събота, 10 септември 2016 г.

Без участие на родителите, на учениците и на гражданите в самото правене на промените нищо няма да стане, нищо няма да се промени


До г-жа Директора на ПГЕЕ-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ЗАЯВЛЕНИЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия

Госпожо Директор,

Заявявам, че на предстоящия Педагогически съвет желая да се изкажа по изключително важни, не търпящи никакво отлагане въпроси. Изказването ми няма да бъде по-дълго от 15-тина минути, надявам се, че този път все пак ще ми позволите да се възползвам от своето право да кажа какво мисля, как аз разбирам нещата – понеже през втория срок на миналата година направихте всичко, което Ви е по силите та да осуетите такава възможност, тогава все пак успяхте да елиминирате това мое човешко и професионално право.

Но сега, след като държавата и Министерството (за малко, без да искам, щях да добавя и… „Партията”!) вече съвсем официално ни призовават да се реформираме, да се променяме, не крия, че все още тая крехката надежда, че и Вие самата ще се възползвате от тази прекрасна възможност – и ще успеете да победите склонността си да осуетявате и да задушавате по всячески начини разгръщането на свободния и демократичния дебат по толкова горещите, направо парещите проблеми на живота и управлението на отношенията в нашата училищна общност.

Считайте настоящето мое заявление като съвсем официална, дадена при това в писмен вид заявка за изказване на Педагогическия съвет.

Ще се радвам толкова дълго чакания и така потребен демократичен дебат в нашата училищна общност най-сетне да започне!

9 септ. 2016 г.
Пловдив
С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОЯСНЕНИЕ: Виждате, че направих нужното за да поискам думата, но въпреки това все пак бях прецакан: даже при положение, че бях готов, въпреки че бях тия дни в болнични, да отида в училището и да се изкажа пред Съвета. Как бях прецакан ли? Ами като от мен длъжностните лица, които попитах (по телефона) кога ще се проведе Съветът, ми заявиха че или "не знаят" кога ще бъде (секретарката на директорката), или пък ме подведоха, че щяло било да има "някакви си там не толкова важни работни съвещания" (помощник-директорката Милева). А Съветът все пак се е провел на 8 септември, без мое участие, разбира се, без моето изказване, аз исках да кажа на Съвета изключително важни неща. Това, че не ми се дава думата на Съвета, ми дава карт бланш да пиша тук, в блога си, по всичките тия въпроси. Съвсем скоро ще го сторя, и то под формата на най-официални, адресирани до отговорните институции, документи, съдържащи една поредица от иновативни предложения. Между другото като куриоз ще добавя и това: в края на миналата учебна година директорката, на една сбирка на Дискусионния клуб, на която тя самата дойде (!), тогава заяви, че ме била упълномощавала да работя по проект за иновативно училище; е, аз разработих своите предложения в писмен вид, през лятото написах книга със заглавие ПРОМЯНАТА В ОБРАЗОВАНИЕТО (и подзаглавие "Как се прави демократично училище?"), но по някаква причина сега директорката не желае да чуе предложенията ми, дали пък не се е уплашила, дали демокрацията не й се е видяла като "застрашително нещо"? Аз лично, признавам си, не мога да схвана мотивацията за едно такова поведение на овластеното лице, и то при положение, че самата държава (в лицето на Закона и на Министерството) този път подкрепя и насърчава възможността да правим иновации, да мислим творчески, да работим за освобождаване на творческата енергия и талантите на младите и пр.

Както и да е. Пиша тия неща, за да се запазят за бъдещата история на борбите за ново образование в България, не за друго ги пиша. Прочее, без въвличане на родителите и на учениците в самото непосредствено правене на промените нищо няма да се получи, промяна никаква няма да има. Аз продължавам да настоявам промяната да се прави на демократична основа, чрез реално, същинско демократизиране на отношенията в училищната общност. Точно това, очевидно, е крайно неприятно на някои сили. Но аз не съм и очаквал да им бъде приятно. Не съм наивник да очаквам, че точно тези сили ще подкрепят истинската промяна, на тях е изгодна мнимата, фалшивата промяна, на тях е изгодна промяната-менте. Докато тия сили не докажат на дело, че това не е така, аз имам пълното морално право да мисля, че е точно така.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-898/09.09.16г.
Хубав ден!
РУО-Пловдив