Още за славянофилските лъжи

Гети, готи, склавини, автор: Stoyan Nikolov

Ако четете съвременни исторически трудове, например „История на българите“ под редакцията на проф. Георги Бакалов, т.1, ще видите как безкритично авторите й употребяват двата ентонима - склавини и славяни. Когато цитират древен автор са принудени да напишат склавини, след няколко реда започват да говорят за славяни, а когато трябва да се „подпрат“ на някой цитат отново се връщат към етнонима склавини. Типичен пример за това са страниците от 160-164, където между склавини и славяни става голямо „омесване“. Ето примери в това отношение от цитираната книга на стр.163:

„В своята „История“ Менеандър Протектор (6 в.) ни е оставил интересен разказ за това как СКЛАВИНИТЕ са се разправили с аварските пратеници. Последните били проводени от Баян при вожда (княза – б.а.) на ДАКИЙСКИТЕ СЛАВЯНИ Даврентий (Даврита) за да поискат той и народът му да станат данъкоплатци на аварите. Даврентий наредил да ги убият, посочвайки, че… ние (СКЛАВИНИТЕ) сме свикнали да владеем чужда земя, а не други нашата.“

Безпардонното „преминаване“ от склавини към славяни и обратно виждаме и в следващите редове:

„През 580/581 г. СЛАВЯНИТЕ отново проникнали дълбоко на юг в пределите на империята. Църковния историк Йоан Ефески (6 в.), КОЙТО БИЛ СЪВРЕМЕННИК на събитията, описва ужаса от варварското нашествие: „… те (СКЛАВИНИТЕ) преминаха стремително цяла Елада, Солунската област и цяла Тракия и завладяха много градове и крепости; те ги опустошиха и изгориха, взеха пленници и станаха господари на земята. Те уседнаха на нея като господари, като на своя собствена, без страх.” (И с право, земята си е тяхна, а не ромейска!-б.а.).

По-нататък авторът споделя с горчивина, че СКЛАВИНИТЕ, които преди това не смеели „да се покажат от гъстите гори“, сега „се научили да воюват по-добре от ромеите“.

Американският византолог Сп. Врионис (от гръцки произход – б.а.) счита, че до 587 г. аварите и СКЛАВИНИТЕ не са използвали обсадни машини…“. „За първи път в един откъс от историята на Теофилакт Симоката (6-7 в.) е отбелязано, че авари и СКЛАВИНИ използвали обсадна техника.“

Нашите автори даже не си правят труда да ни обяснят, че за тях навярно СКЛАВИНИ и СЛАВЯНИ са едно и също или пък съвсем безкритично ги употребават за да угодят на старите идеологеми.

Твърдя категорично, че това са два етнонима възникнали в различни епохи и обозначават родствени племенни групи и народи, макар и по-късно нерядко враждебно настроени един спрямо друг.

Достатъчни са примерите как Киевска Рус съсипва българската държава през 971 г. при нападението на Светослав (поискано от визанийците) и завладяването на Волжска България от Московските княжества през 12-16 в.,войните на Русия с Полша и др.

При съвременните историци изопачаването на старите автори и текстове води до екстраполацията (пренасянето) на етнонима СЛАВЯНИ (утвърден през 18-19 в.) в друго историческо време – 5-7 в., когато реално етнонима обозначаваш тези хора в римските и византийски извори е бил СКЛАВИНИ (СКЛАБОИ). Вижте безсмисленото и тенденциозно определение, използвано от авторите на „История на българите“ – „ДАКИЙСКИ СЛАВЯНИ“.

В действителност даките са северни траки, потомци на ГЕТИТЕ, живеещи в територията между Карпатите и Дунав. Затруднявайки се да обяснят откъде са се появили славяните, нашите автори ПРЕИМЕНУВАТ ДАКИТЕ В „ДАКИЙСКИ СЛАВЯНИ“, напук на всички цитирани досега древни автори, които след 5 в. започват да наричат „варварите траки“ СКЛАВИНИ или СКЛАБОИ.

Всъщност това е и тенденцията при славянофилите, а именно траките да се превръщат в славяни, НО НИКЪДЕ НЯМА КАК ДА РАЗБЕРЕТЕ ОТ ОФИЦИАЛНИТЕ АВТОРИ КАК И ЗАЩО ТОВА СЕ Е СЛУЧИЛО. Налице е някакъв необясним и вулгарен автоматизъм,някакво историческо чудо и природна мистификация.

По този начин и готите, и гепидите, и визиготите, и остроготите според панславизма и пангерманизма бяха произведени в немски племена. Изведнъж траките бяха унищожени като народ, а на тяхното място се появиха германци и славяни, които „избиха“ събратята си на юг от Дунава и заеха техните територии. В тази връзка си спомнете отново за извода на Вилхелм Обермюлер:

„Ония народи, които след края на т.нар. „Велико преселение на народите“ биват наричани „славяни“, са всъщност нищо друго освен остатъците от народите, населявали преди това съответните земи и назовавани от гърци и римляни в дълги списъци: траки, гети, мизи, даки, агатирси и т.н…“. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo