Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 11 август 2016 г.

Учителите ще станат иновативни по един най-лесен начин: като престанат да се държат с учениците си заповеднически, като престанат да издават заповеди!



Сега работя върху предпечата на поредицата от мои есета по темата как се прави иновативно училище. И отвреме-навреме, зачитайки се в текста (който е още твърде суров за да бъде превърнат в книга, непрекъснато го редактирам и "шлайфам"), в главата ми хрумват някои удивително прости неща, които там съм пропуснал да кажа. Примерно ето това:

Сегашните ни учители ще станат изцяло иновативни по един най-лесен начин: като престанат да се държат с учениците си заповеднически, т.е. просто като престанат да издават непрекъснати заповеди! Речта на един нашенски учител е поредица от заповеди, която от коя по-брутални, а много често лицемерни, завоалирани, но винаги - коя от кой по-подлички! Е, щом престанат да издават заповеди, нашите учители от традиционни ще станат мигновено съвременни, иновативни, революционно-реформаторски и каквито си искате ги наречете. Но тук възниква един сериозен за повечето учители и дори направо бих казал съдбовен проблем:

А може ли нашенския разпространен тип учители изобщо да съществуват в училище без да заповядват?! Те друго съществуване не познават освен това, заповедническото, как тия хора занапред изобщо ще съществуват в коренно променената ситуация? Много е коварен този проблем. Чини ми се, той не е по силите на повечето учители, те едва ли ще могат да излязат с чест от него.

Който учител успее да разговаря с учениците си без да заповядва, без да се държи като самозван господар, който успее да започне свободен и личностно равнопоставен диалог с тях, той ще се адаптира към промяната. който не успее въпреки опитите си да се раздели с разпространения фатмашки (който не знае тази дума, нека пита или да направи справка, хайде, да ви кажа аз: "фатмак" в казармата наричат изчадието, наречено "старшина", това е подофицерски чин, това са най-гадните и най-подлите, а също така и най-тъпите началници във казармите!) стил на общуване с учениците, той най-вероятно ще трябва да се раздели с учителската професия.

Толкова по този въпрос. Ще вмъкна тази своя добавка на подходящо място в текста на раждащата се сега нова моя книга за прословутата "реформа" в българското образование, която уж ще се отприщи от тази есен... което изобщо не е сигурно де, предстоят тази есен нови и нови борби из нашите тъй странни и причудливи, да не кажа абсурдистки и дори сюреалистични училища...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Учили са ни да поддържаме интереса в преподаването...
Двустранен процес.....Заповядването е типично за авторитарни учители...

Цвета Пенкова

Ангел Грънчаров каза...

Така е. Но едно е това, което учителите са учили, друго е това, което системата и животът ги принуждават да правят на практика като станат действащи учители. Вие как мислите, каква част от тези действащи у нас учители успяват да се предпазват от даването на заповеди на учениците си, т.е. общуването им с тях е от друг, неавторитарен тип? Моля да ми кажете, този въпрос е много важен за мен.

Анонимен каза...

Първо се уверете, че няма да останат безработни един ден, за да има смисъл от това, на което ги учите в училище...

Dimitar Dimitrov

Анонимен каза...

Малко са... системата пречупва... няма смисъл да се заблуждаваме. Аз напуснах системата на образованието - защото като цяло не я одобрявам... дълга тема...

Цвета Пенкова

Ангел Грънчаров каза...

Така е. Системата принуждава и огромната част от учителите й се подчиняват, възприемат предписвания от нея порочен манталитет. В противен случай системата няма да ги търпи. В резултат всички са ощетени, но истинската жертва са младите, учениците - и, респективно, България, чието бъдеще по тази причина се очертава да е твърде жалко...

Анонимен каза...

Да.....защото всички други системи са следствие на образователната....

Цвета Пенкова