Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

сряда, 11 май 2016 г.

Има свободна воля - въпреки глупостите на тъй плоско мислещите научни жреци!


Получих един линк по тема, която вече обсъждах с един мой бивш ученик (виж: Ето кое е най-вълнуващото в живота ни: уж не всичко зависи само от нас, но сякаш всичко все пак зависи предимно от нас!), придружен със следното съобщение:

Изпращам го, просто ей-така, като шега.

Иначе, аз съм "за" смели изказвания. Особено ако са подкрепени с някакъв вид доказателства - математика, статистика, т.н.

Поздрави!


Повечето хора в даден момент са се питали - действително ли имаме избор как ще изживеем живота си, какви хора ще станем, какви постъпки ще начертаят бъдещето ни? Или всичко е като влакче на ужасите, в което просто се возим.

Амбициозно ново изследване, публикувано в научното списание Psychological Science, поставя този голям въпрос. Когато питали участниците в експеримента какъв цвят кръг ще се появи пред очите им, нещо определяно единствено от случайността, учените установили, че предвижданията стават по-точни, когато участниците разполагат с част от секундата, за да дадат своя отговор, отколкото когато им се даде повече време.

Предвид, че участниците нямат паранормални сили, експериментът регистрира нещо, което много прилича на пътуване във времето. Преди да „изберат” какъв цвят ще посочат, участниците сякаш „знаят” отговора.

„Умът ни може би пренаписва историята” - предполага Адам Беър, докторант по психология в Йейлския университет. Когато става дума за много кратки периоди от време, подсъзнанието ни избира вместо нас, а свободната воля в случая е по-скоро илюзия, смята той.

Когато разполагат само с част от секундата, броят верни отговори на участниците нараства. При всички направени експерименти това се случва, преди самият отговор да бъде известен на когото и да било. В единият от случаите процентът верни предвиждания се е покачил от 20 на 30, в друг сходен експеримент - от 50 на 62 процента.

Една възможна интерпретация на резултатите от изследването е, че когато трябва да решаваме бързо, нямаме време да мислим. Неусетно се предаваме на подсъзнанието, което решава вместо нас. Дори да ни се струва, че сме направили съзнателен избор.

Източник: iflscience.com

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: На учените (в случая психолозите) просто не им е по силите да проумеят проблема за така наречената свободна воля на човека. Писал съм по този въпрос и съм обосновал позицията си (виж книгите ми "Животът на душата: психология", "Универсумът на свободата", "Изворите на живота" и др.), тази моя позиция не се дължи на субективното ми пренебрежително отношение към учените (каквото нямам, напротив, уважавам истинските учени!), а на вътрешната ограниченост на чисто научната позиция, на основата на която те възприемат нещата и съдят. В оптиката на научното виждане или мислене проблемът за свободната воля на човека просто не може да се побере. Иска се той да бъде погледнат от подобаващия ъгъл. Тъй че изобщо не съм учуден от това, което мислят по въпроса учените, които все пак са дръзнали да съдят за свободната воля на човека. Те друго и не могат да мислят: научната им позиция или оптика предопределя тезата, че за науката свободна воля не съществува. Защото допуснат ли, че съществува, самата им наука отива по дяволите. Интересното е, че учените постоянно, като се захванат да мислят по този въпрос, са наивни до умонепостижимост - и казват пълни безсмислици. Което именно потвърждава тезата ми, че проблемът за свободната воля на човека просто не се вмества в оптиката на научното виждане и третиране. Хорака, които пък имат безразделна вяра на науката, на това основание сякаш са осакатени: те не признават нищо, което не е научно обяснено, а в света и живота има толкова много неща, което просто не се поддават на научно третиране (тъй като носят в себе си смисъл, непостижим, казахме, от научната позиция). Ето пояснението ми, конкретизацията и илюстрацията по повдигнатия проблем (изхождам от горния текст).

Подсъзнанието решавало вместо нас (когато нямало време да мислим), ерго... свободна воля не съществува! Да, но това т.н. "подсъзнание" също така е част от нас самите, нали така? Второ, къде е доказано, че т.н. свободна воля на човека се свежда единствено до съзнателния избор между възможности? Нима не може да съществува несъзнателен (несъзнаван) избор? И дали пък той няма да е също така свободен? Ето че се налага да се премислят, с оглед да се разберат подобаващо, много неща, без разбирането на които ние просто сме безпомощни. Тия неща са следните: човекът, волята, съзнателният избор, изборът като такъв, "подсъзнанието". Иска се, инак казано, развита философска концепция за човека и неговите душевни и духовни сили, каквато науката няма и не може да има - щото философското е по принцип свръхнаучно, не се побира в чисто познавателната научна оптика. По тази причина всички претендиращи да са наука изказвания по тези въпроси са изначално недъгави. Те са ограничени и на тях не им се удава, няма как да им се удаде да постигнат верния смисъл. Значи трябва самите учени да опитат да проумеят що е наука, не излизайки при това - забележете, това е особено интересно! - от самата научна позиция или оптика! А тази научна позиция или оптика (нагласа) може да бъде постигната единствено отвън, когато се застане на друга, по-цялостна и широка позиция. Такава една позиция не може да бъде друга освен философската. Само от позицията на философията може да се разбере що е наука. Или що е религия, да речем. Или що е изкуство. Имам предвид да се постигне същината, идеята, смисъла, истината на тия неща. Иначе всеки нека да си мисли каквото си иска за тях.

Науката може да познае и да признае само онова, което е причинно обусловено (а значи и необходимо!), защото такава е нейната настройка; пред онова, което е "безпричинно", инак казано, свободно, науката немее, тя е безсилна да го проумее, то просто не се вмества в нейните обяснителни схеми, то е извън тях. Такива феномени (а точно такъв е човешкият феномен на свободната воля) от гледна точка на науката са най-малкото "парадоксални", те са чудни, а в някакъв смисъл дори и мистични! Ако науката признае съществуването на подобни феномени, то това означава тя да отрече самата себе си! Означава да признае непълнотата на претенцията си, че всичко може да обясни, да проумее. Една напълно неоснователна претенция. Необяснимото няма как да бъде обяснено, глупаво е да се напъваме да го обясняваме. Но онова, което не можем да обясним, ние в същото време прекрасно можем да го разбираме. Разбирането несравнимо превъзхожда обяснението. Ето че възниква и толкова тежкия, направо нерешимия за научната позиция проблем: как да разграничим и то пределно ясно обяснение и разбиране. Това по начало е философска тема, т.е. тема със свръхнаучен, чисто човешки смисъл. Изобщо пред човешките, житейските и духовните неща науката, казах, неслучайно немее. Или бълва пълни глупости, пелтечи немощно. От този тип са, примерно, "великолепните анализи" на Ричард Докинс за Бога и религията, пред които плитките умове са в такъв възторг. Мен примерно (дано това не звучи прекалено самонадеяно) тия негови анализи ме впечатляват единствено с умонепостижимата си абсурдност. Страшни глупости може да сътвори претенциозният ум, който е лишен от сдържащата мяра на чувството.

Да, има свободна воля, има също така и свобода, тези чисто човешки феномени са толкова естествени и разбираеми, просто се иска заемането на подходяща позиция спрямо тях, позиция, която да ни позволи да постигнем верния смисъл, вкоренен в тях. Чисто човешкото, оказва се, е непостижимо от научната позиция, която изначално го изключва, изважда извън скобите. Науката изважда човека и човешкото "извън скобите", елиминира го изначално, изключва го, а пък след това, представяте ли си, се опитва да даде своите тромави "обяснения" на разни чудни човешки феномени! Е, просто няма как да им се получи номера, подобно фокусничество няма как да стане! Мисля, че бях пределно ясен. Който разбрал, разбрал. Който не разбрал, и Господ не може да ми помогне да разбере. Прочее, само Господ може това, което ний, човеците, не можем. Бог може всичко. Ние обаче - не. Даже и дори да сме пределно самонадеяни учени.

И две думи за т.н. "доказателства", които са любима дума на позитивно (научно), с извинение, (не)мислещите хора. За тях "най-сигурните" доказателства били ония, които са свързани с... математика, статистика и т.н. Да, математиката е нещо като идеал за научното доказателство. Но и математиката, въпреки безспорните си предимства, е безсилна да реши проблеми, които изначално или принципно са извън научната компетентност. Никой не може с математически средства или подходи да реши проблема за свободната воля на човека (в дадения пример по-горе виждате колко несигурни, жалки и смешни са "статистическите доказателства" около въпросните "експерименти", "доказващи", представяте ли си, че свободна воля било нямало! Е няма де! За научната оптика или парадигма това си е изначална постановка, това е аксиома на научното третиране. Щото ако това научно третиране приеме аксиомата, че има свободна воля, тогава и самата научна настройка отива по дяволите! Схващате ли сега поне отчасти и с ума си за какъв ужасен омагьосан кръг става дума? Превъзходен капан, в който влиза - и от който никога не може да излезе! - въпросната научна парадигма!

Спирам дотук. Всъщност казах главното, заслужаващото си. Иначе темата е чудесна. Аз по нея вече съм казал каквото е трябвало в своите книги. Темата за свободата за моята философия е главната. По нея най-много съм мислил и писал. Хайде чао засега, бъдете здрави! Хубав ден ви желая! А аз ще пътувам след малко. Отправям се на път. Пак ще говорим по други вълнуващи въпроси, живот и здраве да е само! Това нека да си пожелаем, пък другото някак ще го постигнем сами. Щото има свободна воля - въпреки глупостите на тъй плоско мислещите научни жреци!

ДОБАВКА: В този същия сайт намерих и ето това: 7 интригуващи философски аргумента за съществуването на Бог, нека линкът да стои тук, за да не го забравя, по този въпрос също ще коментирам, но друг път. Въпросът е пределно интересен. Но сега нямам време за това. Прочее, на моя кореспондент отвърнах ето как:

Мерси за линка! Можете, ако искате, да видите ето това.

Забелязвате ли, че въпреки "великите открития на учените" свободна воля на човека съществува! Ако искате, ще видите публикацията, която Ви пратих, ако не искате, няма да я видите! :-) От Вас зависи това, и то изцяло. Оставете научния мистицизъм, бъдете трезвомислещ човек! Опитвайте се най-вече да бъдете разбиращ човек! Това Ви желая - желая Ви и успех! Свободните винаги ще успеят. Не успяват несвободните. За което те вече си имат готови оправдания. Които обаче с нищо няма да им помогнат!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

1 коментар:

Анонимен каза...

Един от най-сложните философски въпроси, аз клоня към мнението, че свободна воля няма, но това е огромна дискусия.