Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 5 юли 2017 г.

Крайно време е да дадем пример, че сме способни да преживеем поврат към добро - да тръгнем по пътя на доброто


Няма как, налага ми се да напиша и да изпратя следния документ, знаете, моя милост героично се мъчи да въздейства и да спомага за развитието на съзнанията (пък и на поведението, защо не?) на началствата, управляващи тъй тъжната сфера на многострадалното българско образование:

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ в Пловдив
До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката
г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Ангел Иванов Грънчаров, безработен учител по философия и активен, ангажиран гражданин

Уважаема госпожо Анастасова,
Уважаема госпожо Киркова,

Чувствам се длъжен да Ви известя, че вчера група активни и ангажирани граждани, съпричастни с моята борба за демократизация, за декомунизиране и за демократизиране на българското образование (и в частност най-вече на училищната общност на пловдивската ПГЕЕ) се опитаха да се срещнат и да разговарят с Вас, госпожо Анастасова, идеята им беше да спомогнат за преодоляване на Вашето пословично вече нежелание да водите какъвто и да било диалог не само с мен, а и с всички ония различно мислещи в сравнение с Вас самата хора, които споделят идеи, родствени на моите. Тази група граждани (към която по тяхна покана се присъедини и моята скромна милост) възнамеряваше в частност да Ви връчи лично един документ, предназначен за Районен съд в Пловдив, става дума за написано от мен СТАНОВИЩЕ (виж: Моето предложение за разумно решение спора ми с директорката на пловдивската ПГЕЕ, предложено й чрез съда) по повод Вашия ПИСМЕН ОТГОВОР до съда и също така най-вече по повод на ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 6201/26.06.2017 г. Вкратце казано, моя милост като израз на добра воля предлагам в своето СТАНОВИЩЕ отпочване на преговори да сключване на досъдебно споразумение, т.е. за решаване на нашия спор по извънсъдебен начин. Та тия граждани изразиха готовност да бъдат медиатори между спорещите страни, пожелаха да ни помогнат да решим спорните проблеми; за жалост Вие бяхте, за зла участ, точно в този момент повикана на някакво спешно "работно съвещание" и срещата, както знаете, се състоя за две минути на двора, без гражданите да могат даже да Ви кажат за какво по-точно са дошли, Вие заминахте да се трудите на въпросното съвещание, а пък групата граждани, имаща толкова благи и добри намерения за посредничество в конфликта ни, безуспешно Ви чака близо три часа до входа към двора на училището да се върнете и да могат да поговорят с Вас, евентуално ако решите все пак да ги приемете.

Както и да е, станалото - станало, не може да се върне повече. Инициатор на тази среща за посредничество беше студентът по история в ПУ Ангел Ангелов, в нейния състав беше поетът Людмил Попов, водещ на предаването ГЛАГОРЕЦ по Пловдивската обществена телевизия (литератор, Ваш колега, г-жо Анастасова) и други ангажирани и активни граждани. Понеже срещата не се състоя, аз от нейно име си позволявам все пак да Ви уведомя за истински съществената част от тяхната оказала се съвсем неуспешна мисия, ето, пиша Ви това отворено писмо, а като органична част на настоящото изложение моля да приемете въпросното СТАНОВИЩЕ до съда, което Вие и иначе ще получите чрез разсилния на съда, но това ще бъде след време, а въпросът, както сама ще се убедите, е полезно да бъде обсъден колкото се може по-рано. Защото ако моето предложение за преговори по сключването на досъдебно споразумение бъде прието от Ваша страна не разбирам какво пречи това споразумение ние, двете страни, като израз на добра воля, да го подготвим още преди започването на съдебното заседание, а на самото съдебно заседание да го предоставим на уважаемия Съд, с оглед да облекчим поне малко нашата и без това твърде много претоварена правосъдна система. Та затова Ви и пращам въпросния документ по-рано, смятам, че всяка минута е ценна, а пък ето, ако уважаемата госпожа Киркова пожелае да помогне тя би могла да изиграе ефективно ролята на медиатор; ако тя пък не желае да посредничи в преговорите, бихме могли да използваме за тази цел и други лица, примерно да опитаме да поканим за тази цел омбудсмана на гр. Пловдив. Важното е, по моя преценка, да е налице добрата воля и от двете страни, от моя страна тази воля за диалог, както знаете, отдавна я има, аз безброй пъти съм предлагал да дебатираме по всички проблеми, даже години преди второто ми опраскване, ала, за жалост, не бях подкрепен от Вас в тия свои усилия. Но ето, случиха се разни неща, които, тая надежда за това, може да са Ви подтикнали да си преосмислите тъй твърдата позиция против всякакъв диалог с хора като мен, които мислят различно от Вас самата. Аз горещо желая да преживеете колкото се може по-скоро такъв душевен поврат, ето, сама виждате и не можете да отречете, че каквото е по силите ми, го правя, за момента без успех, но аз продължавам да настоявам и да се надявам. Да не повтарям това, което съм писал в СТАНОВИЩЕТО си до съда, но държа тук да изтъква поне това: смятам, че естественото място за решаване на спорове от такова естество, а именно, кой как смята, че е правилно да се преподава, кой подход за обучение на учениците е по-ефикасен и плодотворен, демократична или недемократична следва да е образователната и училищната ни общност, кой става и кой не става за учител и т.н. следва да се решават не в съдебната зала, а вътре, непосредствено в самата училищна или образователно-възпитаваща общност. Интересно ми е да разбера Вие какво мислите по този въпрос, ето, отправям Ви покана за диалог, да се надяваме този път няма с мълчание да игнорирате поканата ми.

Това е в основни линии. Всичко останало можем да си кажем непосредствено и на живо. Смятам, че е крайно време нашето училище да даде пример, че сме способни да преживеем поврат към добро - и по този начин работата ни за реформиране, за демократизиране на отношенията ни да потръгне най-сетне; непростимо е да не се ползваме от огромните шансове, които ни дава новият закон за образованието, пък и да игнорираме потребностите на времето, в което живеем.

Госпожо Анастасова,
Госпожо Киркова,

Ще се радвам този път, раз разлика от досегашното Ви поведение, да не замълчите високомерно на моето предложение, а да отговорите, иначе казано, призовавам Ви да изневерите поне малко на самите себе си и да реагирате не с мълчание, а както е обичайно, именно да дадете словесен израз на реакцията Ви. Което ще бъде знак за желанието Ви да спомогнете за промяната на тежкото статукво в българското образование - и в частност в толкова измъчената от анахроничен авторитаризъм училищна общност на пловдивската ПГЕЕ.

С най-добро чувство: (подпис)

5 юли 2017 г., Пловдив


ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Изпращам Ви, госпожо Анастасова, изображение, доказващо състоянието на банковата ми сметка, където пристигаха единствените ми доходи от заплатата преди да ме опраскате; четвърти месец вече нямам абсолютно никакви доходи, в резултат да което финансовото ми състояние биде доведено до това положение. От тази сметка Вие, госпожо Анастасова, няколко дни преди Рождество Христово, чрез запор от ЧСИ успяхте да извлечете в своя полза сума, повече от двукратно надвишаваща моето задължение към Вас, т.е. близо 700 лева ми взехте в повече. Иначе казано, сега Вие сте ми длъжница с тия надвзети ми пари. (Тогава заради това, че беше опоскана банковата ми сметка, три месеца ми се наложи да живея в крайно унизително състояние, независимо че бях на работа в ПГЕЕ.) Припомням Ви този славен епизод единствено за опресняване на паметта, не за нещо друго. Бъдете здрава!


Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

4 коментара:

Анонимен каза...

Г-н Грънчаров, уникален е Вашият текст с благородството и добронамереността, с човечността,с която е сътворен, дано да има дължимото въздействие, но дори и да няма неговите достойнства си остават като свидетелство за Вашата демократичност и свободолюбие.
Радосвет Загорски

Анонимен каза...

Радосвет Загорски, голям ласкател си падате, да не би да имате лични взаимоотношения с г-н Грънчаров ?

Анонимен каза...

Гранчаров, вече предчувстваш че ще загубиш делото и затова като настъпена змия се мяташ, опитвайки се да избегнеш заслужената си участ, нали така?! Знай обаче че никога повече няма да бъдеш учител, ще ти се наложи да се препитаваш с друга работа примерно може да станеш метач на улицата за това нещо може би ще имаш нужните качества, но за учител наистина нямаш качества, което госпожа Анастасова така обедително доказа. Затова си много жалък като пишеш тия сълзливи повръщни!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Здравейте,
Писмото Ви е входирано с № РД-16-4-856/05.07.2017г.
РУО-Пловдив