понеделник, 20 март 2017 г.

Синчето на другарката Нинова гладува и страда в САЩ, ала там изпълнява важна секретна задача на Партията!



Бояна Малашева Колева каза: ... Аз съм страшно притеснена, че синчето на Корнелия Нинова яде ГМО в САЩ, просто не знам това дете как е още живо! :-) По нейните думи там е страшен мор...

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: ... но синчето й стои там, предполагам, защото има бойна задача от Партията: саможертва се за да помогне за колкото се може по-скорошната гибел на толкова прогнилия и на толкова лошия американски империализъм...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

6 коментара:

Анонимен каза...

Срам ме е да чета и коментирам какво е казала Корнелия Нинова. То си тежи на нейната съвест. Един социал-демократ никога не би изрекъл такива безсмислици и то пред толкова много хора. Демокрацията като е лоша и отнема, каква е алтернативата? Авторитарен режим? И да не забравяме, че синът й е в САЩ, а не в Москве.

Janina Dragostinova

Анонимен каза...

Корни плаче за отнетия ИМ от демокрацията голям член... За член първи говоря, бе мискини. Вие кво си помислихте :P

Daniela Miteva-Krokodilova

Анонимен каза...

Правилно са казали хората, че освен на поетите и липите, Стара Загора е градът и на лудите. Заразява. Човек, чийто син е в САЩ, а не в Москва да жали за отнетото от демокрацията, веднага трябва да бъде прибран в Раднево - не е далеч, само на 36 километра.

Daniela Miteva-Krokodilova

Анонимен каза...

Точно така, не е шега: „…защото има бойна задача от Партията: саможертва се за да помогне за колкото се може по-скорошната гибел на толкова прогнилия и на толкова лошия американски империализъм...“

30 години след промяната трябва поне две неща да са станали съвсем ясни: 1. рухването на комунизма беше инсценировка на самите комунисти. 2. Тези промени не бяха насочени толкова навътре, колкото навън – към старите демокрации, които именно трябва да бъдат подкопани и преустроени и така да се стигне до „конвергенция“ между Изтока и Запада, но под диктата на комунистите.

Чешкият дисидент Петър Цибулка:

„Този фалшив колапс на комунизма позволи на комунистическите структури да измамят света с образите на почтени политици, бизнесмени, учени, артисти, СТУДЕНТИ и т.н. Това е най-голямата победа на комунизма досега.“

Ето защо няма логика да се учи в Москва или Пекин, те са си комунистически. Идеята е САЩ да станат комунистически, затова комунистическите студенти са там.

Анонимен каза...

Рухването на комунизма било инсцинировка на самия комунизъм. Как може да говорите такива, меко казано не истини. Комунизмът се сгромоляса тотално, защото икономическа му доктрина е в дълбоки противоречия с основните икономически закони, и самия комунизъм като обществено политическа система, е в противоречие с естествения ход на човешката еволюция.

Томи Томев.

Анонимен каза...

Г-н Томев,
Вие зад Луната ли живеете? Подобни твърдения можеха да имат известни основания през 1990, но не и през 2017. Да се твърди подобно нещо днес е смехотворно, понеже вече знаем много повече за процесите в последните 50 години. Само много наивен човек или някой, който съзнателно иска да са самозаблуждава може да вярва, че комунистическите режими са рухнали поради собствената си несъстоятелност. Вярно е, че комунизмът е икономически неефективен в сравнение с пазарната икономика, но не това е конкретната причина за рухването му. Както казва английският изследовател Арчи Браун:
Беше ли кряа на комунизма икономически предопределен?
Макар че Съветският съюз бе най-богата страна на света по отношение на природните богатства – и това остава в сила за постсъветска Русия – неговите икономически постижения не бяха в състояние да се мерят с потенциала му. Всъщност от 1950-те до 1980-те години имаше дълъг спад в икономическия ръст. Падането на цените на петрола във втората половина на 80-те години удари съветската икономика особено тежко. Само че интерпретации на края на комунизма и Съветския съюз, опиращи се на икономически детерминизъм както тези на бившия руски премиер Егор Гайдар в крайна сметка са неубедителни... Има няколко проблема с обяснението на политически действия в понятията на икономическия детерминизъм...
... Идеята, че Съветският съюз е бил обречен на колапс именно към този момент поради слаби икономически постижения, е заблуждаваща и на едно по-общо ниво. Продължителни икономически провали сами по себе си не водят до рухването на силно един авторитарен режим... Един нереформиран Съветски съюз би се разправил с недоволството... по традиционен начин. Авторитарни управници в Третия свят... въпреки икономически провали са оставали на власт в продължение на десетилетия начело на корумпирани и неефикасни фалирали режими. Една икономически неефективна и социално несправедлива система не е обречена на незабавно рухване само поради тази причина. Връзката между икономическия провал и смяната на правителството, която съществува в демокрациите (макар и там това да не е железен закон) не важи по същия начин за авторитарните режими. Освен това трябва да е ясно, че Съветският съюз притежаваше далеч по-ефективни системи на контрол от всяка страна от Третия свят.
Комунистическата система нямаше да може да продължи в Съветския съюз завинаги – никоя система не трае вечно, но тя можеше да продължи значително по-дълго, ако политическата реформа НЕ беше предприета. В навечерието на перестройката дисидентското движение в СССР фактически бе смазано. Съветската държава се сблъскваше с голям брой проблеми, но те едва ли бяха по-големи от заплахата за нейното оцеляване във Втората световна война или задачата да се възстанови страната в годините непосредствено след войната. Ако беше издържал оставащите години до края на 20-ти век, един Съветски съюз, който не беше променил фундаментално своята политическа система, щеше да се възползва от голямото нарастване на цените на енергията, което толкова помогна за възхода на икономиката на постсъветска Русия и популярността на Владимир Путин като президент между 2000 и 2008.
Съветският съюз имаше и ред неикономически източници на подкрепа. Външният свят гледаше на него като на свръхсила предвид неговата военна сила, размери и природни богатства, не толкова икономическата ефективност...

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