четвъртък, 11 август 2016 г.

Кратък курс по актьорско майсторство на сър Антъни Хопкинс







(Четвъртата част не можах да я намеря, ако я намерите случайно вие, моля, кажете ми къде е да я добавя...)



КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Изкуството е това нещо, което най-лесно приучава и привързва младите не само към творчеството, но и към свободата, а това значи и към чувствителността (обединяваща свобода и творчество - чиста, рафинирана човечност! - в една неделима цялост).

Ето по тази причина в едно истински иновативно и творческо, иначе казано, демократично (свободолюбиво, а това значи и духовно възвисено и изтънчено) училище на младите трябва да се осигурява пълноценната възможността да се занимават с каквито си искат изкуства, според интересите, потребностите на душите и талантите си. Ще се получат прекрасни резултати: няма, не може да има добре развита индивидуална образованост на личността (направете справка какъв е автентичният смисъл на това, което наричаме образование, той няма нищо общо с разпространената повърхностна представа за това нещо) без хармонично развитие на емоционалността, чистата човечност на човека.

А това нещо беше жестоко потиснато в досегашните традиционни и несвободни училища, които акцентираха върху хипертрофираното развитие на един самонадеян и кух позитивистично разбран интелект (т.е. залагаха на развитието на една едноизмерна, едностранчива, ощетена от прекомерно разсъдъчна рационалност и поради това непълноценна и страдаща човешка душа).

Ако ме разбирате какво се опитвам да ви кажа де... но това едва ли е много сигурно...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: