1 Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
Цариградски превод:
1 (по Слав. 22)
Псалом Давидов.
Господ е Пастир мой:
Не ще бъда в лишение.
2 На зелени пасища ме упокоява
При тихи води ме води.
3 Възвраща душата ми.
Води ме през пътеки на правда заради името си.
4 И даже в дола на смъртната сянка ако ходя
Не ще се оплаша от зло,
Защото ти си с мене.
Твоят жезъл и твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза срещу враговете ми:
Помазал си с елей главата ми:
чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват
През всичките дни на живота ми,
И аз ще живея в дома Господен на дълги дни.
5 коментара:
Анонимен каза: Откривам известно противоречие между поста за учителската заплата и този за парите. Нали парите не са централни? Тогава защо се оплаквате от ниската заплата? Всъщност Вие би трябвало да сте най-щастливия човек, понеже сам казвате, че преподавателската работа е смисълът на Вашия живот и любимото Ви занимание, а на всичкото отгоре ви плащат за това, макар и скромно. Какво повече може да се желае? Колкото до парите, то критиците на марксизма някога го осмиваха заради неговия икономизъм, но виждаме, че в съвременната пазарна икономика всичко е свежда до пари, печалба и растеж, т.е. култивират се изключително икономическите ценности за сметка на всичко друго, като водеща в това отношение е Америка. Силата и мощта на една държава също се мерят само чрез БВП, което в действителност е само един от елементите на държавната мощ и невинаги най-важния. Много дразнещ е и непрекъснатият стремеж към „растеж“, който се асоциира с уж все по-добър живот. Това обаче е смешно, понеже растеж означава да консумираме все повече, т.е. в крайна сметка буквално да ядем и пием все повече, което не може да бъде целта на човешкото съществуване. Само че капиталистическата система е изградена върху презумпцията за растеж, без него тя не е може да функционира. Адам Смит, смятан за апологет на капитализма, в действителност на много места в своите трудове се подиграва на капиталистите, изтъквайки, че богатият не може да поеме много повече храна от бедния, а палтото от груб плат топли не по-зле от това от фин плат.
Един от аргументите в ползва на богатството е, че то увеличава избира в живота в смисъл, че можеш да се отдаваш на повече и различни занимания, ако имаш пари, но той е много съмнителен, понеже от печелене на пари обикновено не остава време за свободно време за развлечения и консумация.
Разбира се, нелош вариант е да си по рождение и наследство обезпечен материално до степен, че да няма нужда да работиш и да се отдаваш само на висока култура в духа на античното otium cum dignitate. Само че в съвременния свят богатите обикновено нямат особен интерес към наука, философия и култура.
Голяма доза истина има в твърдението „По-добре да имаш кратък живот, изпълнен с това, което ти харесва да правиш, отколкото дълъг живот, прекаран по жалък начин.“ Живот, прекаран в мисъл и творчество, макар и по-кратък, наистина е по-ценен от дълъг, но безплоден живот, понеже е богоподобен.
Мария Василева каза: Този единствен урок да предадем на младите е от решаващо значение - всичко идва на мястото си когато всеки е на мястото си! Само този урок да преподадем на децата и учениците си и нещата много ще се променят, всичко ще бъде на мястото си!
Maria Vassileva каза: Да не се занимаваме с реда на този свят, щом знаем за създателя на законите в него - тук, на тази земя.
Нека поискаме да станем по-духовни от Бог за да знаем кое е важното. Дори в църквата няма да научим пълната истина, дори ако четем Библията и изпълняваме, не сме стигнали до пълната истина! Защото и църквите са станали инструмент, който може да манипулира и да пречи да живеем стойностно. Само с мислене и желание за пълноценен живот се стига до истина и свобода и само Бог може да открие на лутащите се и объркани хора, каквито сме всички, пълната истина, но ако поискаме от сърце това.
В тази посока на разсъждения Ангел е най-щастливия човек, когото познавам. Защото е стигнал ниво, на което обича истината и защото има свобода. Мнозинството хора не искат свобода, биват заробвани от някого или нещо доброволно. А да бъдеш свободен и да обичаш истината означава че си на най- високото духовно ниво, като самият Бог!
Ето затова Ангел не се страхува от никого и винаги е в атака. Може би той не го осъзнава съвсем ясно, но няма по-смислен и достоен живот от неговия в нашето време. Той е от друго измерение, не го разбират, но като Кант дава цялата си философия за 23 псалом, прочетете си го! Ако не си гонен, основан, хулен, мразен, нещо не е наред в живота ти! Ангел гарантирано е на правия път, така че, радвайте се, които разбирате какви послания ви изпраща, така, както се радваха на Христос. Защо се съмнявате и се усмихвате на сравнението Ангел - Исус? Не е ли казал Бог, че вярващите са като Него, равни на Него?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар