Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 3 юни 2017 г.

Задушница е, да почетем мъртвите, ала никога да не забравяме, че старите хора заслужават уважение и внимание!



Днес е Задушница. Да си спомним за мъртвите и да ги почетем. Бог да ги прости!

Дано душите им да са намерили покой!

Татко Иване и братко Ивайло, дядо Василе и дядо Владо, бабо Катерино и бабо Цветано, лельо Стоименко, лельо Лено и лельо Верке, лелин Данчо, лелин Ангеле и лелин Стоянчо, бате Данчо, Дани, чичо Георги и чичо Костадине, вуйчо Ангеле, стринко Стефано, Гоше и всички останали мои починали роднини и предци, почивайте и прощавайте!

След малко с една баба от махалата заминаваме за гробищата в Долна баня за да почетем нашите починали. Милата ми майка ни помагаше с каквото можеше да се подготвим според обичая (от ранни зори се занимаваме с подготовката), но тя не може да дойде с нас, тя ще си остане да ни чака в къщи.

Не забравяйте мъртвите, но особено много не забравяйте и почитайте старите хора, които са още живи, а пък ние все не намираме време да поговорим с тях. По-често говорете с тях. Всеки стар човек е цял един свят, отдавна отминал, но съхранен в душата му. Много можете да научите ако разговаряте с мъдри стари хора, а старите хора са почти винаги все мъдри. Разговаряйте по-често с тях и то надълго, оставете ги да си излеят душата пред вас, те жадуват за това, те много неща искат да ви кажат. Слушайте ги и не ги прекъсвайте. Това научавам напоследък, това осъзнавам все повече.

Хубав ден ви желая! Поне днес, мислейки за мъртвите - и съзнавайки по тази начин и собственото ни бъдеще и перспектива: всички ще умрем, всички сме смъртни! - бъдете по-смирени и по-добри. А от утре пак можете да си станете зли, суетни, злобни, завистливи, отмъстителни, разрешавам ви от утре да продължавате да бъдете себе си! :-)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

4 коментара:

Анонимен каза...

Гранчаров не са прави на умен и на добър, много си прост и злобен и всичко това при теб е само преструвка и лицемерие!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Откъси от диалог oт 1977 г. между философа Карл Попър (1902-1994) и неврофизиолога Джон Еклз (1903-1997)

ПOПЪР: Мисля, че по всички тези пунктове сме единодушни. С известно колебание бих искал да засегна един момент, при който може би не сме на едно мнение. Става дума за продължаващото съществуване след смъртта. На първо място трябва да кажа, че аз не очаквам вечен живот. Напротив, представата, че всичко това продължава вечно, ми се струва изключително плашеща. Всеки, който има достатъчно фантазия да си представи безкрайността, ще се съгласи с мен – или ако не всеки, то поне някои хора. Смятам, че смъртта представлява положителен, ценен елемент в живота. Мисля, че трябва да ценим живота и нашия собствен живот много високо, но някак да се примирим с факта, че трябва да умрем и би трябвало да прозрем, че именно фактическата сигурност на смъртта е онова, което много допринася за ценността на нашия живот и на този на другите. Мисля, че не бихме могли да оценим живота, ако продължава все така… А формата на някакво съществуване на ниско интелектуално ниво, като дух след смъртта, на някакво полусъществуване е най-лошото нещо, измисляно някога… Ако има задгробен живот, той трябва да е съвсем различен от всичко, което можем да си представим… има хора, които трябва да вярват в задгробния живот, за да могат да понесат живота…

ЕКЛЗ: Карл, мисля, че теб те отблъскват всички тези неумели опити да се опише задгробния живот, мен те също ме отблъскват. Но аз мисля, че в тях има голяма загадка. Какво означава този живот: първо започваме да съществуваме, след което преставаме да съществуваме? Ние се озоваваме в този прекрасен, богат, жив свят на съзнателните преживявания, които продължават през целия живот, но дали това е краят?... Самоосъзнатият дух – нашето съзнание - според мен се намира в позиция на превъзходство над мозъка и материалния свят. То е тясно свързано с него и, разбира се, за всички детайлни спомени зависи от мозъка, но в своето съществено битие би могло да се издигне над мозъка… Така би могло да има централно ядро, най-вътрешното Аз, което преживява смъртта на мозъка, за да приеме съществуване, намиращо се отвъд всичко, което можем да си представим.

Анонимен каза...

Лудвиг Витгенщайн:

Който е щастлив, не изпитва никакъв страх. Дори не се страхува от смъртта... страхът от смъртта е най-добрият знак за фалшив, т.е. лош живот.

Смъртта не е събитие от живота. Тя не се преживява.

Ако под вечност се разбира не безкрайно времетраене, а безвремие, то тогава вечно живее този, който живее в настоящето.

Нашият живот е точно така безкраен, както е безгранично зрителното поле.

Безсмъртието на човешката душа във времето, т.е. вечният й живот след смъртта, не само че не е гарантирано по никакъв начин, но преди всичко тази хипотеза съвсем не води до това, което винаги са искали да постигнат с нея. Защото би ли била решена някаква загадка с това, че аз продължавам да живея вечно? Нима този вечен живот не е точно толкова загадъчен, колкото и сегашният? Решението на загадката на живота в пространството и времето се намира извън пространството и времето.
(Тук не трябва да бъдат решавани проблеми на естествознанието.)

Анонимен каза...


Щом е "задушница"..., нека да се замислим за безсмъртните си души...!!!
Бог обича всички хора и иска да им прости.
Това става само докато човек е жив и лично се покае, помоли за прошка и приеме Господ Исус Христос и приеме Неговата жертва която Той даде умирайки на кръст в откуп за всичките ни грехове...!!!
След смърта няма прошка за никой!!!

Encho Enchev