Константин Павлов: Обществото трябва да изработи абсолютна нетърпимост към бягство от дебати на кандидати за обществени постове. Това трябва да се натяква във всяко интервю, включително и между изборите. На кого му харесва да гласува за хора, които презират гласоподавателите и не зачитат демократичните механизми?
Кратък мой коментар: Бягството от дебати, отклоняването от участие в спорове в Древна Гърция е било възприемано като... престъпление, като криминално деяние, да, било е криминализирано! Понеже е израз на нескривано пренебрежение към човешкия интерес на общността, такива хора се подиграват с общностния човешки интерес, потъпкват го, което е показател, че при други условия са способни на още по-големи престъпления в тази посока. А единствения начин за постигане на истината е дискусията, дебатът, спорът; истината пък стои в основата на разумността, знаете също, че за древните гърци ония, които не се вълнуват от общите човешки проблеми са... идиоти, този е първоначалния смисъл на думата идиот. Правете си сметка колко назад в сравнение с тях сме в разбирането на тия толкова прости, на затова пък така съдбовно важни неща, определящи здравината на политически живот.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Само че и в старите, утвърдени демокрации политиците често бягат от дебати и за това има много примери.
Публикуване на коментар