Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

събота, 5 август 2017 г.

Разумността израства на почвата на свободата на душата и духа



Продължавам разсъжденията си по темата за това как се вземат разумни решения.

Може би разковничето тук е да изясним какво изобщо е това, което наричаме разумност. Разумът не е просто умът (интелектът, разсъдъкът, акълът), а нещо много повече от тях. Ние мислим с ума, но има по-висш стадий на мисленето, в което участва цялата душа, душата с целия си потенциал - и едва на тази почва се поражда разумността; разумът е именно една висша душевна сила, която по моето разбиране (развил съм гледната си точка в книгата със заглавие ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, а също и в други мои книги) е способна да обедини в нещо единно съвкупния потенциал на цялата душа; едва тогава мисленето на такъв човек става разумно, разумното мислене пък, очевидно, е предпоставката за вземането на разумни решения. Разумен е човекът, който не взема едностранчиви, едноизмерни или плоски решения, в които една-единствена душевна сила (примерно разсъдъкът или чувствата) е наложила своя диктат, разумността означава, че душата е постигнала нужната освободеност на душевния живот, при която всички душевни сили участват активно и пълноценно във вземането на решения, всяка от тях допринася и дава онова, която никоя друга сила не може да даде, ето, щом като разумни решения се вземат на почвата на свободата на душевния живот, то възниква въпросът как да постигнем тази свобода на духа, тази свобода на душевния живот, при която нито една душевна сила не е е подценена или игнорирана, всяка една от тях е убедена, че не бива да се стреми към диктат или към тирания и пр. Как се достига такава една хармония и уравновесеност на душевния живот е проблем, който съм изяснил в първата си своя книга, тя носи заглавието ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА; а принципът на моето разбиране на тия нелеки проблеми съм изяснил в дисертацията си, която е издадена като книга, заглавието на дисертацията е УЧЕНИЕТО ЗА ЧОВЕКА И ФОРМИТЕ НА ДУХА (а другото й заглавие, в една по-популярна употреба е: ЧОВЕК И ДУХ: ОПИТ ЗА РАЗБИРАНЕ).

При повечето хора душевният живот е несвободен, а това значи неуравновесен, нехармонизиран, при тях обикновено една душевна сила упражнява тирания, диктат над останалите, на тази база тия хора неизбежно вземат неразумни, едностранчиви, неправи решения, иначе казано - глупави решения. Душевната сила, която е способна да вземе надмощие над останалите, обикновено е разсъдъкът, а в другият, принципно различен вариант - такава тиранична роля играят чувствата. Волята пък винаги е производна на взаимното отношение на разсъдък и чувства, тя е синтетична душевна сила, която би следвало да активира душевния потенциал за практическо реализиране на идеите, на проектите, на целите на човека. Излишно е да казвам колко ощетена и в невярна посока е развита волята на ония хора, в чиято душа било разсъдъкът (умът), било чувствата са станали тиранин, властват и налагат своите прищявки, своите капризи. Който мисли едностранчиво разсъдъчно взема неизбежно погрешни, глупави решения, по същия начин не по-малко глупави и погрешни са решенията на ония, които имат тази особеност или тенденция, че мислят предимно емоционално, т.е. чувствата са техен тирани или безапелационен господар на душите им. Да мислиш чисто разсъдливо, т.е. при хегемонията на разсъдъка над останалите ти душевни сили, е предпоставка за вземането на жизнено непълноценни, а това означава неразумни, глупави, крайно ощетени решения. Пълно е с такива "умници", не зная дали сте забелязали това, ощетеността на този крайно разсъдъчен човешки тип се забелязва с просто око. (Ако обаче и вие принадлежите към него, то това едва ли ще ви се удаде - понеже и вие самият имате същото увреждане, същата душена деформация.)

Сред човешкия свят също така са твърде много прекалено емоционалните, страстни индивиди, при които чувствата са водещото, техните чувства са техния тиранин. Излишно е да обяснявам, че на тази почва се вземат не по-малко глупави, неверни и неразумни решения в сравнение с решенията на другата, разсъдъчната деформация на душата. По тази причина са същинска рядкост индивидите или личностите с освободен, хармонизиран душевен живот, които по тази причина умеят да вземат разумни, мъдри решения, решения, в чието пораждане своята незаменима дан са дали всички душевни сили, всяка от тях с нещичко е допринесла. Затова аз в книгите си много често съм писал за онзи непрекъснато заседаващ "симпозиум" (гръцка дума, означаваща "пиршество"), на който под формата на свободен и дори "демократичен" дебат всяка една душевна сила има възможността да заяви свето, да защити претенциите си, да изрази своята гледна точка. Този именно е верният път за постигане на разумни, на мъдри решения. Излишно е тук също така да обяснявам защо единствено заниманията с философия имат такова едно благотворно влияние върху душите, за да се стигне до въпросната разумна просветленост, до тази степен на автентична душевна свобода, която именно е почвата, върху която израства тъй потребната ни разумност. Правете си сметката колко много са принципно неразумните хора, които са обучени да вземат винаги едностранчиви, а това значи неразумни в крайна сметка решения; примерно, в областта на бизнеса, на икономиката, на финансите нима не е възможно да се вземат решения, които да нямат единствено крайно прагматична, чисто делова или користна обусловеност? Нима не са възможни разумните, мъдрите решения в областта на тази чисто практическа сфера? Е, вероятно има такива решения, но те са голяма рядкост. Но нека от тези принципни постановки да се опитаме да слезем до едно по-ниско ниво на анализа, да проследим как именно се вземат тъй потребните ни разумни решения.

Това, което е важно да се знае тук е нещо, което би следвало да е добре познато на всеки жив човек. Нима не ви е присъща почти всекидневно ситуацията, при която умът иска едно, а "сърцето" - съвършено друго, а човекът се чувства крайно раздвоен и нерешителен, не знаещ какво да прави? Това е една обичайна човешка ситуация. При повечето хора обаче тя не се изживява толкова болезнено понеже при тях, казахме, обикновено приоритет има някоя от душевните им сили, която, бидейки господари или тиранин, налага себе си безапелационно, без да се съобразява с онова, което другите, потиснатите душевни сили се опитват да ни кажат - или само нашепват. Общо взето по тази причина повечето хора обикновено вземат непремислени докрай, прибързани, недостатъчно добре мотивирани, едностранчиви и прочие решения, а това означава, че техните решения обикновено са неразумни, неправилни, просто глупави. (Глупостта затова е така много разпространена сред човешкия род: повечето хора нямат умението и дори само търпението да изслушат онова, което другите душевни сили се опитват да им кажат, примерно огромната част от хората е привикнала изобщо да не се вслушва в съветите на тази тайнствена, но затова и най-скандална и странна душевна сила, която наричаме съвест.) А човек е орисан да мисли не само според нуждите на текущия момент, той трябва да умее да предвижда и бъдещето, т.е. длъжен е да мисли перспективно, стратегически и пр. Аз многократно съм се убеждавал колко голяма част от младите хора, завършващи гимназия, са неспособни да вземат решения относно бъдещето си, просто не могат да си представят начина, по който в бъдещия си живот ще си изкарват хляба, става дума за избор на своята бъдеща професия. (А мнозина правят големи грешки в тази посока като си избират професии, за които нямат нужните качества, които не отговорят на призванието им; трети пък, чувствайки се неспособни да вземат решения, оставят този най-съдбовен проблем да бъде решаван от техните родители.) Човек обаче следва да може да взема свободни, самостоятелни, разумни решения - ако иска да постигне нещо значимо в живота си. Това обяснява защо огромната част от хората в живота си постигат общо взето твърде скромни, да не кажа мизерни резултати. Сега става ли ви ясна коя е главната причина за това? Пък после голяма част от хората почват да се чувстват "несправедливо ограбени" и затова тръгват мигновено да се записват в най-близкия клуб по комунизъм, където алчно почват да ламтят за богатствата на другите, на ония, които са успели да постигнат нещо значимо. (Сега ясно ли ви е защо завистта е толкова много разпространена сред многострадалния човешки род? Ами измамата, ами кражбите, ами ламтежа да заемеш място такова място в социума, което на заслужаваш? Тия неща би следвало да са ви пределно познати, затуй е тук няма смисъл да се разпростирам повече.

Обикновено е добре да се дават примери, които да "облекат" същината или идеята, така да се рече, с "прилични дрехи". Много хора ми се подиграват, че не давам подходящи, добре подбрани примери. Да речем, аз често давам примери от своето собствено битие-житие на учител по философия, който ратува за едно ново, свободолюбиво образование, бори се за декомунизация и демократизация на българското образование и училище и по тази причина е влязъл в тежка битка с представители на опитващата се да съхрани тъй изгодното й статукво всевластна образователна бюрокрация. Знаете нескончаемите истории около битката ми за демократизация на отношенията в една конкретна образователна или училищна общност, тази на пловдивската ПГЕЕ, тъй нареченият ТЕТ-ЛЕНИН. Напоследък ме вълнува един друг много изразителен житейски казус, казуса на изгонената от своя дом баба Марийка, която спи вече пети месец на улицата, а общността ни гледа с пълна невъзмутимост случващото се и... люпи семки, чакайки кога ще се стигне до неизбежния край, а именно тази стара жена просто да умре и да ни избави от толкова неприятната ни ситуация (повечето хора, предполагам, нямат никакви проблеми около този случай - по причина на крайната си безчувственост, което означава, че чувствата като велика сила на душата им просто не работят, аз лично по-страшна и опасна душена деформация не мога да си представя!) Има и много други примери, които са ни пред очите, ала ние не ги забелязваме. Ще завърша този текст с един пример, който ще ви се стори крайно неподходящ, но поемам съзнателно всички рискове.

