сряда, 22 юни 2016 г.

Изпратих жалбата си под формата на отворено писмо до министъра и омбудсмана



Току-що изпратих до съответните институции ето това отворено писмо:

До г-жа Меглена Кунева, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
До Педагогическия съвет на ПГЕЕ-Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Министър,
Уважаема госпожо омбудсман,
Уважаеми дами и господа членове на Съвета,

Позволявам си да Ви информирам за един много интересен и показателен административен, правен, психологически и нравствен казус, свързан с течащата "там долу, в низините" борба за реформиране на отношенията в една конкретна образователно-възпитателна или училищна общност – каквато е нашето знаменито училище. От тази история, вярвам, ще почерпите безценна информация, която по никакъв друг начин не бихте могли да получите. Самата история е направо епична, тя не може да се разкаже лесно, тя продължава няколко години и има главоломни превратности, благодарение на които може да бъде сравнена с пиеса на Шекспир – или по-скоро с роман на Джордж Оруел или на Франц Кафка. Ще се опитам да Ви въведа в сюжета и смисъла колкото се може по-немногословно. Уверявам Ви, няма да съжалявате, че сте отделили време за прочитането на този тъй необичаен все пак документ.
Аз съм преподавател по философия и гражданско образование с 33 годишен стаж, работил съм и в сферата на университетското образование, и в сферата на средното: когато философията беше прокудена от университетите аз бях принуден да тръгна след нея – и така и двамата получихме убежище в гимназиите. Бидейки философ, държа да Ви уведомя, съм горещ почитател на свободата и на демокрацията – до степен да се възприемам като влюбен в тях. Свободолюбието и свободомислието, впрочем, са неотменни признаци за разграничаване на автентичния философ. Във всичките тия години, в които съм работил като преподавател по философия и гражданско образование, няма да скрия, съм си имал твърде много неприятности – в отношенията ми най-вече с разни представители на образователната властваща директорско-инспекторска бюрокрация, което е съвсем естествено. Естествено е, щото аз, бидейки свободолюбец, съм и новатор, за мен е непосилно да бъда "типов учител", т.е. малодушен и покорен, вечно унизен изпълнител на тъй перверзната бюрократично-административна воля, на бюрократите, прочее, съвсем не им пука за същностните, истински важните потребности и интереси на младите хора от качествено образование и най-вече от пълноценно личностно-духовно израстване; на мен обаче много ми пука точно за тия неща, което е също пределно естествено и неизбежно.
Ето, сега дойде изглежда най-сетне времето за "перестройка" или за "реформиране", да, ама се оказа, че чешит като мен няма защо толкова да се преустройва – защото във всичките тия години съм се старал да работя както трябва: бил съм и продължавам да бъда горещ привърженик на освобождаващите, разгръщащите духовното качество на личността подходи в общуването с младите, привърженик съм на свободолюбивото и човеколюбиво образование и училище, привърженик съм също на истинските, на класическите методи на автентично учене, познание и личностно разгръщане, които са познати от Сократ насам, но в последните няколко века и особено в последните 5-6-7 десетилетия са изцяло игнорирани от установилата се в страната ни административно-командна и социалистическа по естеството си система на (не)образование, т.е. система на фабрикуване на безличния типов продукт, който ний днес с основание наричаме "лош човешки матр`ьял" (ако все пак ми е позволено да използвам израза на нашия любим премиер). Давам един пример, за не си помислите, че тия твърдения от моя страна са съвсем голословни: сега вече и министрите на образованието и науката открито признават, че учебниците, по които учат нашите деца, са твърде лоши, е, аз това нещо съм го осъзнал още преди 20 години и по тази причина съм разработил и издал свои авторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети; разработил съм тия свои помагала според изискванията на една авангардна за нашите условия и съвременна образователна технология, опираща се на принципа, че младите, че учещите следва да бъдат активен субект на самото учене или познание, че те трябва да бъдат поставени в условия, в които да могат да разгърнат колкото се може по-пълно своя интелектуален, душевен и личностен потенциал, своята оригинална или индивидуална човечност. (Няма тук да съобщавам кои са заглавията на тия мои учебни помагала, те са широко известни, в моя блог можете дори да ги намерите и разлистите онлайн, те са издавани многократно и в хартиен вариант от най-авторитетни български издателства, някои от тях, като, примерно, моето помагало по психология, имат вече пет издания!) Разбира се, поради това, че съм дръзнал да отправя такива жестоки предизвикателства към административно-командната система на (не)образование и то още от преди повече от 20 години, аз съвсем закономерно станах нещо като трън в очите на разни ревностни нейни крепители, цензори, цербери, пазванти и прочие.
Интересно е обаче и това, че едва в последните "реформаторски години" за нашето тъй многострадално българско образование тия въпросните цербери ми обявиха открита и безогледна война, която беше увенчана с организирането на старателно проведена кампания по моето тотално професионално и личностно дискредитиране и оплюване, а пък апотеоз на тази кампания беше опраскването (уволнението) ми от системата; да, аз бях уволнен от училището, в което работя в последните 16 години, и то със смехотворния мотив... "пълна липса на каквито и да било качества да бъде учител", "абсолютно некадърен", "изцяло негоден за системата" и прочие. Разбира се, спечелих заведеното от мен съдебно дяло и ето, сега отново работя в същото училище, изминаха вече близо шест месеца от завръщането ми. Цялата тази административна епопея съм я отразил в поредица от жалби и доклади до Вашите предшественици на поста, уважаема госпожо Кунева, като се почне от Сергей Игнатов и се стигне до Тодор Танев, интересното е, че всичките те не благоволиха да си мръднат и малкото пръстче за да озаптят по някакъв начин самозабравилата се администраторка (която, прочее, беше назначена на директорския пост тъкмо от тъй славния министър Игнатов, който, както знаем, има и други такива не по-малки или незначителни провали – в иначе толкова славното си министерстване!). Ще завърша представянето си с това, че своите възгледи за едно модерно, отговарящо на съвременните потребности на младите хора образование и личностно израстване съм представил в една поредица от книги, всяка от тия книги също може да се намери в блога ми, те имат и хартиени издания, тъй че ако проявите интерес, бихте могли да се информирате по-подробно.
Не написах тия неща за да се правя на "голяма работа", а защото искам да Ви обърна вниманието върху един съдбовен проблем; не става дума за моя конкретен случай, а за нещо принципно важно, което ще се опитам да формулирам като въпрос: възможно ли е в сферата на българското образование да се прави смислена и същностна реформа и промяна при запазването на тиранията на директорите, т.е. при запазването на принципа, върху който тираничната административна система се крепи? Очевидно не. Дошъл е моментът, в който образователните общности в страната следва да бъдат поставени в условия, определяни от съвършено друг, същностно алтернативен принцип: принципа на реалната и на действената демокрация. Без задвижването на механизмите на демокрацията никаква реформа в българското образование няма и не може да има, а ще има само агония, т.е. катастрофата ще продължи и то във все по-уродливи изражения. Тези мои убеждения са не само теоретически, напротив, аз непосредствено ги прилагам в живота, практикувам ги, живея с тях, т.е. присвоил съм си лукса да се държа като един автентично свободен човек в условията на тираничната и човеконенавистническа система.
Да, аз правя това, което мисля, при мен няма различие между мисли, думи и дела, т.е. като учител се старая да бъда примерен ученик на учителя на всички автентични философи Сократ. Който, между другото, е писал, че обучението или ученето може да се уподоби със запалване на пламък, а не с пълнене на съд. Моят "непростим грях" спрямо абсурдната система, моля Ви се, е че съм дръзнал да си изпълнявам извечната мисия на философ, т.е. че си изпълнявам най-съвестно дълга. Оказа се, че в рамките на абсурдната система да бъде един учител автентичен човек, т.е. философ или свободен дух, е строго забранено, е не само грях, но и нещо като "престъпление", правете си извода какво в такъв случай системата толерира и насърчава – не само у учениците, не само у младите, но и у техните учители. Е, аз станах по необходимост в тази връзка и "трън в очите", и "черна овца", и "бяла врана", и какво ли не още, нещо повече, въпросната администраторка не пропусна възможността, ужасно престаравайки се, да ме определи писмено, в официален документ, изцяло в духа на добрите брежневски времена, и за... "страдащ от непрекъснати нервно-психически разстройства", т.е. позволи си да ми сложи една по същество психиатрична диагноза (!!!), поради което е подсъдима в друго едно съдебно дяло, заведено от моя милост, съдът на първа инстанция я призна за виновна в извършването на престъплението "клевета". Изглежда много от представителите на директорския корпус, както си личи от този сюблимен случай, живеят с тъй илюзорното съзнание за всепозволеност, а някои от тях не считат за нужно да крият пристрастността си към толкова паметния девиз на непрежалимия таваришч Сталин: "Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!" (няма да ви го превеждам, грехота е да не знаете руски език, който, по същество, е старобългарски!).
И ето сега конкретния изразителен повод, заради който всъщност Ви пиша, и поради който се надявам да реагирате в пределите на своята власт и пълномощия – с оглед да се отстранят абсурдите и да възтържествуват правдата, правото и справедливостта.
Още с връщането си в училище по силата на съдебно решение на Върховния Касационен съд (това стана на 4 януари тази година) аз заявих публично чрез блога си две неща: че в своите учебни часове ще следвам една авангардна (за нашите условия) образователна технология, чиято цел е да се спомогне за разгръщането на адекватна основа на личностния потенциал на младите, на учениците (и по тази причина обявих, че всички мои часове ще бъдат изцяло открити – включително и за родители, за други учители, дори за интересуващи се от проблемите на образованието граждани!) и, на второ място, че обявявам началото на един проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (такова е пълното и утвърдило се вече наименование на този проект), като призовах най-вече учениците, но също така и учителите за включване, за работа по съдържащите се в него иновации, инициативи и пр. Не крия, че ми беше изключително любопитно да разбера каква ще бъде реакцията на членовете на нашата училищна общност, защото, няма да си позволя да скрия, по моето възприятие психологическата и нравствената ситуация в нея е изключително тежка – откакто в това училище има нов директор, т.е. от пет години, положението в училището рязко се влоши в това отношение. За тази цел възобнових дейността на създадения от мен от преди повече от 10 години Дискусионен клуб, който след опраскването (уволнението) ми беше прекратил, както може да се очаква, своята дейност.
Ето вкратце какво се случи до момента, тия неща са много показателни. Принуден съм да бъда крайно лаконичен. Между другото по развитието на тези казуси можете да почерпите цялата информация ако разлистите моя блог, аз в него редовно отразявам развитието на случая, пиша поредица от есета по всичките тия проблеми, което тук ме освобождава от нуждата да правя по-подробен анализ; който се интересува повече, може да разлисти блога ми. Та за краткост ще прибягна до изброяването на пунктове или точки:

● Написах цяла една поредица от доклади до директора и до Педагогическия съвет на училището, съдържащи предложенията ми за започване на демократични дебати по всички най-важни и горещи въпроси на училищния живот; излишно е да споменавам, че директорката "замете под килима", сякаш са "боклук", всички тези мои предложения, а нищо чудно да ги хвърли направо в коша за боклук; във всеки случаи най-реално е да се очаква, че тези мои предложения отлежават под обилен слой прах, бидейки захвърлени в най-отдалеченото чекмедже на луксозното директорско бюро;

● В рамките на Дискусионния клуб организирах поредица от обсъждания или дискусии на най-важните въпроси; излишно е да споменавам, че тази моя инициатива биде успешно блокирана от директорката, знаейки нейното нескривано отношение към моите инициативи нито един член на учителската колегия (!!!) не се осмели да дойде на сбирка на Клуба, което също много говори и показва; много от учителите, мои колеги, на четири очи ми споделиха, че въпреки интереса си не смеят да дойдат в Клуба за да си нямат проблеми след това с директорката;

● В моите учебни часове проведох доста инициативи по същностна промяна на модела на общуване, учене, познание и отношения; заложих на изследователската част, дадох възможността на учениците да разгърнат своята активност, изцяло сами да избират поведението си в часовете, поемайки пълната отговорност за това; поставих учениците в необичайна, несрещана от тях нова ситуация, в която те не са привикнали, т.е. наложи им се да преживеят едно полезно личностно-формиращо изпитание, от което могат да си извлекат безценни изводи; тия мои ученици фактически участваха в нещо като "практически урок по демокрация", получиха непонятната им свобода да практикуват демокрацията и свободата; този чудесен експеримент и на мен лично, и на тях им даде наистина безценна информация относно реалната психологическа ситуация, в която живеят нашите ученици – и потребностите, от които те съдбовно се нуждаят (простете за чепатия даскалски израз, но се опитвам да изразя трудно изразими и фини нюанси и затова така се получава!); излишно е да споменавам, че администрацията в лицето на директорката не само че не направи и опит да вникне и да постигне верния смисъл на тия мои иновации и инициативи, напротив, позволи си да ги изтълкува по все оня същия глупав начин, а именно "тоя там дразнител Грънчаров понеже очевидно е некадърник и не може да преподава правилно, по тази причина вреди, разваля идилията ни, руши успехите ни и прочие, и така нататък, и так далее, и тому подобное, и ала-бала!";

● Оказва се, че за цялото това време директорката на училището не се е била отказала от старанията си да подготви този път по-внимателно тъй жадувания реванш, което, както и можете да предположите, се изразява в това, че правила нужното да спомага да бъдат произведени, в добре познатия ни стар стил купища... "доноси-жалби на възмутени родители и ученици", които са били трупани с оглед събирането на компромати с оглед подготвянето на... ново опраскване (уволнение) на тъй непонятния на ръководството на училището и толкова странен, предполагам, в очите им, "субект Грънчаров";

● Както и можеше да се очаква, за да бъде колкото се може по-убедителна версията на мислещото в такива ретроградни категории и затова така превратно възприемащо всичко случващо се училищно ръководство беше спретнат и един възхитителен по характера си... "бунт срещу толкова неприятната свобода и срещу тъй нетърпимо проклетата демокрация" в един-единствен засега клас (аз преподавам на 16 класа обаче!); когато се получи този инцидент (между другото някои ученици в присъствието на мило усмихнатата представителка на училищното ръководство, именно инж. Милева, се държаха безобразно спрямо преподавателя по философия!), който аз възприемам като симптом, чудесен повод за отпочване на тъй дълго отлагания дебат по толкова важните и горещи проблеми на училищния живот, директорката обаче благоволи да скрие от членовете на Педагогическия съвет нарочно написания и адресиран специално до тях (!!!) доклад, което вече е акт на недопустимо административно своеволие или произвол;

● Директорката Анастасова, както изглежда, е привърженичка на толкова разпространения в наше време популизъм (гърците имат една друга не по-малко подходяща за случая дума, думата демагогия!), свеждащ се до разбирането, че "народът никога не греши", има се предвид ученически народ, и то не самия ученически народ в своята съвкупност (учениците ни, слава Богу, са различни!), а най-агресивните и в този смисъл полезни за ръководството ученици, упражняващи се в безогледно оплюване на преподавателя си по философия; самият факт, че директорката не реагира никак на моя доклад по повод инцидента, че стопира по неправомерен начин моята инициатива за започване на дебат по толкова благодатния случай, показва и илюстрира, че тя фактически застана на страната на хулиганстващите, на арогантно държащите се и позволяващите си да хулят преподавателя ученици, което, както и да го погледнем, е най-малкото неколегиално, да не говорим за това че е също така неетично;

● В училището синдикатите (и към "Подкрепа", и към СБУ) са се отказали от функцията си да бъдат коректив на ръководството, синдикатът особено на "Подкрепа", ръководен от помощник-директорката Стоянова (!!!), често заместваща директорката Анастасова, та този значи синдикат се е превърнал не просто в синдикална патерица на ръководството, но и в нещо като синдикална бухалка, която се размахва, а понякога и удря по главата ония учители, които са дръзнали с нещо да не зачетат свещената воля на директорката; в това училище имаме рецидив на учебно и образователно-възпитателно учреждение, което, както забелязваме, се управлява по начин, много наподобяващ стереотипа, характерен за мафията, за мутренските братства-другарства;

● Моето дълбоко убеждение е, че България няма да стане демократична страна докато не бъде демократизирана образователно-възпитателната система, в която именно се подготвя човешкия потенциал на нацията ни; по тази причина не можем, нямаме правото да смятаме, че живеем в демократична или пък европейска държава докато в много, да не кажа във всичките образователно-възпитателни общности на страната има обезпокоителни рецидиви, възпроизвеждащи, както казах, манталитета, характерен за мутренските и мафиотските организации; по тази причина смятам, че битката за истинска, същностна демократизация на училищните общности, която едва сега започва, може да стане мотор на тъй дълго отлаганата образователна реформа; без демократизация на училищните общности няма да има никаква реформа, а ще има само имитация на реформа; крайно време е да бъде приключено със самовластието на директорите, превърнали се във феодални тирани и деспоти – защото пораженията от този авторитаризъм, както, надявам се, забелязвате, са изключително тежки;

Може още много да пиша и по конкретния казус, и по принципната, същностната, идейната, ценностната страна, но не ми се повтаря това, за което отдавна съм писал в книгите си, посветени на разработването на една нова философия и стратегия на образованието в България. Тези книги си стоят издадени, подарил съм ги на своята ръководителка дори и в хартиен вариант, но тя очевидно няма желанието да разбере как аз мисля, как аз виждам нещата. (Да не говорим за това някой пък министър на образованието и науката да се е развълнувал по този повод, да е поискал да прочете някоя моя книга, не, моля ви се, това е невъзможно, как така министър ще се вълнува от истински важното, значимото, същественото?! Не, напротив, по-добре да направим едно страхотно шоу, наречено "национален учителски събор"!) Това е поразителен пример за това как овладяното от коварните стереотипи на старото мислене съзнание просто не е способно да вникне в толкова прости на пръв поглед иновации, които самият живот изисква от нас, без спазването на които ние ще продължим да ставаме все по-абсурдни в опитите си да живеем по един отречен от самия живот, от историята и от само време начин.

Уважаема госпожо Министър,
Уважаема госпожо омбудсман,

Моля да сторите предвиденото от закона в предела на пълномощията си с оглед да предотвратите новата поредна административна разправа (да го наречем с тъй умилително звучащия и толкова нашумял в нашата публичност премиерски термин опраскване!), моля да проучите случая и да се намесите с оглед да спрете безогледния административен произвол и тормоз над моята личност. Вярвам, че и в нашите родни български условия в крайна сметка ще се окаже, че да си свободна и мислеща личност, милееща за демокрацията и просперитета (без свобода, без демокрация, без свободни личности няма просперитет – кога някои глави ще проумеят тази толкова проста зависимост?!) не е чак такова голямо престъпление, заради което трябва да бъдеш наказван безброй пъти от самозабравили се властници – които при това си позволяват да работят усърдно срещу коренния, същностния и истинския интерес на младите, а оттук и на нацията, и на страната, и на държавата ни.

22 юни 2016 г.
Долна баня, Пловдив                                                                  С УВАЖЕНИЕ: (подпис)


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

3 коментара:

Анонимен каза...

Тоя Чристо мрази бГ като смъртта...

http://btvnovinite.bg/gallery/lifestyle/liubopitno/plavashtite-kejove-na-kristo-da-hodish-po-voda-snimki-video.html

Тоя идиот го видях в Германия, преди да умре френската му скубла-жена...

Тоя идиот... не говори на бълхарски (???), а английския му е МНОГО ЛОш...

Габровски селяндур, бих казал аз...

Къде по света има идиот който да не говори майчиния си език?? Пак бълхарин е начело на класъцията на улавите - освен че стреляха по папата и се мушиха с руски чадъри, tea некадърници стават ли за нещо?...

Не си в позиция да критикуваш РУ, ами благодари че изрита турците...

Познавам турци тука - питат ме, руски ли говорим...

За тях вие/ние сме рая, ама от руснак треперят и пълнят гащите...

Аз харесвам шириновски, оня ден каза: Давай бомбит Германию пока и одного немца net, ха-ха-ха...

Пращай сега снимки на тоалетни, глупав АИГ...

А. от Австралия (Русия)

Анонимен каза...

Тоя Чристо мрази бГ като смъртта...

http://btvnovinite.bg/gallery/lifestyle/liubopitno/plavashtite-kejove-na-kristo-da-hodish-po-voda-snimki-video.html

Тоя идиот го видях в Германия, преди да умре френската му скубла-жена...

Тоя идиот... не говори на бълхарски (???), а английския му е МНОГО ЛОш...

Габровски селяндур, бих казал аз...

Къде по света има идиот който да не говори майчиния си език?? Пак бълхарин е начело на класъцията на улавите - освен че стреляха по папата и се мушиха с руски чадъри, tea некадърници стават ли за нещо?...

Не си в позиция да критикуваш РУ, ами благодари че изрита турците...

Познавам турци тука - питат ме, руски ли говорим...

За тях вие/ние сме рая, ама от руснак треперят и пълнят гащите...

Аз харесвам Жириновски, оня ден каза: Давай бомбит Германию пока и одного немца net, ха-ха-ха...

Пращай сега снимки на тоалетни, глупав АИГ...

А. от Австралия

Ангел Грънчаров каза...

А., комунистически дебил от "Австралия" (т.е. Русия), горещ поклонник на КГБ, на Сталин и на Путин :-) И по тази причина много мрази България и българите, както и подобава за всеки комунистически дебил, горещ поклонник на КГБ, на СССР, на Русия, на Сталин и на Путин...