събота, 15 юли 2017 г.

Онова, което прави човека личност са даровете по Божи образ



Бог е станал човек за да може човек да стане Бог.

Св. Ириней Лионски (Цитиран от Александър Иванов)

ДОБАВКА: Из: Обожението като цел на човешкия живот, написано от Архимандрит Георги (Капсанис), игумен на манастира "Св. Григорий", Света Гора, Атон

... Още в първата глава на Св. Писание, когато свещенописателят казва, че Бог създаде човека "по Свой образ и подобие", е разкрита целта на нашия живот. Ние се убеждаваме във великата любов на Троичния Бог към човека. Той не иска човек да бъде просто създание с известни дарования (charismata), известни способности, известно превъзходство над останалото творение, а иска той да бъде бог по благодат.

Човек външно изглежда просто биологично същество като другите живи създания, животните. Разбира се, човекът е животно, но според израза на св. Григорий Богослов "той е единственото създание, което се отличава от цялото творение, единственото, което е призвано да бъде бог." (Омилия върху Богоявление, MPG 36, 324, 13).

"По Свой образ" се отнася към даровете, които Бог даде само на човека, за разлика от всички останали Негови създания, така че само той е икона на Бога. Тези дарове са: разум, съзнание, свободна воля (свобода), творчество, копнеж и жажда за абсолютното и за Бога, личностно самосъзнание и всичко, което поставя човека над останалото творение от живи създания и което го прави личност. С други думи, онова, което прави човека личност са даровете "по Божи образ".

Надарен с "образа", човек е призван да придобие "подобието", да постигне обожение. Творецът, Който е Бог по природа, призовава човека да стане бог по благодат.

Бог надари човека с даровете "по Свой образ", така че той да може да се възвиси и чрез тях да се сподоби с подобие на своя Бог и Създател: да има не външна, морална връзка с Него, но лично единение със своя Творец.

Може би е твърде дръзко дори да говорим и мислим, че целта на нашия живот е да станем богове по благодат. Но Свещеното Писание и св. Отци на Църквата не са укрили това от нас... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Всъщност разрешаването на този казус е лесно: свободният човек е бог, той е господ(ар) на себе си и на живота си, чрез свободата човекът реализира, в рамките на предела на човешкия потенциал, своето богоподобие. Оня човек обаче, който не разбира свободата си и по тази причина обезумее и заяви: "Няма Бог, аз самият съм бог!", такъв човек изпада в произвол и беззаконие. Истината е, че ние сме само подобни на бог, но не сме богове, ние сме човеци, но човекът е човек доколкото е подобен на Бога - или доколкото е дух, е духовно същество, е същество, за което духът е водещото. Без Образа подобието нищо не означава и няма никакъв смисъл, ако няма Бог, ако Бог е... нищо, тогава ти самият също си нищо, щото ставаш именно подобие на Нищото! Бог е наш Създател и като такъв вложил Себе си в нас самите: трябва да сме достойни за Твореца си, ползвайки се от благодатта на своето подобие с Него...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: