Нещо като кратък самоотчет-самооценка на цялостната ми работа през тази учебна година

Живеем в много интересни, демократични и реформаторски времена. Ето, налага ми се тия дни да пиша своя "самооценка" или "самоотчет" на дейността ми като учител по философия и по гражданско образование - по нареждане на администрацията. С огромни мъки съчиних ето какво:

САМООТЧЕТ-САМООЦЕНКА

на Ангел Ив. Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование

Работата ми, според спецификата на предмета, който преподавам, е концентрирана в следните направления:

- обучение;

- подпомагане на личностното и гражданското формиране (възпитание) на учениците;

- извънкласни активности и иновации.

Ще опитам съвсем синтетично да разкажа как работя в тези три основни направления:

- Обучение: с оглед пораждане на потребности за саморегулация на активността на учениците (вътрешна и свободна мотивация за "учене", за обучение, за разгръщане на духовния потенциал на младия човек) в тази област съсредоточих вниманието си проблемното обучение, при което отделните теми биват представяни на учениците като поредици от въпроси; ученикът има правото сам да решава откъде да чете, как да се подготви, как и кога да се изяви; иначе казано, всеки ученик сам решава кога и как да бъде изпитан; учебните часове протичат под формата на интерактивна изследователска дискусия; всеки ученик има възможността да допринася за тълкуването и решаването на проблемите, имайки пълното право да изразява и защищава собствена, оригинална позиция; отхвърлих като ретрограден и доказано неефикасен утвърдилия се традиционен модел "преподаване-изпитване", т.е. отхвърлихме модела на традиционното, авторитарното, непризнаващо свободата на ученика обучение; тази иновация в обучението по философия и гражданско образование беше осмислена като "непосредствен урок по реално практикуване на свобода и на демокрация"; получих твърде интересни резултати от тази промяна, които обобщих в поредица от анализи под формата на есета, които публикувах в блога си, т.е. предоставих пред съда на общественото мнение, с оглед да спомогна за промяната в образователната сфера, в сферата на българското образование;

- Подпомагане на личностното и гражданското формиране (възпитание) на учениците: поставени в условията на свобода, учениците имаха възможността да преживеят, да почувстват, а на тази основа да осъзнаят, респективно на дело, практически да поемат пълната отговорност за своето положение; преживяването на толкова необичайната за училищни условия ситуация по дълбокото ми убеждение им повлия по много интересен начин, оказа се, за жалост, че по вина на господстващата традиционна и авторитарна система, в която младите хора на България са поставени, за учениците свободата (и, респективно, демокрацията) е нещо съвсем непонятно и непознато, мнозинството от учениците просто не знаят какво да правят с нея; имам чувството, че преживяването на такава една необичайна ситуация в крайна сметка влияе благотворно на младите хора, разбира се, този подход може да покаже предимствата и ефикасността си само ако започне да се предлага по-често, т.е. ако не е отделен изолиран случай, плод едва ли не на "приумиците" на преподавателя по философия; друг един важен по моя преценка извод: господстващият традиционно-авторитарен или команден подход, не зачитащ индивидуалността (самобитността) на учениците, е доказано неефикасен в сферата на възпитанието, на личностното и духовно-нравственото им формиране; прилагането на алтернативния подход е полезна провокация, насърчаване на младите, той ги подтиква да преосмислят своите нагласи, да видят нещата в съвършено друга светлина; всички свои наблюдения и заключения и в тази сфера съм представил в упомената поредица от есета, публикувани в блога ми, т.е. пред съда на широкото обществено (в това число и родителско) мнение, което е покана за дискусия по тия толкова важни проблеми; тази дискусия, този толкова потребен дебат тепърва ще се разгаря не само в класовете, не само в нашата конкретна училищна общност, но и в обществото ни като цяло;

- Извънкласни активности и иновации: С оглед започването на този толкова потребен дебат по всичко горещи, т.е. нетърпящи отлагане и най-важни въпроси в нашата училищна общност се наложи да предприема някои екстрени мерки, примерно написване на поредица от доклади, адресирани до директора на училището, а впоследствие, след като това нямаше ефект, и до членовете на самия Педагогически съвет, а също и до Началника на РИО-Пловдив, до Министъра на образованието и науката, до омбудсмана на републиката, дори и до Националния учителски събор; идеята ми беше работата по този започнал вече да се осъществява в нашето училище Проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност да получи необходимата за ефикасното си разгръщане подкрепа както в средите на училищната общност, така и сред широката общественост на града и на страната; за тази цел бяха използвани и възможностите на съществуващия от години Граждански дискусионен клуб в нашето училище, който, въпреки невероятно големите трудности на настоящия период, така или иначе възобнови дейността си; всички свои активности, иновации, инициативи в тази сфера, неотделимо свързани с битката за промяна, реформа или, иначе казано, за демократизация на отношенията в конкретните училищни общности, обобщих в поредици от публикации в блога ми, които след това подредих и редактирах, издавайки книгите със заглавия Революцията в училище, Реформа на НЕобразованието, За НЕздравомислието, За духовните неща с българска специфика и др.; тоест в тази област (да я наречем изследователска - по нелеките проблеми на промяната в образователната сфера), с Божията помощ, успях да направя някои, да се надяваме, полезни неща.

28 юни 2016 г., Пловдив

Подготви: (подпис)

Толкова по този самоотчет-самооценка. Хубав ден ви желая!

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo