Моята публикация под заглавие Време е да се връщаме към историческата си държавна традиция, именно монархията: за някои от неотстранимите дефекти на републиката, в която аз обнародвах откъс от моя отдавна отпечатана книга, там се разказва за дефектите на републиката, предизвика следната показателна дискусия във Фейсбук:
Radomir Parpulov каза: Г-н Грънчаров, къде отиде вашата демократична форма на държавно управление?! Изведнъж станахте монархист?! Защо така?
Ангел Грънчаров каза: Демокрация и монархия не се отричат, а прекрасно се съчетават. Обединеното Кралство е монархия и демокрация, Швеция също, Холандия, Дания и пр. Няма смисъл да изброявам повече. Аз не съм станал сега монархист, аз винаги съм си бил монархист. Просто понеже като философ държа много на истината, затова и съм монархист...
Dimityr Filipov каза: Българите имат едно политическо евангелие изразяващо се в думите на Апостола за "Чиста и Свята република". Монархията е ретриградна политическа идея и по същество си е авторитаризъм, това е смисъла на понятието. Конституционната монархия пък е просто смокиново листо върху срамната история на монархизмът. Той трябва да си остане в Средновековието.
Ангел Грънчаров каза: Това са пълни глупости, резултат на вяра в митове и на нежелание да се мисли. Под "республика" Левски разбира демокрация, республика е латинското наименование за демокрация. Нищо "ретроградно" няма в монархията, просто идеята за монархия точно съвпада със същината на субстанциално уреденото, според смисъла на свободата, държавно устройство. Помислете поне малко като Ви мързи да четете, там всичко съм обяснил. Не може случайни и партийно обвързани (зависими от партиите) суетни лица да играят ролята на надпартиен обединител на нацията, какъвто по идея е държавният глава, при това тези случайни лица-кариеристи и властолюбци се сменят и редуват, което прави невъзможна устойчивостта, твърдостта, субстанциалността, единството, трайността на държавния живот. Никакъв авторитаризъм няма в монархията (дайте пример за авторитарен монарх от последните два века), докато има безброй примери за авторитарни и диктаторстващи президенти (Путин е най-свежият пример за това).
Монархията е традиционна, субстанциално обоснована, съответстваща точно на идеята за държавен глава форма на държавата, която никога няма да отмре. Нищо "средновековно" няма в нея, във всички епохи е имало монархии, има много монархии и днес, в съвременния демократичен свят. Немислещите и робуващите на догми хора, които имат съвсем бегли исторически познания, робуват на такива догми и предразсъдъци спрямо монархията. България в цялата си многовековна история винаги е била монархия, република е била в най-тежкия си период, периода на комунизма, това е период на най-свирепата диктатура, ний наследихме републиката от комунизма, по тази причина биде и запазена диктатурата на ченгесарско-мафиотско-номенклатурната класа, която е продукт на комунизма. У нас ще има истинска демокрация когато се върнем към своята историческа традиция, именно към монархията. Тогава именно произволът, тиранията на партиите ще бъде възпрян от монарха, който по идея е въплъщение на народния суверенитет.
Ние сме обезглавена нация, народът ни е загубил суверенитета си точно защото сме република, точно щото у нас има тирания на партиите, дирижирани от ченгетата. Да, царят е символ и въплъщение, а и действителна реализация на народния суверенитет, само той може да озапти произвола и тиранията на партиите. Една държава е разграден двор когато е република. Безброй са предимствата на монархията. На който не му е безразлична истината ще ги признае. Неслучайно създателите на Търновската Конституция са избрали най-добрата форма на държавата, благодарение на която България още я има. Ако нямахме свой Цар България отдавна да беше станала губерния на експанзионистичната Руска империя. Вие поне "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев чел ли сте?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
4 коментара:
Вие не ме учете на свобода. Нищо свободно няма във вашите практики, дори и като философ. Това че защитавате собствени си пристрастия не означава че сте свободен. Така че не ми препоръчвайте да ви чета. Вие не сте авторитет. Освен това съм преглеждал ваши текстове. Нямам търпението да ви чета изчерпателно. Но вижте чел съм доста други мислители, като започнем от Аристотел. Той също предпочита монархията както и робството, но в неговото време това е разбираемо. Та на старогръцки, да се върнем към същността на понятието. От времената на Стагирит. Означава власт на един човек, е какво по същество е авторитарност? А република от (from Latin: res publica) значи общо или публично дело, нещо което е обша работа, засяга всички, а пък демокрация си е власт на народа, близки са по значение, но все пак се различават.
Едното се отнася до форма другото до съдържанието. Републиката като понятие засяга публичните интереси, интересите на всички, демокрацията, се отнася до властта на всички. Едно са интересите, друго е властта. Едното е форма на управление, другото форма на държавно устройство. Самият Аристотел противопоставя монархията на демокрацията, това е знание от обща култура, пише ги в енциклопедиите и учебниците, аз ли да ви уча даскале философ.
Dimityr Filipov
Монархията субстационарно съответствала на идеята за държавен глава, абе вие май сте бягали от часовете по история на философията, цял един период от западната история не сте схванали от Боден барабар с цялата Френска революция, за идеята за суверенитет и суверерен дето я споменавате ми е думата, тя е оформила цялата модерна епоха, философе, та кой е суверена? И коя идея за държавно управление му съответства? То май революциите в Западният свят изобщо са били ненужни тогава. Ех, бивали такава излагация бе Ангел Грънчаров
Примери му се приискали на човека, само пра дядото на Борисчо дето не знам го изровихте да дам ми стига. И освен това не смесвайте пророчните практики със идеята това че партийно обвързани хора стават президенти не означава че неможе и по извисен човек да вземе този пост. Пък и кой е казал че монархът ще представлява цял народ, то често се получава точно обратното. Нормално представлява само себе си и приближената си клика.
Пък и любимата ви добродушна империя САЩ не случайно са република, Великата република, според Чърчил. Или вече не ви е любима след Тръмп?
Dimityr Filipov
Без своята завършеност или персонификация в лицето на монарха народният суверенитет е фикция, утопия, е нещо недействително и несъществуващо. Народът е стадо, тълпа, гмеж без своето разумно олицетворение в лицето на монарха. Заклетият републиканец Наполеон защо се видя принуден да стане монарх?! Можете ли да се опитате да изтълкувате това поведение на този държавен гений на Франция?! Сравнете сегашният клоун президент на Франция с величавата фигура на Наполеон, не усещате ли падението, до което неумолимо води републиката?! Сравнете достолепният и тъй мъдър цар Борис Трети с... нищожеството, с нещастника, с руската марионетка Румен Радев, какво Ви говори това сравнение?!
Dimityr Filipov С тъпи учебникарски "аргументи" няма да споря. Може да се спори само с човек, който мисли, тия, дето бълват само догми и клишета, с тях е глупаво да се спори. Вие изобщо сте се отказал от мисленето. Народът е суверен, а монархът е въплъщението, персонализацията на суверена, сфащате ли поне малко? Напънете се малко де. Може пък да Ви проблесне истината за това какво говорим...
Публикуване на коментар