Училището ни беше сред водещите в града и в страната, а днес го няма и между стоте гимназии: защо го свалихте толкова ниско?

Публикацията от вчера със заглавие Философията като гимнастика на духа, в която стана дума за това, че в списъка на персонала на ПГЕЕ-Пловдив името на моя милост кой знае защо е поставено на последно място, след... физкултурниците, след учителите по физкултура и спорт! Просто отбелязах като интересна и многозначителна загадка това защо името ми е поставено на това място. По този повод инженер Радомир Парпулов, бивш учител в ПГЕЕ-Пловдив (известен все още в града като ТЕТ-ЛЕНИН), също така бивш заместник-директор на нашето училище, написа коментар, в който поставя важни въпроси, ето коментара му на отделно място, с оглед да стигне до повече хора:

Radomir Parpulov каза: Списъкът не е е по азбучен ред на преподаваните учебни предмети. Какви са тези понятия "слаботокова" и "силнотокова"? В кой век живеете и не знаете ли, че те изгубиха съдържание още преди 50 години?! Започва с имена на учителите по БЕЛ. Каква е тази нова абревиатура? Кой го е правил този списък? Някой специалист по български език редактирал ли го е?

Не разбирате ли, че тези неща са "визитната картичка" на училището? От тях гражданинът съди за качеството на работа в него. По какъв начин сте подредили учебните дисциплини? Започва с имената на хората с инженерни дипломи. Защо? Обяснете. Не следва ли да започне по азбучен ред и притежавания клас-квалификация? Тогава няма да има въпроси кой да бъде по-напред. Имате педагогически съветник. Той разбира от психология и следва да го ползвате по такива бих казал "деликатни" междуличностни въпроси.

Това училище беше известно в цяла България с учениците си, а днес ви няма и между стоте гимназии! Защо го свалихте толкова ниско?

ДОБАВКА: ПГЕЕ-Пловдив е класирана на 296 място в класацията на училищата според резултатите от матурата. Пред него в класацията е дори и Професионалната гимназия по архитектура, строителство и геодезия в Пловдив.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo