не зная защо, но тия мои думи им прозвучаха като същинска гавра, поради което в един момент младежите хем почнаха да се хилят възгадничко на моите "толкова странни възгледи", хем започнаха да се изнервят, щото им се наложи да спорят с "толкова неразбран човек".

Е, аз пък им казах, че темата, която имаме за обсъждане в часа, е тъкмо за свободата, а пък това, че те мен питат за нещо, касаещо тяхната свобода, ми говори, че те не просто нищичко не разбират за свободата, ала и очевидно и не щат нищичко да разберат, ето, аз им преподавам нещо съвсем елементарно, а пък те не щат да разберат, да проумеят за какво изобщо става дума. Спорът се оказа продължителен, изнервящ и непродуктивен, нито една от страните не пожела да разбере или особено пък признае основанията на другата страна, стигнахме, дето се казва, до задънена улица или до "кривата круша". Което много говори и показва. Показва това, че младите, за жалост, имат съвсем изкривена представа за това що е свобода, не разбират свободата си, да не говорим за това, че в рамките на отношенията в системата (образователната) възникват най-абсурдни и нерешими ситуации - по причина на това, мче за младите (пък и за учителите) свободата е съвсем непонятна загадка. Около съзнанията и на едните, и на другите са обрасли с какви ли не вредни предразсъдъци. Това обаче е естествено: оня, който не е преживял нещо, няма как да го разбира; да, лечно непреживяното, непочувстваното е неразбираемо. Младите у нас, за жалост, са живели в една съвсем несвободна обстановка, поради което представите им за свободата са в корена си сгрешени. Те, примерно, съвсем не умеят да усещат унизителността на ситуацията, в която им се налага да молят за... разрешение дали да се възползват от свободата си или не. И когато аз реагирам така, че да им помогна да схванат тази унизителност, те пък, както забелязвате, реагират крайно неадекватно: държат си на узителността, достойното поведение им е чуждо, а дори и... неприятно! Това е ужасно. Не зная дали си давате сметка колко ужасно е това. Е, казвам ви, твърде ужасно е. Но то за мен само е показател, че нивата, която ни предстои заедно да орем и обработваме, е голяма, много буренлива, има голямо пространство за изява, за търсене, за изследване, за култвиране и пр.

Вторият въпрос, какво казах, беше този: че можело и съвсем да не се чете. Нямало смисъл да се чете и т.н. И учениците хитруват: няма да четем, щото никъде не са описани нашите собствени разбирания, ох, колко трогателно умно е това! Да, обаче нали за да имаш "мнение" и особено пък разбиране, трябва много да си мислил, също така трябва да си успял да осъзнаеш истински важните, съществените моменти и проблеми; ако можеш сам да се доближиш до тия същински и истински важни проблеми, това е чудесно, но е много възможно без да си чел и мислил върху прочетеното тия същински и истински важни проблеми да си останат недостъпни за теб сами, да си останат чужди за твоето съзнание; как тогава ще можеш да се произнасяш по проблеми, които са недостъпни и чужни за твоето съзнание? Е, разбира се, без да си чел можеш единствено да се движиш по повърхността на проблемите - и дори да си извън тях. Какво ще правим тогава? Ще преливаме от пусто в празно ли?


Да, ама вие, господине, не щете да зачитате нашето мислене, мнение, разбиране, не ни уважавате позицията и т.н. Да, мен не ме задоволява вашето празнословие по тия проблеми, щото то ми издава само това, че вие не сте си дали труда да се доближите до проблемите, да осъзнаете за какво всъщност става дума, тия пролблеми за вас са си останали недотъпни и чужди, как тогава да ме задоволява вашето изказване по проблеми, които очевидно не разбирате, по които имате най-бегла повърхностна представа? Оказва се обаче, че тази моя позиция им е твърде неизгодна, те искат да си защитят "свободата" да не четат, щото четенето, очевидно, им е нещо неприятно, което пък означава, че и мисленето за такива хора е неприятно, неприятно им е също така вглюбяването в същинските, в истински важните проблеми. Е, аз им казах пак следната своя йезуитска позиция: сами решавайте, каквото искате правете, ако искате, не четете нищо, ако искате, не мислете, говорете си вашите бегли и общи представи, ала си поемате пълната отговорност за избора, ще трябва обаче да изпиете до дъно горчивата чаша, примерно има опасност да постигнете крайно мизерни резултати, да имате мизерни оценки и т.н., а най-важната негативна последица ще бъде тази, че вместо да се възползвате от шанса да развиете своята личност в тази посока, да формирате у себе си ценни качества, именно качества, свързани с осмислянето на трудни житейски и човешки проблеми, да развиете също така своята способност и умение да вземате решения по наистина проклети казуси на живота, вие значи ще се самолишите от постижения в тази посока, ще ощетите личността си, поради което един ден ще платите ужасна цена, ще платите цялата цена! Казвам им това нещо, някои от тях, забелязвам, внимателно слушат думите ми, други обаче се инатят да схванат, подхилкват се, съвсем несериозни са; един такъв ученик, примерно, ми заяви следното:

- Господине, миналата година без на съм пипнал учебник, си изкарах твърде хубави оценки по тези философски предмети! И сега ще изкарам. Вашите предмети са най-елементарни, най-прости, най-лесни тъй че няма нужда да се мъчите да ни натискате да учим. Ще ви докажа, че и при Вас ще бъде така. Без да уча ще си изкарам високи уценки!

Аз го похвалих, че е такъв голям самороден талант в областта на философията, очевидно има големи заложби, щом е постигнал такива невероятни и чудесни направо успехи. Младежът не схвана изглежда иронията в думите ми. Аз, за да го подтикна да разбере нещата, му казах, че щом има такива таланти в тази област, дава ли си сметка до какви върхове щеше да постигне ако поне малко все пак започне да чете? Най-даровитите в дадена област трябва най-много да работят - за да развият таланта си! Казах му и това, той ми се изсмя и си тръгна.

Толкова по тия въпроси. Виждате, темата е огромна, става дума за съзнанията на младите, които са продукт на погрешно възпитание и образование, отричащо решително свободата; и основано на принудата, на шантажа, на насилието, на стремежа към унификация на личностите, т.е. на обезличностяването, дезиндивидуализацията. И образованието, и възпитанието у нас е поставено на безусловни тарикатски основи: ние очевидно се мъчим да надхитрим не само живота, но и себе си дори! И го постигаме, нали така?! Ние сме направо факири: постоянно най-вече самите себе си успяваме да прецакаме! Как да не се възхитим на талантите си в тази посока, нали така?! Бравос на нас, ненадминати сме по този пункт, как да не се гордеем от самите себе си?!

Бъдете здрави! Хубав ден ви желая, аз излизам на разходка сред природата! Направете го и вие. Сред природата, в усамотение, на човека могат да му дойдат най-безценните мисли... опитайте, пробвайте, ще сте ми благодарни един ден, че сте възприели нещата по такъв начин...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: