Един млад човек, мой фейсбук-приятел, той вероятно в момента е в Атон (предполагам се подготвя за свещеник?!), е написал нещичко на страницата си, а моя милост се възползва от поканата му; ето за какво става дума:
Александър Иванов каза: В момента с брат ми сме на едно от най-благодатните места в целия свят, където се подвизават светила на Православието. Оттук молитстваме за нас и всички вас здраве, щастие, благословение, мир и душевно спасение.
Ако искате да се помоля за нещо конкретно, в коментарите напишете скромно и сбито за какво точно да помоля.
С поздрав: Обичам ви! :)
Кратък мой коментар: Помолете се ако обичате на самозабравилите се представители на нашенската образователна бюрокрация (директори, инспектори и министерски чиновници) да започне да им идва разсъдъка, че правят страшни поразии и много вредят на българското образование! Помолете се Бог да им помогне в един момент да осъзнаят какво правят - и белким почнат после да се покайват...
ДОБАВКА ОТ ДНЕС, 15 ЮНИ:
Ангел Грънчаров каза: Моля от мое име да благодарите на Бог за милостта, която ми оказва: да съм все още жив с болно сърце и след прекарана тежка операция! Понякога става така, че е същинско чудо, че още сме живи, не знам дали сте го забелязали?! Ето за това е хубаво всеки ден да благодарим на толкова великодушния и обичащ ни Бог! А ние често забравяме да правим дори и това... :-(
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
1 коментар:
Лозето не иска молитва, иска мотика! (из бг фолклор)
Иванка Топалова
Публикуване на коментар