Записът е от декември 2010 г.
Приятно гледане-слушане - и приятни размисли!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
4 коментара:
Обръщам се към Директора на ПГГЕ: Ако не сте гледали нито един клип, вижте 2-3, ще бъде достатъчно.
След като сте гледали вече клип на преподавателя, бихте ли дала някакво обяснение за:
1. Къде е в момента този енергичен и ентусиазиран преподавател?
2. Какво мислите за уроците, които не са класическа беседа (за хората, които са далече от методика на преподаване, да изясня- беседа е устно изложение, преразказване съдържанието на урочната единица, която е предвидена в съответния одобрен от просветното министерство учебник)
3. Смятате ли, че има задължителен ход на урока, който важи за всички предмети ( от типа: проверка и оценка на знания-5 до 10 мн, обосноваване оценката на ученика; Увод плавен преход към новата тема, разяснения по всяка точка от плана на урока; записване план на дъската; обобщение; обратна информация за усвоеното в часа; задаване писмена или устна домашна работа).
3. Смятате ли че този организационен план важи за всеки урок
4. Какви други организационни форми, (освен беседа) на учебен час приемате за допустими
5. Има ли еднакви и задължителни правила за всички учебни дисциплини?
6. Успява ли учителят да задържи вниманието на учениците
7. Осъществяват ли се възпитателни цели в този час
8. Има ли според вас някаква нужда един час да бъде записван с камера
9. Има ли индивидуален подход към учениците в този час?
10. Имаха ли учениците затруднения да изказват собствено мнение
11. Беше ли им предоставена възможност да изказват собствено мнение
12. Преподавателят налага ли свое мнение по разискваните проблеми
13. Всеки урок по философски дисциплини трябва ли да представлява тематично разговор само по определената за часа тема?
14. Беше ли полезен урокът за учениците?
15. Как, на мястото на преподавателя, бихте подходили към постигане целта на урока
16. Имаше ли цел този урок
17. Какви са вашите забележки относно държането на преподавателя- тон, външен вид, дикция, мимики, жестове и др.
Госпожо Директор, имате думата.
От Вашия отговор многобройни читатели на блога ще си направят съответни изводи по повод пререканията ви с този преподавател.
Не зная как приемате тези въпроси, но би било много добре, заради престижа на училището, което ръководите и за обосноваване вашата собствена компетентност, да отговорите.
Ще напиша името си в случай, че получа отговор.
Български гражданин, родител, жител на град Пловдив
Грънчаров, стига дращи "анонимни" коментари! Самохвалството винаги е грозно.
Грънчаров като си толкова умен защо не си намериш някоя друга работа? Виждаме всички че за учител изобщо не ставаш.... дължиш се като случаен човек, взет от улицата. Ти изобщо имаш ли диплома, яма да се изненадам ако се разбере, че дипломата ти е фалшива. Не е зле директорката ти да даде на експертиза дипломата ти.....
1. Понятието „открит урок“ означава: всеки който иска (без да пречи на учениците и учителя) може да наблюдава и прослушва урока;
2- откритите уроци споделя най-добре учебните, методически новости и преподавателски методически похвати;
3 – В Япония има цели стъклени стени към коридора, а в САЩ има училища, на които вратите към класните стаи са наполовина остъклени и всеки преминаващ може да наблюдава в класната стая;
4 – При прилагане на новости и нови подходи е добре да се подготвят психически учениците за тази новост – така както виждаме от показаните клипове, г- Грънчаров постъпва точно така, описва в какво се състои новостта. В случая на представения клип има запис на учебен час. Интересно е, че при първото представяне възникна дискусия, според която имаше противници, имаше неутрални, имаше и съгласни. Двадесет минути бяха достатъчни по-голямата част от учениците вече да се уверят в положителното в новостта и метода. Часът беше по етика, учителят успя да ги убеди, че не е етично за два-три месеца хората диаметрално да променят позициите си по отношение на „нравствено-безнравствено“!
5- От всички записи се вижда, че не повече от двама трима ученика се стремяха да провокират дискусията, но без да могат да аргументират защо правят това. Учителят непрекъснато ги принуждаваше да мислят, преди да правят провокиращи изказвания. Той им изискваше обосновка. По този начин успяваше да им наложи, че в дебати, спорове не е необходим инат, а мисъл
Заключение: Ако всички уроци са протичали с показания в клиповете подход, очевидна е високата педагогическа компетентност на учителя, включително и високата му нравственост. Според нас е престъпление на „бялото“ да се казва „черно“ и да се обвинява този учител, че не става да бъде такъв, да го лишават едва ли не от преподавателски права и да не се допуска да извършва плодотворната си полезна работа. Обратното твърдение е проява, липса на педагогически поглед и интерес БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ ДА ПОВДИГА НИВОТО СИ! Може да го прави само враг на българското образование.
Иванка Топалова
Публикуване на коментар