Писал съм го преди три години, сега го повтарям без никакви промени - защото заслужава да бъде припомняно докато не се разбере и признае от колкото се може повече хора, чиито разсъдък (пък и сърце!) си е точно на мястото:
Тия от нас, българите, които честват идващия "национален празник на България" явно съвсем не разбират, че свободата не е дар, а това пък означава, че съвсем не разбират що е свобода. На този ден 3-ти март ще се изброим: кои от нас са свободолюбиви хора, разбиращи що е свобода и държащи на националното ни достойнство, от една страна, и такива, които изобщо не разбират що е свобода - щом като си въобразяват, че свободата ни е била подарена: и то тъкмо от такива като руснаците, които при това са значително по-големи роби и от нас самите.
Виждате ли сега какво правят нашите "освободители" в Украйна? А какво правиха преди това в Грузия нали помните? Ами в Чечня? Ами в Чехия през 1968 и Унгария през 1956-та? Ами в Афганистан какво правиха? Ами в Полша какво са правили толкова пъти? Ето, виждате ли, разбирате ли сега какви са нашите „освободители“? Кланяйте им се колкото си искате, аз на такива не се кланям…
Истински българските национални празници на България са 24 май, 6 септември, 22 септември...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар