... От почти сто години тяхната външна политика е политиката, наредена им от Москва. Това е основната причина, поради която България не може да има своя външна политика. Ако една партия дърпа държавата към Москва, а друга - се оглежда и ослушва от коя страна ще се окажат по-малки шамарите - откъм Изток или откъм Запад, никаква външна политика на тази държава не е възможна. Полша, Прибалтика, Румъния - малоумни ли са, че искат оръжия и подкрепа от НАТО, а не бягат от тях? Може нашите национални интереси да са по-различни - хайде да ги дискутираме. Откъде получаваме повече пари и възможности - от Брюксел или от Москва? Когато идват пари от Москва - те в хазната ли отиват или в хотел "Берлин" в Бояна? Да излезем ли от НАТО и да се присъединим към Евразийския съюз? От кого и как ще ни брани този съюз - доколкото въобще го има? Неутралитет ли да обявим? Какво струва един неутралитет, ако не е признат от всички значими международни фактори и поради това се явява гаранция за сигурност? Кой ще признае българския "неутралитет"? Путин, Ердоган, Ципрас или Обама? И защо да го признават? Всъщност, някои от изброените може да го признаят... Вълкът с удоволствие ще признае "неутралитета" на агнето преди вечеря. НАТО е - или не е най-значимият и най-мощният военен съюз в човешката история? Да бъдеш член на НАТО е полезно за националната сигурност или е вредно? Защо? Когато си член на НАТО - НАТО има ангажименти към твоята сигурност. Когато си в НАТО ти имаш ли ангажименти към сигурността на другите в НАТО? Как пази сигурността си един военно политически съюз - с празни приказки, с балета на Софийската опера или с танкове, артилерия и авиация? С колко танка и с колко самолета разполага българската армия? С какво може да тренира своята боеготовност българската армия - с танковете от музея, с жълтите стотинки, отделени в бюджета за отбрана или с лопатите останали след разтурянето на Строителни войски? Защо румънският президент се връща от посещение във Вашингтон с военна техника за десетки - стотици милиони долари, а българските политици се връщат с ръцете в джобовете? (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар