Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 4 юли 2017 г.

Моето предложение за разумно решение спора ми с директорката на пловдивската ПГЕЕ, предложено й чрез съда



Публикувам подготвен в последните дни важен документ, който днес ще внеса в Районен Съд в Пловдив. Смятам, че документът би подбудил обществен или граждански интерес, по тази причина и решавам да му дам по-широка гласност - особено предвид някои инициативи, които се съдържат в него. А иначе подготвяното съдебно дяло ще има епичен характер, очертава се да е такова, ще видим де, всичко ще се разбере, живот и здраве да е само да доживея до него (щото здравето ми е доста крехко напоследък!); ето сега и самия въпросен документ:

До Районен съд – Пловдив

СТАНОВИЩЕ

От Ангел Иванов Грънчаров, ищец по гражданско дело № 7330/2017 г.
по описа на РС – Пловдив, Гражданска колегия, I-ви състав



Уважаема(и) госпожо(господин) Съдия,

В законноустановения срок депозирам следното становище по Определение № 6201 от 26.06.2017 г., както и по Писмения отговор на ответната страна.

I. По Определението на РС:

1. В Проекта за доклад на делото прави впечатление, че е изложена крайно схематично позицията на ищеца, липсва поне синтетично изложение на аргументите, изложени в Исковата молба, а само са изложени пунктовете, съдържащи се оспорваната пред съда Заповед за уволнение;

2. В изложението на позицията на ответната страна интересен момент е твърдението на същата, че работодателят не бил длъжен „да мотивира заповедта”; следвало „само и единствено да е посочена нормата за да е ясно на ищеца на какво основание е уволнен”; такова едно бягство от аргументиране, от защита на основанията за уволнението е израз на категорично признание за тяхната вътрешна несъстоятелност и по тази причина незащитимост по логически и правен път;

3. Продължавам да твърдя, че в Заповедта за уволнение са посочени напълно фалшиви (лъжливи) мотиви в опит за постигане на някаква мнима правдоподобност на мотивацията, причината за това е, че истинските, действителните мотиви за уволнението ми, ако бъдат признати от ответната страна, са абсолютно незаконни, неправомерни, недопустими в една демократична и правова държава, в която истината (правдата), законността, правото и справедливостта не просто все нещо значат, но и са здрава основа на съществуването на общността;

4. По повод на предписанието в Доклада, че ищецът не сочи доказателства за обстоятелството да е останал без работа в посочения в исковата молба период съм длъжен да кажа, че веднага след уволнението ми, възмутен от неговата крещяща неправомерност и несправедливост, от упражненото върху личността ми беззаконие се наложи да изляза на граждански протест под надслов за свобода в образованието, за непосредствена и практическа реална декомунизация и демократизация на училищната общност на ПГЕЕ. Този мой протест продължи 77 дни, протестирах всекидневно, пет дни в седмицата. С протеста си се опитах да помогна на директорката на пловдивската ПГЕЕ да осъзнае и да признае грешката си и, преживявайки дълбок душевен поврат, сама да отмени куриозната си заповед за моето уволнение. Писах съответните жалби и отворени писма до най-високите държавни институции, предизвиках проверки от страна на МОН под натиск от страна на Министерския съвет, интересно е, че нито ръководството на МОН, нито РУО-Пловдив, нито директорката на ПГЕЕ в Пловдив не пожелаха да се възползват от толкова добронамерения мой жест сами и доброволно, в рамките на образователната система, по административен ред да отстранят допуснатото нарушение на закона. Поради заболяване, по здравословни причини ми се наложи да спра протеста си на 77-ия ден от началото му. Малко преди това подадох в съда своята искова молба за откриване на настоящото съдебно дело, а също се и регистрирах в Бюрото по труда. Датата на регистрацията ми там е 22.05.2017 г. Прилагам копие на регистрационната си карта. Представям и копие на СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА, издадена от Бюрото по труда. За удостоверяване че съм бил безработен по времето от уволнението ми на 23 март 2017 г. до датата на регистрацията ми в Бюрото на труда (22 май 2017 г.) внасям в съда съответната Декларация в този дух.

5. Внасям също и копие на оспорваната Заповед за уволнение, извинявам се, че съм пропуснал предоставянето й на уважаемия съд ведно с Исковата молба, тя иначе е крайно любопитно четиво, писана е в неподражаем софистичен маниер (знаем от историята на философията, че софистите са били постигнали завидно умение в изкуството лъжата да представят за истина, а истината – за лъжа!), а заради лъхащата от нея нескривана омраза човек може да си помисли, че е писана сякаш от силите на Ада, на моменти имаш чувството, че в тях усещаш сякаш и дъх на сяра!

6. За удостоверяване на размера на последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен работен месец преди уволнението предоставям Справка, получена от канцеларията на учебното заведение.

7. Отказвам се от искането си за назначаване на съдебно-икономическа експертиза за установяване на размера на получаваното брутно трудово възнаграждение поради това, че този проблем го смятам за задоволително решен с представянето на въпросната, посочена в т.6 Справка.

8. Отново моля уважаемият Съд да уважи искането ми ответникът да предостави личното трудово досие на ищеца, включително с всички внесени от мен в деловодството на училището и заведени доклади до Директора на ПГЕЕ в Пловдив, до Педагогическия съвет, жалби до висшестоящи институции, предложения, заявления и пр., от които може да се очертае реалната картина на случилото се в годината преди повторното ми уволнение – след възстановяването ми на работа от ВКС в началото на 2016 г.

9. Моля уважаемият Съд да уважи искането ми ответната страна да предостави Справка за годишния успех на учениците ми, завършили учебната 2016-2017 г. по преподаваните от мен философски учебни предмети.

10. Отново моля (и е много интересно да се разбере защо така упорито да изпълни това безобидно искане!) уважаемият Съд да задължи ответната страна да предостави на Съда оригиналите на анкетните карти по повод вменените (в Заповедта за уволнение) недостатъци и особено на анкетата с учениците, проведена в последните месеци на учебната 2015-2016 г., с чиито резултати директорката на ПГЕЕ в Пловдив отказва да ме запознае до ден днешен, независимо от опитите ми чрез РУО-Пловдив да я принудя да ми ги предаде, тя обаче, кой знае защо, продължава да пази в строга тайна тия резултати.

11. Предлагам уважаемият Съд да определи и назначи вещо лице, запознато с нормативната, със законовата база със задача да установи кой е правомерният начин за установяване на непригодността на едно лице, занимаващо се десетилетия наред с учителска и преподавателска дейност в сферата на държавното образование в България, т.е. за лишаването на това същото лице от възможността да упражнява законно придобитите и притежавани от него преподавателски права; да установи също така коя е законната процедура (и да обоснове има ли изобщо такава регламентирана от закона процедура?) за установяване по правомерен, справедлив начин и най-вече обективно как и кога, по какъв начин се получава въпросната „пълна липса на качества” на едно лице да бъде учител; вещото лице следва да обоснове според нормативната база как следва, в случай, че такава невъзможност за упражняване на преподавателските права наистина, да допуснем, е обективно налице, държавата и общността дали пък, от своя страна, не следва все пак хуманно да се отнесат към такива лишени от преподавателски права лица, т.е. потребно е да се установи дали те не следва едновременно с отстраняването им от образователната система да бъдат инвалидизирани по надлежния ред, с оглед да могат някак да съществуват, не следва ли те да бъдат предсрочно пенсионирани или пък да излязат в продължителен отпуск по болест, понеже изхвърлянето им на улицата едва ли е цивилизованият начин за решаване на получилия се остър проблем.
Интересно и важно е да се разбере дали изобщо има законова база за решаването на тия проблеми, които тъй новаторската и авангардна иначе инициатива на толкова иновативно мислещата директорка на пловдивската ПГЕЕ предизвика със своята крайно буйна активност да уволнява по този параграф все един и същ неугоден й преподавател, когото тя съвсем субективно, произволно, дори волунтаристично има дързостта да обяви за „непълно непригоден” да бъде учител, позволи си по този начин фактически да го лиши от преподавателски права, присвои си самосиндикално една свръхкомпетентност (всевластие), която тя, разбира се, няма по закон, щото по този начин с действията си на дело един вид обезсили права и компетенции на други държавни институции (университети и пр.), които по закон са оправомощени да решават кой и как получава преподавателски права, по какъв ред става това и т.н.; все пак живеем не в раннофеодална епоха, когато господарите, когато властващите са можели да си правят каквото искат с подчинените си и т.н. Ето по всичките тия въпроси е добре, по моя преценка, най-напред да се произнесе квалифицирано и запознато със законите лице, та по този начин уважаемият Съд да бъде подпомогнат за изясняването на истината и за разумното и законосъобразно, правомерно, съобразено и с правото и справедливостта решаване на образувалия се заради тъй инициативната директорка на ПГЕЕ в Пловдив крайно интересен и заплетен юридически казус (имащ и огромни психологически, нравствени, човешки или хуманитарни, общо казано, в това число и здравни и какви ли не други измерения!).

II. По Писмения отговор на ответната страна:

1. Предложеното на уважаемия Съд творение на ответната страна е изключително показателно и многозначително, то прекрасно показва същината на цялата работа, която трябва да бъде изявена по настоящото съдебно дело, а тази същина е: работодателят в лицето на директорката на пловдивската ПГЕЕ внесе значим принос в световната история на правораздаването и правосъдието като съчини административен шедьовър по всички закони на литературната класика на т.н. абсурдистка литература, т.е. успя да сътвори някакъв магически, изцяло илюзорен, административно-художествен и поетически даже свят, който няма нищо общо с реалния, с реалната действителност, с обективния свят; оспорваната пред съда Заповед за уволнение може да е напълно несъстоятелна и софистична по характера си, но като художествено-поетичен документ тя има неоспорими достойнства; най-важното е уважаемият Съд обаче да не допусне съдебното дело да се пренесе в тия безпределни висоти, широти и далечини на художествената и поетична фантазия на имащата известни литературни претенции директорка на ПГЕЕ в Пловдив (директорката на нашата професионална и техническа гимназия по електротехника и електроника наистина е преподавателка по български език и литература!), а да успее да ни върне в реалния и тъй противоречив иначе действителен свят на многострадалното българско образование, за което горещо апелирам.

2. И в разглеждания сега Писмен отговор, както и в оспорваната Заповед за уволнение е удивително, че не се прави никакъв опит за обосноваване и аргументиране на каквото и да било по същината на спора, т.е. очевидно ответната страна и пред уважаемия Съд най-вероятно се надява да избяга от толкова потребния и така дълго несъстоял се демократичен дебат и диалог в рамките на самата училищна общност; години наред аз полагах усилия този съдбовно необходим ни демократичен дебат и диалог най-сетне да започне, ала другата страна не само че не откликна, напротив, направи всичко възможно, ползвайки се от властта си (и употребявайки при това властта си изцяло неправомерно т.е. изпадайки в недопустим административен произвол, терор и тормоз!), не само да осуети започването на този диалог и дебат, но и да изопачи в неузнаваем вид всички толкова горещи реални проблеми в живота на нашата училищна общност, които моя милост постави в една интензивна поредица от най-съдържателно разработени покани за диалог, за осмисляне, за обсъждане, за търсене на верните, на работещите решения на проблемите; поразително е това, че директорката или не пожела, или пък направо показа, че е неспособна да вникне в същината на проблемите и затова предложи една по същество смехотворна и незащитима по какъвто и да е начин напълно несъстоятелна интерпретация на ставащото, а именно, че единственият проблем на това училище бил, видите ли, критично настроеният, демократично мислещ, свободолюбив, човеколюбив и правдолюбив учител по философия, който на това „основание” бил изцяло негоден да бъде член на една авторитарно настроена дружинка („колектив”) от радетели и защитници на плачевното статукво в българското образование. Ето, от този именно дебат ответната страна, както си личи, се надява да избяга и в съдебната зала, което, ако успее да го постигне, ще означава, че ще успее да постигне непостижимото, а именно, да заблуди тотално уважаемия Съд. Каквото ми е по силите ще го направя за да не допусна такава жалка възможност, вярвам, че истината да излезе наяве, което е и моята задача като учител по философия, която най-съвестно съм изпълнявал през целия си съзнателен живот.

3. Понеже истинското място за провеждане на такъв един съдбовно потребен диалог и дебат по наистина горещите и съдбовни проблеми в училищата и в образованието като цяло, разбира се, не е съдебната зала, а е самата наша училищна общност, то с оглед на това аз правя последен опит дебатът да бъде пренесен най-сетне на надлежното, на истинското място, поради което призовавам другата страна да прояви в крайна сметка известно благоразумие и да се съгласи под егидата на Съда да започнат преговори за постигане на разумно и доброволно досъдебно споразумение, с оглед нашата многострадална училищна общност да не бъде подлагана повече на унижението да се представя пред обществото ни и пред органите на властта, в това число и съдебната, като напълно неспособна да въведе ред в собствения си дом, да регулира отношенията си според духа и дори закона на течащата в момента решителна и коренна реформа и промяна в образователната област, за която вече дори е налице и политическа воля у ръководството на държавата ни.

4. Декларирам с настоящето, че имам добрата воля и съм изпълнен с решимост да участвам най-активно в тия душеспасителни, бих си позволил да ги нарека, демократични дебати (ний все пак сме училище, в което, както вече се видя, литературата и философията не само са на голяма почит, но литературата специално е възведена, така да се рече, и на властническия трон на самото училище, т.е. властта е изцяло нейна!), за които би следвало двете страни да се споразумеят за определяне на добре работещ медиатор, за определянето на който, вярвам в това, и уважаемият Съд с целия си авторитет си може много да допринесе. Убеден съм, че разумно решение спора и то на напълно добра основа и чрез добрата ни воля може да бъде постигнато и без съдебен процес защото, както вече казах, истинското място за тия демократични дебати е самата училищна общност, а не съдебната зала, тъй че ако другата страна приеме подадената ръка и се съгласи за започване на преговори за постигане на разумно доброволно решение, то моля уважаемият Съд да даде едномесечен срок за воденето на тия преговори, който, по моя преценка, е напълно достатъчен за постигане на ефективно и работещо, задоволително и за двете страни решение.

5. Предлагам след постигане на решение за отпочване на тия преговори за споразумение да се предложи по надлежния ред арбитър или медиатор за урегулиране на отношенията да бъде омбудсманът на град Пловдив (или друго авторитетно лице, което може да изпълни тази роля). А уважаемият Съд следва с целия си авторитет да санкционира постигнатото в крайна сметка задоволително и за двете страни и по тази причина отговарящо на истината, т.е. правдиво, мъдро и разумно, а най-вече справедливо решение.

6. Смятам, че при претовареността на съдебната система с дела наш дълг е да я облекчим и сами да решим онова, което фактически ни е работата; противното означава да се излагаме и да демонстрираме, че сме неспособни да изпълняваме задачата, отговорността и мисията си като учители, като възпитатели, като дейци на българското образование. Дълбоко съм убеден, че това не е така, напротив, но това следва да бъде признато и от другата страна. За което обаче са нужни известно нравствено смирение и поврат в душата, ето, благодарение на предложените дебати-преговори това, вярвам, ще бъде непременно постигнато!

7. Крайно време е в пловдивската ПГЕЕ, едно знаменито училище със славна история, да се прекрати тъй злотворният дух на интриги, подлости и конфликти и в него отново да се възцари изцяло благотворния дух на доброжелателство, човеколюбие и свободолюбие, който цареше в него по времето на починалия наскоро и прочут с човечността и правдивостта си предишен директор инж. Венелин Паунов; убеден съм, че душата на нашия всеобщо обичан лидер, ако това бъде постигнато, ще се радва неимоверно там горе, на небето! Неговата смърт е знак, който ни зове да си спомним оня благодатен и творчески дух на разбиране, човечност и приятелство, царял в училището в незабравимите години на неговото управление: аз лично вярвам, че този дух, при доброто ни желание, може да бъде възкресен!

8. За започването на предложените по-горе преговори добавям накрая и един чисто хуманитарен аргумент, свързан с крехкото ми здраве: проблемите с болното ми сърце в месеците след уволнението ми се усложниха толкова много че предвид очакващото ме напрежение, свързано с провеждането на един предстоящ толкова тежък, труден и продължителен съдебен процес много се съмнявам, че изобщо ще доживея до края му: веднъж вече имах неизразимото „щастие” да преживея това наистина ужасно и кошмарно преживяване, но втори път това едва ли ще се случи – все пак човешките сили не са безпределни!

            Към настоящото становище като писмени доказателства внасям поредица от свитъци (в 9 части от по  около 100 страници формат А4), съдържащи абсолютно всички документи от най-различно естество, жалби, отворени писма, отговори от институциите и какво ли не още, с които напълно цялостно, обективно и всестранно се очертава именно реалната картина на случилото се в годината, предшестваща новото ми опраскване, пардон, уволнение, т.е. годината, последваща възстановяването ми на работа от Върховния Касационен съд след предишното ми опраскване-уволнение през 2014 г.
Тази поредица от свитъци, за чието оформяне в приятен за четене вид положих огромни усилия в последните месеци след уволнението ми, предоставям, както е надлежно, в два екземпляра, единият за уважаемия Съд, а другият – за уважаваната ответна страна.

04 юли 2017 г., Пловдив
                                                           С УВАЖЕНИЕ:

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

5 коментара:

Анонимен каза...

Прекрасен текст, убедителен и завладяващ! Това е, което е необходимо.

гАд каза...

" че е писана сякаш от силите на Ада, на моменти имаш чувството, че в тях усещаш сякаш и дъх на сяра!"

Дам... :D

Unknown каза...

гАдовете затова се държат гадно, защото не вярват, че има ад! С дъх на сяра или не, ад има, вие сте си го избрали и сам не само сте се нарекли гАд, но и се държите като такъв..

Unknown каза...

гАдовете затова се държат гадно, защото не вярват, че има ад! С дъх на сяра или не, ад има, вие сте си го избрали и сам не само сте се нарекли гАд, но и се държите като такъв..

гАд каза...

Хахахахаха, не мога да не се посмея на сектантските глупости :))
Разбира се, има и ад и еднорози,лепрекони, елфи и т.н... :D


https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B0%D0%B4
https://www.lds.org/scriptures/gs/gad-son-of-jacob?lang=bul