Казах ви, че гледам всяка вечер турския сериал "Великолепният век: Кьосем". Смейте ми се колкото искате, ваша воля. Ето един пример от този филм. Според мен показва много този пример. В нашите опити да търсим именно разумното. Става дума за голямата дилема на "султана с меко сърце" Ахмед, който до този момент не намира душевна сила да приложи древния закон, според който братята на султана трябва в момента на възцаряването му да бъдат убити; той има малко мило братче, което не може да нареди на палачите да го убият, но това насърчава враговете на султана и застрашава стабилността на държавата. Ето, оказва се, че древният и при това така жесток закон (имало е случаи, при които възкачилият се на трона султан е трябвало да нареди убиването на 19-те си братя!) изглежда въпреки безчовечността си крие в себе си една разумност, която приема стабилността на Империята (и на династията) за безусловен императив. Да, но "султанът с меко сърце" Ахмед не намира сила да приложи закона. А това грози властта му с постоянна несигурност, което не е добро за държавата. И той трябва след един такъв пореден кървав заговор (при който самият султан едва оцелява!) да вземе непосилното му решение: да нареди убиването на братчето му Мехмед! Снощи гледах последната серия, в която отново излезе на преден план този въпрос, който "мекушавият" султан дълго време протакаше. Много ми е интересно да разбера какво ще реши той. Да, изобщо не е лесно да си султан, да си държавник, крайно тежка е тази работа, глупаци са тези, които си мислят, че е толкова лесно и просто да си цар! (При демокрацията, при демократичната държава нещата още повече се усложняват, но демократичните процедури имат един "малък кусур", именно заради т.н. "колективна отговорност" изчезва сякаш изобщо отговорността!

Спирам дотук. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави! Живот и здраве да е скоро ще продължа.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

12 коментара:

Анонимен каза...

"Да, изобщо не е лесно да си султан, да си държавник, крайно тежка е тази работа, глупаци са тези, които си мислят, че е толкова лесно и просто да си цар! (При демокрацията, при демократичната държава нещата още повече се усложняват, но демократичните процедури имат един "малък кусур", именно заради т.н. "колективна отговорност" изчезва сякаш изобщо отговорността!"
Да, така е, и в този контекст има един държавник, който три пъти спечели при тези изключително тежки условия доверието на народа, а много вероятно отива и към четвърти път, така че, много сте прав г-н Грънчаров.
Драгомир Златанов

Анонимен каза...

АIG, супер е че глеаш турски сериали, викам да почнеш да учиш турски, не че не го знаеш половината... Ашколсун Азис, машалла, прокара турскиo y Бълхария, а допреди 20 години викаше, че при комунизмo щеше да си бръснар или общ работник... Тва племе от шматки, наречени бълхари, трябва да се върне при създателите си турцитe, спуделяш ли туй мойо мнениe, оу, философик мой ленинградский??...

Анонимен каза...

От турски сериали вече не ти остава време да дращиш у блого.

Анонимен каза...

Ти много обичаше да пишеш за Англия, за Тачър и Рейгън, без всъщност да разбираш кво пишеш... Не е твоя вина, така се виждат нещата от BG, аз затова избягах от BG - за да не виждам нещата както се виждат оттам, ОК?...

Нека сега минем към истинския Рейгън и Тачър...

Една песен ще ти помогне (1971)...

https://www.youtube.com/watch?v=wZkTh_T75QY

Сещам се през 1980-те как един учител ни казваше - английските песни са лудост, те те издивяват... (Сина му “издивя” после и направи фирма по английската лудост… Сега печели добре /in BG/...

Но да ти кажа от Запада, където съм вече експерт - да, така е, английската музика е насочена да те накара... да работиш.

Let’s work – Mick Jagger…

https://www.youtube.com/watch?v=NoGofvVhKTo

Тва в Москва уядените феодали никога не разбраха, но сега английската система подбра и тях и ги рита в задника всяка сутрин, така че не се безпокой за Путин... Скоро и той ще почне да дивее като Пинк Флойд, само че в азиатските си мащаби...

Рахманинов и Пушкин не са бълхари, нали?...

Ми що не си затвориш плювалника кат плюваш Русия, а?... Турско негърче си, сенегалец по Елин Пелин...

Русия е още велика, а ебливите бълхари ако не се ебат и произвеждат деца скоро ще затворим Бълхария, дето един познат вика, бангладешците ще доат...

Нема ядове с ненормалната ви територия, вие сте като Крим, ако не е Русия, отдавна да сте анклав или гето, не че и сега не сте гето, но руско-поддържано...

Клепоухи слабоумни бълхари, ама като видят зор и пеят кат Вазов кат Русия нема втора тъй велика на света...

Че Турция ще ви прегази за два дена и ето това ще видите, байганьовци слабоумни >>>

https://www.youtube.com/watch?v=MYJI4ubiiZY

============

Анонимен каза...

Ще ни летат черни крила над родината ни ли? Ще им заготвим крепкий гроб... На насилниците и грабителите, на душителите на народите...

И ще ги наврем в кучия гъз от който са излезли... Просто цитирам историята на Германия, на Хегел и Кант, ок?...

https://www.youtube.com/watch?v=IOepNx2sFVE

А ако не слушкат ще има 800 градуса по Целзий от таваришч Конев... Мерси, нема защо, биха казали префърцунените бълхари, нйкога през келявия си живот (турска дума) не разбрали кво е война...

https://www.youtube.com/watch?v=VduZuCsqL00

Сложили BG черешовите топчета и руската войска ли да им се смее, или турската, ти решаваш !

Бълхарските жени решават всичко, те са по лоши и от рускините, немат техния ум, а когато да се наебат, изплюват сакралното: Ти решаваш...

Те позволили нещо си, моля ви се... То не е случайно че има толкова импотентни бълхари, то при такива "жени" е нормално...

А ето ти и великата песен Журавли...

https://www.youtube.com/watch?v=XZZHISSfHv4

Моля всички черешовотопчовци да влязат в кучи гъз и образ да имат, а говор не, докато пее таа песен, ок?... Че да не получат бой по каската празна, но те са свикнали на това в катастрофите си национални, а после се надуват с тях кат пуяци, това болно изнасилено племе...

Майминска Бълхария, внимавайте, че бангладешците идват, ок... Тапанари Бой Бойко Свиняро-Ивайлови Бърдоквови...

Пак ще ревете за могъщата Русия, когато му дойде времето, а тя пак ще ви спаси, в простотията си, вместо да ви остави на американците, че да го духате там, роби турски смахмузени безмозъчни...

И още една песен за празните кат бидон бълхари...

https://www.youtube.com/watch?v=1vRYwaJC5FY

=================

Анонимен каза...

Ха-ха, много ми е смешно за бълхарите подлизурки, 50 000 поне 2017, които са отишли в Германия за да се наядат и си купят колело, а в краен случай кола за 3000 евро, ха-ха... На теа странни креатури никак нема да им хареса руското видео, ама извинявам се байганьовчета и дребни предатели - а как ви се вижда температурa 8оо градуса и бегом в небитието, а?...

https://www.youtube.com/watch?v=VduZuCsqL00

Глей как ме глеат теа болни мутанти от 2017, на опашката за социални помощи и си въобразили че са хванали Бог за шлифера (немска дума)...

Пичове, свършени са ви дните, бройте ги, ок?...

Егати и бълхарските овчари-изроди, избeгàли y Германия...

Това BG е гадно и нискоенетелектоално племе, то осира постоянно, а после, предвид на комплексите си, вика кат обезумяло: Бълхари юнаци...

Егати, на Земята са 7 милиарда и представете си теа BG злобари и ненаяли се мижитурки били юнаци??...

Смех, а?...

Ами запознайте се с Обединена Европа и със странната страна USA, дето командва обединена Европа, ОК?...

Ердогане, ела си вземи това безмозъчно плеMе, незнайно защо решило че е в Европа...

О велика Русия, трай си когато байганьовците се развихрят - това ще е комедийно шоу, не ги вземай насериозно, това са нахални клоуни, ок?...

Историята ги е научила да се надуват кат пуяци, а после да серат кръв, това им е майсторлъка (турска дума), ок?...

======================


Анонимен каза...

Гранчаров сам си пише коментарите ще умра от смях!!!!!!!!! Всички коментари отгоре са негови. По прост човек от него не съм срещала!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Горните не са, но този - от 15.51 - стопроцентово е. :-)

Анонимен каза...

Госпожа Анастасосова слушайте тя знае всичко и за всичко ще ви каже цялата истина!!!!!!!!!!!!

Анонимен каза...

Желязно правило: Когато след някое изречение има повече от един възклицателен знак, коментарът е писан от Грънчаров.

Анонимен каза...

Много сте се объркала. Когато има много възклицателни (удивителни) знаци тогава излиянието е на една много разгорещена фенка на госпожа Анастасосова. Грънчаров пък винаги пише от свое име. Никога не пише анонимни коментари, познавам го добре. Когато мълчи изчаква за да види колко е акъла на анонимниците.

Анонимен каза...

Веднъж дъртел на име Грънчар
изфъфлил зад своя дувар:
„Мен страх ме е много,
ще пусна във блога
‘анонимен’ от мен коментар”!