Навремето, още от най-ранните си детски години, съм чувал израза "Ще ядеш татлии!", "Да ядеш татлии!", "Ти какво искаш, татлии ли да ядеш?", "Я го виж ти колко е специален, не искал да яде фасул - яж тогава татлии!" и прочие, употребява се този израз примерно когато някой е много претенциозен или капризен по отношение на яденето, не знае какво иска да яде, цупи се когато му поднесат някакво по-обикновено ядене и т.н.; и тогава съм чувал от устата на майка си тези изрази, а се оказа, че тя пък ги е чувала от устата на своята майка, това го разбирам тия дни. Да, ама никога не бях виждал и не знаех какво е татлия, да не говорим пък да съм опитвал, това нещо, татлиите, така и си остана в моето съзнание като нещо напълно непознато, едва ли не мистично. До оня ден, в неделя, когато за първи път видях какво е това татлия и даже опитах, купих си една, крайно ухилен си поръчах една татлия, а след това със съпругата ми най-сетне я опитахме!
Минавайки покрай един голям строителен хипермаркет в Пазарджик, който е току-до пътя за Пловдив, се отбихме да си починем малко и да пием кафе в неговото кафене, за което отпреди знаем, че е хубаво, че има климатик и пр. Жена ми си поръча паста, аз разгледах какво има на витрината и в един момент виждам: "Татлии"! 75 стотинки струва едната! За първи път в живота си виждам тъй мистичните татлии! Е, няма как, поръчах една. Жена ми пък не беше чувала тая дума и се чудеше защо аз така много се хиля като я говорех. Даже в един момент се сетих да звънна на майка си и да я кажа, че в момента ям... татлии! Майка ми в първия момент не можа да схване "майтапа", после й обясних, и тя беше крайно заинтригувана да разбере, че татлиите наистина съществуват - и че дори могат да се опитат. И тя ми каза тогава, че думата татлии я е чувала от майка си, но никога не ги е виждала. Разбира се, обещах й в края на седмицата, когато пак ще пътувам при нея, да й купя и на нея някоя и друга татлия, та най-сетне и тя да ги опита пустите татлии!
Е, щом ядох вече и татлии, сага мога спокоен да умра, дето се казва. Опитах всичко на този свят, щом достигнах до положение да съм ял татлии, за какво друго може да живее в този живот не разбирам изобщо?! Тия дни, като ме уволнят от работа, ще съм си напълно спокоен, изпитах всички земни благинки в този живот, сега мога вече спокойно да се подготвям да мра. Шегувам се де, такава е думата, нямам намерение да лягам да умирам, като ме уволнят, ще почна по-усърдно да правя своето онлайн-училище, имам работа, дето се казва, и на ушите.
Между другото за малко да забравя да ви кажа и това, че татлиите не се кой знае колко особено или изискано, камо ли пък разкошно ядене за "избраници на живота", каквото те бяха в моето съзнание. Нищо особено не са, според моя вкус. Е, хубави са де, вкусни са, ама чак толкова вкусни не са. Не мога да разбера защо в нашия край толкова много ги превъзнасят тия пусти татлии! В Долна баня, в интерес на истина, май татлия никой не е виждал, аз също не бях виждал до този момент, а доста съм пътувал по света, в Турция, къде ли не не съм пътувал, но ето, съдено ми било да видя татлия на моята преклонна вече възраст и то именно в Пазарджик.
Толкова по този въпрос. Желая ви хубав ден, бъдете здрави!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар