Храм-паметник „Св. Александър Невски“ в София, Снимка: Булфото
Премълчаната история на натрапения светец, Автор: Румен Леонидов
Гости: журналистът Стойко Стоянов, гл. редактор на сайта Фактор.бг и историкът Георги Георгиев. Темата е свързана с най-голямата черква у нас, която носи името на братушката Александър Невски. Защо? Кой е този руски княз? Какви са неговите заслуги за България? Защо най-импозантният молитвен дом в България не е кръстен на св. Иван Рилски, св. княз Борис I - Михаил, Св. св. равноапостоли Кирил и Методий, или да речем, на св. Патриарх Евтимий… Каква е премълчаната история на този православен паметник?
Полемика по тези въпроси се води в социалната мрежа, където вече има фейсбук група, озаглавена „Не на „Александър Невский“, да на „Св. св. Кирил и Методий“.
След като наскоро този храм стана официално собственост на БПЦ, тя има ли право да не чува обществените желанията, след като вече веднъж, през 1915 г., министър председателят Радославов „изгонва“ от храма руския княз Невски, но не след дълго възстановяват, по времето на Стамболов, предишното му име.
Ще успеят ли родолюбците, които искат тази черква да носи името на български светец или ще продължаваме да тачим чужденеца, който се оказа, на всичкото отгоре, че е приел исляма? Няма да се питаме, защо Българската православна църква мълчи, защото знаем,че нейното златно правило е да не чува щенията на своите миряни…
За тези, които не знаят, че московският княз Александър Невски е бил покорен васал на татарите, а не някакъв герой, трябва да се доверят на последни проучвания за него, а те сочат, че натрапеният на България „светец“ през различни етапи от живота си се оказва едновременно православен, католик и мюсюлманин. За него Солженицин казва, че е обрекъл Русия на многовековно робство, а Карл Маркс го определя като „смес от татарски майстор-палач, подмазвач и върховен роб“.
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар