Кадър от филма "Стената" на Алън Паркър и "Пинк Флойд".
Бележки върху психологическата привлекателност на тоталитаризма, от Бруно Бетелхайм
Бруно Бетелхайм (1903 – 1990) е световноизвестен австрийски психолог и психиатър. Той е бил затворник в нацистките концлагери и дължи световната си слава на редица публикации, описващи поведението на човека в условията на тоталитаризма, в това число в условията на концлагер. Най-известната му статия от тази серия, станало веднага знаменита по цял свят е публикувана през 1943 г. в едно американско психологическо списание под заглавие „Индивидуалното и масово поведение в екстремни ситуации“; тя описва начините, по които нацистите в концлагерите довеждат затворниците до състоянието на биологични машини, до това да са живи трупове без воля и съзнание. Следващите му публикации, една от най-известните от които е поместената по-долу статия, са посветени на същата тема – на начините, по които тоталитарните режими подчиняват хората. Той е работил много успешно и в областта на лечението на аутизма у децата.
„Бележки върху психологическата привлекателност на тоталитаризма“ е публикувана през 1952 г. в едно американско списание. Всеки, който си спомня периода 1944-1989 г. у нас, ще види, че изводите, разработени върху германски материал от времето на нацизма, са валидни и за комунизма. Точно заради това поместваме статията. Текстът, който публикуваме тук, е преведен по изключение от руския превод на този текст, поместен на много места в рускоезичния Интернет, защото преводачът не успя да намери свободна публикация в Интернет на английския оригинал. В случая е ползван преводът, намиращ се в електронната библиотека „Гумер“.
Деспотичните управници от миналото не искаха от поданиците си да се съгласяват доброволно с действията им. Другояче казано, те или не искаха от подвластните вътрешно одобрение на възгледите и на методите им, или нямаха възможността да подкрепят със сила подобни изисквания. Предполагаше се, че всички се подчиняват на тирана; но доколкото това беше точно така, той като правило не се грижеше особено какво мислят подвластните му за него: достатъчно беше те само да държат мислите в главите си. Освен това, той не се интересуваше какво хората мислят за него не на последно място и защото нямаше как да разбере какво собствено има в главите им.
В съвременните тоталитарни държави медиите имат почти неограничени възможности за въздействие върху мислите на всеки. Днешните технологии дават възможности за наблюдаване на всяка крачка на отделните хора. Това, а и много други обстоятелства позволяват на тоталитарната диктатура да твърди, че поданиците са напълно свободни в мислите си (не бива да забравяме, че днешната технология и и масовото общество императивно изисква това в много области на приложение на човешките сили) и въпреки това да постигат това поданиците да се придържат към убеждения, които държавата смята, че трябва да им внуши. Така че при диктатурите от миналото можеше някой да съществува вътре в системата и все пак да поддържа известна независимост в мислите си, а нерядко и в определени свои действия, съхранявайки самоуважението си. Но в днешната тоталитарна държава да се запазва самоуважението и заедно с това да се живее в състояние на вътрешно противодействие на системата не е възможно. На практика всеки днешен нонконформист е изправен пред избор: или да заяви, че е враг на тази власт, като при това може да бъде преследван и най-често унищожаван, или пред другите хора да изповядва това, което тайно дълбоко ненавижда и презира.
Нацисткото приветствие беше въведено точно заради това, че хората, срещайки се един с друг на публични и частни срещи (в ресторантите, във вагоните на влаковете, в кантори, заводи или просто на улиците) лесно да разпознават тези, които все още се придържат към остарелите „демократически“ форми на приветствия към приятелите. За привържениците на Хитлер ежедневно и многократно повтаряното приветствие служеше като израз на увереност в себе си, като свидетелство за господство. Всеки път, когато някой законопослушен субект го повтаряше, неговото „аз“ укрепваше. Обратното се случваше с противниците на режима. Срещайки някого в публичното пространство, нонконформистът всеки път преживяваше състояние, разрушаващо неговия „аз“ и отслабващо целостта на личността му. Ако на приветствието се съпротивляваше само неговият „свръх-аз“, би му било по-леко, но то разсичаше на две именно неговият „аз“, задачата на който, съгласно психоаналитичната традиция, е да осигури вътрешното и външното благополучие на индивида и преди всичко – неговото оцеляване, служейки за посредник между външния и вътрешния свят и привеждайки ги във взаимно съответствие. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар