Кратък и ясен като бял ден отговор на въпроса "Как се влиза в депутатска листа у Нашенско?"

Написах тази сутрин един кратък коментар по политическа, по предизборна тема (виж: Да, властта е най-опасният наркотик: само изключително силни в духовно отношение личности могат да му устоят) и веднага някакъв анонимен "благожелател" ме клъвна най-дружески, попита ме защо нито една партия не ме била включила в депутатските си листи и пр. Ще видите какво ми е писал, ето, слагам неговата реплика, а пък по-долу ще прочетете и моя отговор до него, в който се опитвам да отговоря на актуалния и немаловажен принципен въпрос Как се влиза в депутатска листа е Нашенско?:

Анонимен каза: Абе Грънчаров ти като се мислиш за толкова важен защо нито една партия не те покани да те включи в депутатските си листи? :))) Нали уж си бил реформатор в образованието, образованието сега се оказва, че е най-важната тема в предизборните обещания, ако наистина някой те ценеше трябваше поне една партия да те покани да влезеш в листите и от гражданската квота. Но това не се случи. Сега разбираш ли че си "Господин Никой"? :))) Ако някъде те ценяха щяха да те поканят. Но и от партиите разбират че си пълен боклук........

Ето примерно даскала от Вакарел са го включили в листата на Да България.

Ангел Грънчаров каза: Таваришч анонимник, ще ти отговоря - щото без да си даваш сметка поставяш хубав въпрос, а именно въпроса: Как се влиза в депутатска листа у Нашенско? А мен защо не са ме включили в никоя листа е проблем, който в светлината на отговора на принципния въпрос ще си намери своето най-логично обяснение. И тъй: как се влиза в депутатска листа в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ?

Всички знаят как става това, май обаче нема никой, който да го заяви гласно - и да предизвика дебат по немаловажната тема, свързана с чудната специфика на нашенската родна демокрация. Всички упорито мълчат по темата-табу. Е, аз ще кажа нещичко. Понеже съм философ и мой дълг е да казвам на висок глас онова, за което всички други предпочитат благоразумно да си мълчат.

Аз имам погледа, щото откак се помня наблюдавам ставащото в нашенската родна политика, имам своите наблюдения и заключения. Навремето, в първия период на демокрацията ни бях даже нещо като политик, бях член на Демократическата партия на Стефан Савов, а когато СДС стана партия, влязох и в нея (откъдето ме изключиха за "антипартийно поведение през 1999 г., предполагам аз съм единственият човек, който е изключен от партията си когато тя е на власт - изключиха ме щото си позволих да критикувам открито самозабравилите се партийни бонзи на властта в Пловдив, те ме обявиха за "народен враг", организираха ми "Народен съд" и ме изключиха от партията!). Както и да е, сред основателите съм и на клуб ДЕМОКРАЦИЯ, първата опозиционна организация след 10 ноември 1989 г. в Пловдив. След разцепването на СДС съм си симпатизант на ДСБ.

Моите наблюдения са, че ако искаш да влезеш в депутатска листа трябва да направиш нужното да станеш приближен на вожда на съответната партия, този е най-лесния начин да се навреш в листа. Ето, Георги Марков, бившият седесарин-ченге и бивш конституционен съдия на България (!!!) почна да фали най-безсрамно Боко по медиите, държа лъжливи речи на партийните форуми на боковата партия, предизвика сърдечното умиление и дори сълзите на Дон Боко, он пък му се отблагодари като го тури в депутатската листа на подведомствената си лична партия. Божо Димитров навремето нищо че беше комунист, беше член на БСП, заради безценни медийни услуги (фалби за Боко) не само че се навря в депутатските листи на боковата партия, ами дори стана и министър без портфейл в първото му правителство! По абсолютно същия начин се става депутат и при комунистите. Там требе да си човек на вожда и депутатското место ти е в кърпа вързано. Нема защо да си кривим душата, така стават нещата и в останалите партии у нас. Голяма рядкост е някой да влезе в листа само защото е авторитетен човек, специалист или личност с качества. Да, това е същинска рядкост у Нашенско.

Вторият начин да се навреш в депутатска листа е да си... купиш избираемо място в депутатската листа. Това е също много лесен и донякъде дори е... "по-честен" начин за навиране в листите, тук просто има сделка, търговия. Ти даваш пари на партията или на вожда й, инвестираш известен капиталец, а после партията ти се отблагодарява чрез връщането на капиталеца ти от държавното съкровище, под формата на депутатска заплата, да не говорим за комисиони, за държавни поръчки и прочие благинки, което като от същински рог на изобилието ще се излеят връз тебе особено ако партията ти е станала управляваща. Нема смисъл да давам примери в това отношение, но ето все пак един: Слави Бинев. Он успя да си купи с пари не само архонтска титла (!) от владиката на Стара Загора, но и... депутатско място в Европейския Парламент (!!!), колко парички е дал лично на Сидеров за тая далавера само те двамата си знаят. Сега си купи избираемо место като брой, предполагам, една капа едри жълтици на везира от Сарая, пак само те двамата си знаят колко са жълтиците, аз не мога да кажа, но не вервам Ахмед Доган да е турил Слави Бинев само заради силното си възхищение от неговия чрезвичайно мощен интелектуален капитал! Аз знам и за други видни личности в нашия партиен живот, които са си купували с пари я депутатско место, я министерски пост. И вие знаете такива, не се правете на изоглавени, че не знаете. У Нашенско сичко може да се купи с парици. У нас нема такива хора, които да не можеш да купиш с пари. Пред париците се размеква всяко, дори и най-твърдото българско сърце. Това е положението. Тия неща се знаят отколе, от памтивека, затуй даже ми е неудобно да ви ги съобщавам. Пак ще ме обявите за празнодумец че ги пиша и с право ще се отвратите от мен. Щото имате много чисти и неподкупни сърца, затова ще постъпите така, досещам се и за това.

Туйто. Това, дето се казва, е положението. Аз за друг начин да влезе човек у листите за Парламенто не се сещам, вие ако се сещате, кажете, помогнете ми. А, сетих се, друг начин е да се цалива... газо на вождо, нали се сещате за оня виц, дето Боко се оплаква, че вече бил немал гъз, щото подлизурковците му го биле излизале?! Ама този най-ефективен начин е просто средство, той спада към първия метод, простете за грешката. Това е.

Българската демокрация - писал съм го това нещо и друг път, но ще го повтаря - ще излезе от предсмъртната си агония когато българските партии се демократизират вътрешно, ала аз това нещо не го вярвам че ще стане в близките петилетки. Е, може да стане и скоро, ама нема кой да го направи. Аз, знаете, се боря с последни сили за реалната демократизация на едно-единствено училище, щото моята теза има още по-съществено допълнение: докато не се демократизира българското образование, докато образователните общности у нас не заживеят пълноценен демократичен живот, нищо няма да може да се демократизира у нас, в това число и партиите, щото откъде да се вземат "кадри" с демократично съзнание и поведение ако не се демократизира "ковачницата на кадрите", а именно училището, образованието?! От Луната ли да ги вземем тия кадри ако не ги произведем сами, а това може да стане само ако се демократизира българското образование?! Виждате колко са опасни моите идеи, опасни са именно за гибелното статукво, което обаче е така удобно комай на всички; е, сега разбирате ли защо нито една партия не дръзна да включи в листите си толкова вреден и опасен човек като моя скромна милост?! Леле, какъв скандал щеше да е ако некоя партия се беше осмелила да тури в листата си толкова вреден човек като мен, тогава всички други партии щяха да й обявят война на тази партия, дето е дръзнала да тури истински динамит в основата на тъй удобната мафиотско-ченгесарска и олигархична система?!

Като пиша тия неща, нека, моля, да не се разбират като критика на политическата сила, на която симпатизирам, именно на НОВА РЕПУБЛИКА (и на ДСБ). Изрично заявявам, че позициите на тази партия са най-близки до моите разбирания и ценности, при това изобщо в главата ми не е минало да правя нещо за да се вра в нечии листи, тъй че, дето се казва, нямам в туй отношение никакви проблеми. А пък да очаквам, че те ще тръгнат да ме канят да им влизам в листите, е, все пак не съм толкова важен и влиятелен човек - та да имам такива очаквания, знаете, аз съм изключително скромен човек. В нашата политическа сила има достатъчно качествени личности, които са в листите, че една друга такава към тях да се прибави няма да с кой знае колко да се обогати листата им. Виждате, скромността ми си личи. Затуй не ставам за политик. Немам нужната настъпателност и пробивност, пък и съм непрактичен, отдавна съм ги разбрал тия неща. Затова никой друг не мога да виня, вината и дефектът са изцяло мои. Толкова.

Леле, как се изложих тука, пишейки тия неща?! Ще излезе, че тайно много съм копнял да вляза в пустите листи, нали така излиза? Е, чак ако толкова много копнееше сърцето ми за подобни неща, щях да си размърдам малко... газо, нали така?! Освен това, като философ, ценя други неща, примерно духовната власт, властта върху съзнанията, която имам като пишещ човек, като философ, като блогър и пр. за мен е именно истинската власт, тя с нищо друго не може да се сравнява. Духовните неща имат такава мощ, с която даже и мощта и достолепието на държавната власт не могат да се сравнят. Но да не продължавам в тази посока, защото едва ли ще ме разбере и надали ще ми повярва някой...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo