Свято българско място

Родната къща на Васил Левски в гр. Карлово е спасена от Петър Димков!

Къщата-музей "Васил Левски" пази паметта за Апостола и семейството му благодарение на племенниците му - дъщерите на сестра му Яна и усилията на Петър Димков да бъде съхранена и възстановена.

През 1933 год. Димков е назначен като командир на карловската рота. Виждайки състоянието на порутената родна къща на Васил Левски, Димков се заема със задачата да я реставрира като се справи и с абсурда, сътворен от тогавашните общинари. Те изготвили план за събарянето на къщата - за да може на нейно място да се построи път. Като разбрал това той веднага изпратил войници, които да охраняват къщата. Това му „своеволие” довело до съдебен процес срещу него, по-късно е оневинен.

Къщата е отворена като музей през 1937 г. Тя е била малка едноетажна сграда със зимник, килер и скривалище в приземието и две стаи на етажа – една за нощуване и една гостна. До къщата е долепена работилница - ниска постройка, състояща се от стая с навес.

В средата на миналия век музейният комплекс „Васил Левски” се разширява с нови сгради - за документална експозиция и кинозала.

Петър Димков пише: „Една вечер при мене дойдоха петима стари турци начело с един учител – много мъдър турчин, карловец, над сто години може би имаше. Той каза така: „Щом ще се прави къщата на Левски, да дадем и ние като карловци, каквото можем. Защото той не бе враг на турския народ, а на бейовете, на изедниците. И събрахме помежду си тези пари и ви ги даваме да ги употребите както вие знаете… И ми подава една голяма кесия, а в нея 18 000 лева. Дар за къщата на Левски!"

От страницата на Любка Йончева

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo