четвъртък, 5 май 2016 г.

Христовата вяра породи идентичността на европееца в еволюцията му до свободна и отговорна за битието си личност




Западът умира заради загубата на християнските си корени

В една от книгите си Денис Прагер прави проницателното заключение, че мнозинството водещи консервативни журналисти имат секуларен възглед за живота и нямат дори най-малка представа за катастрофата, до която безбожието е довело Запада. По мнението на тези секуларни консерватори „Западът е в състояние да преживее смъртта на Бога и религията“, но те грешат.

Последният половин век потвърждава това. Религията на народите, тяхната вяра създават тяхната култура, а културата създава тяхната цивилизация. А когато вярата умира, умира и културата, умира цивилизацията - и народите започват да измират.

Нима това не е най-новата история на Запада?

Днес нито една западна цивилизация няма такъв коефициент на раждаемост, който би могъл да предотврати изчезването на коренното население. Към края на този век други народи и други култури в значителна степен ще населяват Стария континент.

Европейският човек, вероятно, го очаква същата съдба, както 10-те израелиеви колена, които били победени, асимилирани, а след това изчезнали напълно. В същото време докато количеството на европейските народи – германци, британци, руснаци, прибалтийци – намалява, населението на Африка, по оценки на ООН, ще се удвои в следващите 30 години и значително ще надвиши 2 милиарда.

Какво се случва със Запада?

Както е казал Гилбърт Честъртън, когато хората престават да вярват в Бога, те не спират изобщо да вярват, но вярват в какво ли не.

Когато представителите на европейския елит престанаха да вярват в християнството, те започнаха да се обръщат към тези идеологии, които доктор Ръсел Кърк нарича „секуларни религии“.

Тези секуларни религии – марксизъм-ленинизъм, фашизъм, нацизъм – са успявали да завладяват сърцата и умовете на милиони. Но всички те се оказаха сред боговете, които рухнаха през 20 век.

Сега западният човек се обръща към по-нови религии – егалитаризъм, демократизъм, капитализъм, феминизъм, евнироментализъм. Тези нови „религии“ също придават смисъл на живота на милиони, но те са неадекватни заместители на тази вяра, която е създала Запада.

Доколкото те не дават на човека това, което му е давало християнството - причини не само за живота и смъртта, но и морален кодекс на поведение с обещанието, че добродетелният живот ще се превърне във вечен. Ислямът също дава такова обещание. Докато секуларизацията не може да предложи нищо, което би могло да съответства на подобна надежда.

Ако погледнем изминалите столетия, ще видим какво е означавала вярата за Европа.

Когато след падането на Римската империя Западът приема християнството като вяра, превъзхождаща всички останали, като вяра, чиито основател е Синът Божий, той започва строителството на съвременната цивилизация, а след това излиза извън географските си предели и завзема по-голямата част от известния тогава свят.

Това, което Америка даде на света, истината за неприкосновеното човешко достойнство и ценности, а също така и неприкосновеността на човешките права – всичко това можем да намерим в християнството, учението, което говори за това, че всички хора са Божии чеда.

Но днес когато християнството е почти мъртво в Европа, западната култура е унижена и разлагаща се, а западната цивилизация преживява период на забележим упадък.

Всички западни империи вече не съществуват, а децата на подчинените някога народи пресичат Средиземно море за да заселят наново метрополиите, чието коренно население старее, намалява и измира.

От 1975 година само две европейски страни – мюсюлманската Албания и Исландия – имат достатъчно високо ниво на раждаемост за да поддържат народите си живи.

Като имаме предвид темповете, с които намалява населението в Европа и миграционните вълни, идващи от Африка, Близкия и Средния Изток, ислямска Европа, съдейки по всичко, ще стане реалност до края на този век.

*Патрик Бюкенън е основател и главен редактор на списание The American Conservative.

Превод: Faktor.bg

В галерия: Патрик Бюкенън

Най-често не съм съгласен с Патрик Бюканън, в частност защото е изолационист и привърженик на геополитиката от 19 век - всяка велика сила да си мачка, стриже и дои малките народи в собствената си "сфера на влияние", а самите "велики" да са в мир и партньорство помежду си. С неговата статия по-долу обаче съм съгласен. Всеки народ и всяка култура има нужда от вяра за да оцелее и за да има перспектива в бъдещето. Цивилизацията се крепи върху баланс между сакралното и профанното. Едното задава ценностите и по-дълбокия смисъл на съществуването, а другото регламентира ежедневието на бита, гражданството и управлението.

В Евангелието се казва "... първо търсете царството на Бога... и другото ще ви се придаде..." Христовата вяра скулптира идентичността на европееца в еволюцията му до свободна и отговорна за битието си личност. Други религиозни традиции не са били толкова благосклонни към последователите си в даровете на свободата. Европа оползотвори Христовите дарове на свободата. Модерният европеец скъса с подчинението си към външно зададения кодекс на поведение - "Божиите заповеди" - и прие Божия дар на свободата да избира между добро и зло, да упражнява естествените си права за да управлява живота си. Просвещението - външно антитеза на религиозния светоглед и морал - бе всъщност продължение на човешкото освобождение чрез оличностяване, наследено от Христовото послание.

Това, което се "придаде" на европееца бе наистина бляскаво - модерната европейска цивилизация. Но модерният човек забрави как и от кого е получил тези дарове (да не говорим за пост-модерния...). Той ги приписа изцяло на себе си, обожествявайки се в мярата на светския хуманизъм. Човекът се превърна в "мярка на всички неща", което бе израз на новопридобитата му свобода и на... забравената връзка с неговия Създател.

Днешна Европа страда от липсата на тази връзка. Тя има нужда от ре-лигия - от възстановяване на връзката с Твореца, за да получи отново европейския човек пълната представа за своята потенциална божественост. Тази ре-лигия не може да се изрази в старите форми на традиционната църковна структура. Тя може да придобие нови форми на духовност, нови представи и интуиции за Бог в нас и за нас в Божията вселена. Но тя трябва да възникне. Ако не - ще доживеем само ресурса, който ни е останал в профанното, в бита, в материалното натрупване. Тогава ще се случи това, което Бюканън прогнозира - дори по-бързо от края на века. Но аз не съм чак такъв песимист. Изпитанията, които ни предстоят ще разчупят профанните окови на съзнанието за доволство от статуквото и ще ни накарат да вървим напред - ако не всички, то поне някои от нас.

Ognyan Minchev

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: