Неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси се лекува по един начин: чрез говорене

Lydia Staikova каза: Спомняте ли си времената, в които бяхме комсомолци? Имаше теми, по които не беше възможно публично да се проведе смислен разговор; възможното беше да се обменят одобрени и утвърдени клишета. Притеснявам се, че пак вървим в тази посока.

Ангел Грънчаров каза: В образователната сфера (училищата) ситуацията даже ми се вижда влошена - в сравнение с времето на нашата "бурна комсомолска младост". И точно в тази посока: невъзможността да се проведе смислен, сиреч нормален и човешки разговор. Дано да не е навсякъде така, но в училището, в което моя милост работи като учител по философия, ситуацията, за жалост, е много тежка. Всеки опит за провеждане най-вече на публичен дебат по най-важните проблеми се изражда в глупави, безсмислени словоизлияния...

А най-лошото е, че по тази причина, поради съзнанието на невъзможност и неспособност да разговаряме повечето хора предпочитат да си мълчат, да си траят; тия като мен, които не се примиряваме и се опитваме въпреки всичко да казваме какво мислим, биваме възприемани като "безумци", като "скандалджии", като "хора, които ни губят времето" и прочие.

Според мен този дефект (неспособността да разговаряме смислено и човешки по истински важните въпроси) се лекува по един начин: чрез говорене, чрез упражняване, чрез практикуване, чрез обучение даже.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo