петък, 5 май 2017 г.

Потресаваща оценка от граждани: ПГЕЕ в Пловдив вече няма нищо общо с елитния ТЕТ, който познавахме от близкото минало!



Приятел ми каза, че под моя публикация - забележете: от 3 август, 2013 година!, ето: Обществените реакции по повод директорските своеволия в ПГЕЕ-Пловдив, в тази публикация ученици, учители и граждани обсъждат ситуацията в ПГЕЕ по повод току-що направеното уволнение на един друг учител, именно инж. Калин Христов - има съвсем нов интересен и показателен коментар от 27 април 2017 година, т.е. от преди седмица; по-долу можете да прочетете въпросния нов коментар, а пък по-надолу представям как преди четири години съм представил тия многозначителни коментари по адрес на директорката на ПГЕЕ в Пловдив; разбира се, най-вече самите коментари от граждани, от бивши и настоящи (тогава) ученици, учители и пр. са безкрайно важни и показателни, те са едно свидетелство от един по-ранен етап; сега обаче, след като самовластието и тиранията на директорката е значително напреднала, оказва се, хората особено вътре в самото училище вече ги е съвсем страх да кажат това, което свободно и открито са казвали само преди няколко години; с публикуването на тази статия аз още тогава "съм си сложил главата в торбата", дето се казва, само след няколко месеца отмъстителната директорка опрасква/уволнява и мен; ето най-напред съвсем свежия коментар само от преди седмица:

Иванка Михайлова каза: Тази гимназия е пълна порнография и няма нищо общо с елитния ТЕТ, който познавахме от близкото минало. Персоналът е пълен с комплексирани преподаватели и нереализирали се в практиката „специалисти“. Единствената им цел е да си изпеят урока и да набият двойките на учениците. Нулев педагогически подход и компетентност в мотивацията и стимулирането на успехите на учениците. Субективния фактор е издигнат в култ и не им ли лижеш з… нямаш шанс за какъвто и да е успех. Добре че частните работодатели знаят за какво става въпрос и не си правят илюзиите, че могат да разчитат на подготвени кадри от ПГЕЕ. Явно е че има участие и директорката в това - както знаем от една поговорка че „рибата се вмирисва от главата“.

А ето сега и началото на самата толкова многозначителна, интересна и важна публикация от преди четири години, която е предизвикала горното изказване от наши дни:

Публикацията във в-к МАРИЦА със заглавие Директорка сменя длъжността на учител и го уволнява подбуди общественото мнение в Пловдив и породи много коментари; твърде интересна и показателна за състоянието на духовете е обществената реакция по повод този фрапантен случай, поради което ми се струва, че не е зле да се даде по-голяма гласност на тия многозначителни обществени реакции; повечето от коментаторите са, изглежда, ученици от ПГЕЕ, млади хора, завършили преди време „ТЕТ-Ленин“ и пр. С оглед да се разберат тези наистина показателни реакции и настроения си позволявам да публикувам в своя блог тия коментари; един вид ми се ще да ги запазя за историята – историята на битуващите в наше време нрави; за мен като изследовател това е твърде интересно, показателно и значимо.

Искам да призная, че си позволих на места да приложа „цензура“ – там, където дадени коментатори си позволяваха да употребяват грозни, обидни за достойнството на дадени личности думи и квалификации, на мен ми се наложи, за да запазя благоприличието, да изтрия тия думи, поставяйки многоточие (който иска да види каква е оригиналната дума, да я подири в първоизточника, в самите коментари във в-к МАРИЦА. Ето какво се получи в крайна сметка: (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: