петък, 23 юни 2017 г.

Протестът ти играе ролята на пробив в статуквото, на осъзнаване някои прости истини, на лъч надежда и просветление



Тия дни Maria Vassileva ми написа писмо; понеже в него поставя въпроси, които са изключително важни по моя преценка, го публикувам и тук, с оглед да влезе в поредицата от текстове, анализираща същите тия проблеми:

Ангеле, здравей!

Надявам се да си събрал малко сили вече. Дано майка ти е добре за да нямаш там никакви притеснения и да се възстановяваш бързо. Виждам, че колегите ти, бивши и настоящи, още те тормозят в блога със злобните си реплики. Какво да се прави, само се ядосваме с тях, май никога няма да проумеят за какво се бориш и какво трябва да се промени.

Същата атмосфера се е възцарила и в другите училища. Така масово се говори и мисли, че всичко си било наред в училище, че успехите ни са забележителни, че учениците ни добре подготвени, та даже конкурентноспособни по света. Има и такива, да, но това си е добър коефициент на интелигентност и емоционална интелигентност на българската нация по принцип - и е генно наследство според мен. Иначе и аз съм убедена, че се прави всичко възможно в училище за затъпяване на младото поколение. Личността на учителя винаги е била пример за учениците и тъй като в момента тази личност е крайно нелюбознателна и посредствена, учениците унаследяват от нея несъзнателно онези черти, които е придобила, съвсем закономерно, по време на бившия режим.

Няма как да не носим този печат, твърде дълго сме били откъснати от света и прогреса?! Не знам как изобщо отделни личности са запазили здрав разум и способност за самостоятелно мислене, страхът е произлизал от инстинкта за самосъхранение, нямало е как хората да не се страхуват.

Наскоро отново бях удивена от спомените на Силви Вартан, в последната й книга "Мама..." Родена е 7 години преди мен и аз нямам тези спомени. Когато аз съм се родила, тя вече, седемгодишна, се спасява с родителите си във Франция. Но и в тази крехка възраст тя си спомня изчезването на съседката им в София, на личния им лекар, служебното настаняване в дома им на чужди хора. Всеки ден е тичала задъхана по стълбите след училище към единствената стая, която са оставили на семейството им с чувството, че може и нейната майка да е изчезнала. Хората са се страхували дори да споменават, че тези хора ги няма - представяш ли си такъв страх?

Ти пък си роден сигурно 5-6, ако не и повече години след мен, трудно ще ти е да почувстваш така осезателно периода 44-51 година с беднотията, страха и липсата на елементарна свобода. Какво е било сме чували от родителите си и сме чели, но е съвсем друго когато си го видял и преживял. С моите незадълбочени познания по история, все пак съм забелязвала винаги, още при средновековните български владетели, признаците на типично българските черти на завист, злоба и забиване нож в гърба, но това е друга тема.

Връщам се пак на мисълта си, извинявай за отклонението, смятам че всичко си върви закономерно, от този неистов страх са се породили в по-късния етап нагаждачеството и пълната неспособност да се противи човек на каквото й да е. По-нататък сме свидетели с теб на събитията и на това как незаслужено заемаха постовете анастасоподобните, как те си повярваха, че са цвета на нацията ни и ето, преследват до днес всеки, който няма изграден навика да се подчинява безусловно.

Относно твоя протест няма да крия, че много ми се иска да продължи. Той несъмнено играе ролята на пробив в статуквото, на осъзнаване някои прости истини, на лъч надежда и просветление. Този отпор от твоя страна е незаменим пример за подражание: не са чак толкова тъпи българите, та да не преценят нещата правилно - та нали те самите са и потърпевши?! Но каква цена плащаш - само ти си знаеш... затова и решението трябва да си е твое. Аз разбих тотално здравето си от нелепостите на това същото статукво и не съм съгласна да пострадаш и ти по този начин. Защото ето, сега с това разбито здраве, вече нямам физическа възможност да бъда активна и действаща.

Мисля, че здравето не трябва да се жертва. Дал си вече в жертва възможността да упражняваш професията си, твоята мисия - защото си роден за учител. Аз не мисля, че никъде няма да бъдеш назначен за учител след уволнение по тази причина и след този протест. В тази бъркотия, безпринципност и престъпност ти си сигурно за един директор "най-малкото зло", ние с теб дори не можем да си представям в какви нередности и прегрешения са затънали управниците в образованието. Не си ли убеден, че нямат страх от нищо?

Сигурно на твое място бих претендирала за място в друг град, в София или близо до родния ти град. Аз не бих се върнала в това училище за да ограмотявам толкова безнадеждно увредени ученици и да споря с техните псевдодиректори и псевдоучители. Ако можеха да бъдат коригирани, то това вече щяло е да бъде постигнато, благодарение на твоите усилия и добронамереност.

В зависимост от състоянието ти можеш да продължиш или не протеста. Ако смяташ, че ще ти вреди на здравето, недей, не чакай да загубиш здравето си - за да осъзнаеш, че си го разрушил безвъзвратно. Нека съдебното дело се състои, да си върнеш средства, ако спечелиш, нужни са ти за всичко, което си предприел и започнал.

Дано имаме възможност да поговорим за Бог. Една книга ни отвори очите в това отношение, след като изчетохме десетки - "Класическо християнство" на Боб Джордж; от български автори харесвам "Защо вярвам в Бога?" от Симеон Попов, писана с цел да служи за учебник по вероучение в училищата (интересно, че е с разрешение на Министерството на Образованието и културата, трето издание през 1991 година). Ако искаш, мога да ти ги дам за четене.

Пази се, мисълта, че много хора са с теб дано те крепи! С много уважение и приятелски чувства!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Г-жа Стоянка Анастасова има 192 часа от този момент, преди да стане "медийна звезда."

Angel Angelov

Анонимен каза...

Има едно училище в София, в което нещата не са така, преподавателите са приятелски настроени към учениците. Само заради това нещо, когато имам възможност ще ходя да ги видя дори и сега, след като са минали толкова години. Самата гимназия се казва ПГЖПТ "Никола Корчев "

Angel Angelov