Ето нещо като кратка дискусия (само началото) за свободата и парите, вижте какво се наложи да кажа на един нашенец, представящ се че бил живял в... Австралия (което е много съмнително, щото това изобщо не ми личи, по възгледите му личи, че живее най-вероятно в... Тутракан, най-вероятно живее наблизо до паметника на... "братята съветски освободители", нищо чудно всеки ден да иде да бърше с парцала прахта по този паметник, от думите му лъха този ярък комуноиден манталитет!) , та този значи нашенец често изявява в блога ми своите твърде странни объркани възгледи, каквито са възгледите на типичния или типовия, хептен подивял от комунизъм нашенец, комуто липсват здрави ценности:
A. от Австралия каза: AIG, малко ме смути като ми цитираш глупави бедни швейцарци как смятали че трябва да работиш и още простотии на селско ниво. Да, така е, но даскалоидите не са някой, който разбира нещо от пари и това са предимно възпитателни фантазии...
Ти колко милионера си видял в живота си в личен контакт? Николко (освен мен)? Аз съм видял доста, те не са както масовото съзнание мисли, а доста специфични... И понеже никога няма да ги видиш, ето ти един, който моеш да видиш и чуеш >>>, ОК?
Сега кажи едно THANK YOU поне. Между другото той май е учил философия, не го чух съвсем, но ти ще го чуеш...
Ангел Грънчаров каза: Таваришч кагебист, изобщо не ме вълнуват милионерите - щото аз съм много по-богат от тях и при това съм богат със съвсем истински, а не мними богатства. Твоите така наречени "милионери" са същински просяци ако бъдат сравнени с мен по богатство.
Аз съм баснословно богат, ти това още ли не си го разбрал? Пардон, няма как да го разбереш - не може един човек да оцени това, което няма, което му липсва, което му е съвсем чуждо...
Апропо, вий, кагебистите, и по отношение на богатството имате съвсем калпави и неверни представи. Налага ти се много да учиш за да прозреш кои са истинските неща, драги ми менте-"мислителю"...
... Да добавя нещо сега, след като изгледах все пак това интервю с бразилския български богаташ (щото горната ми реакция е по принцип): този човек е много стойностен като личност, хареса ми как говори, личи си, че е най-напред капацитет като личност, пък останалото (парите) са нещо съвсем производно (те за мен, примерно, нищо не значат; за Сократ е било същото, но ний, философите, сме особена порода хора).
Който е богат (талантлив) като личност, за него е лесно да изкара пари, и при това по верния, правилния начин, т.е. честно, с нормален бизнес. Стига да си го постави като цел. Аз примерно никога не съм имал цел да правя пари. Защото други са истински ценните за мен неща.
Много ми са интересни хората, които възприемат парите като цел. Правят голяма грешка. Парите са средство, не цел. Тази е причината аз да не си поставям за цел парите. И затова те не ме вълнуват изобщо. Имал съм пари, но те не са успели да завладеят душата ми.
Много е важно човек да успее да избегне тиранията на парите. Щото парите са свързани по някакъв начин със свободата. Но аз все пак избирам свободата, а не парите, които са производно на нея.
Парите са нещо като "материализирана", "изкристализирала" свобода, но те не са самата свобода. Свободата по същността си е нещо духовно, тя е състояние на духа. Не мога да се унизя да поставя парите над свободата си.
А много хора правят тази фундаментална грешка. Благодарение на която стават роби на парите. Отказът от свободата прескъпо се плаща. Цената му е огромна. Не се мери с пари обаче тази цена, а с нещо много по-драгоценно...
Оставям те сам да се сетиш кое е то. Ако можеш. Хубав ден на всички, които прочетоха това! Бъде здрави, преди всичко се грижете за това духът ви да е здрав!
Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар