Да се свежда целият проблем до заплатите е неоправдано вулгаризиране на смисъла на учителската "професия"

Критично намаляват младите учители у нас, МОН трескаво търси решения, Автор: Десислава Антова

Делът на младите учители намалява, въпросът за тях е опрял до кокал. Това каза министърът на образованието и науката Меглена Кунева на конференция, посветена на развитието на педагогическите кадри у нас.

Кратка дискусия по проблема:

Васил Василев каза: Пхахах, МОН взели, че стигнали до същия извод, за който писах преди 5 дена и говоря от 2 години - че сме нямали били млади учители. Ама нещо предложените от МОН решения не ги виждам в числа, прекалено блудкаво са описани и са само с пожелателен характер. Кога ще започне политика да се прави на принципа проблем - конкретно предложение за решение в определени срокове - очаквани резултати от това решение също в определени срокове?

Първо, трябва да има увеличение на заплатите и то не с 5-10%, а двойно и както писах - това никак не е фантастично и невъзможно. Второ, трябва да има критерии за качество, по силата на които да има голямо допълнително възнаграждение, за да се създаде конкурентна среда и учителите да дават повече знания на учениците си, за да получат повече пари.

Но най-вероятно това е просто поредния PR ход на министъра, който все пак изхарчи 2 милиона, за да събере 12 000 учители в арена Армеец и да ги излъже.

Ангел Грънчаров каза: "... трябва да има критерии за качество, по силата на които да има голямо допълнително възнаграждение, за да се създаде конкурентна среда и учителите да дават повече знания на учениците си, за да получат повече пари." Ако учителят се (само)възприема като "продавач на знания", т.е. като човек, който разменя знания за пари, той вече е загинал като учител. Ученето и учителстването не е търговия, а духовна мисия, в която парите нямат място. Това съвсем не значи, че не трябва да бъдат повишавани учителските заплати, трябва, но да се свежда целият проблем до заплатите е неоправдано вулгаризиране на смисъла на "професията".

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo