Ще споделя опита си от едно мое посещение в Дания.
Първо малко описание на контекста. Свободните училища в Дания са повече от 1500 мисля, представляват една четвърт от всички училища и имат ок. 14% от учениците. Те получават финансиране в размер на 85% от финансирането, което получават държавните училища. Управлявани са от Общо събрание, което избира Борд, който назначава директор, който управлява училището.
Свободата в образованието е гарантирана изрично в датската конституция и има век и половина традиция, което само по себе си е удивително и непознато в останалата Европа. Държавният контрол се състои в годишна инспекция от независим надзорник (частно лице със специална квалификация), който изготвя доклад как училището постига целите, които си е поставило. Има задължителни изисквания за образованието - училището трябва да предлага обучение по датски и английски езици и по математика. Няма изисквания за учебното съдържание по тези предмети, обаче. Учениците могат - само ако искат - да полагат изпити, за да верифицират ниво. Надзорът също докладва дали не се нарушават човешките права.
Благодарение на тази работеща свобода съществуват стотици свободни училища, основани от мюсюлманската общност в Дания, в които не се подготвят джихадисти и никой не се изпотява само при мисълта за мюсюлманско училище, както у нас. За последните две десетилетия има само един случай на свободно училище, което е било с негативен доклад - просто родителската общност не е успяла да сформира работещо училище. Резултатът от негативния доклад е спиране на финансирането. Не закриване на училището - всеки е свободен да прави всякакви глупости, но никой не се притеснява, че някой може да постоянства в това.
Самата случка. Тъй като в последните години привлекателността на свободните училища расте (вкл. и поради по-доброто качество на обучението), броят на учениците там се увеличава. Което води до - познайте какво - обвинения, че заради тях пада качеството на общинските училища :). В резултат, преди време, тяхното правителство - познайте какво - е намалило с няколко процента субсидията за свободните училища. Познато ли ви звучи - да стиснем малко за гушата успешните, за да не дразни толкова разликата между тях и неуспешните? И миналата година Асоциацията на свободните училища е постигнала връщане на изгубените проценти, радваха се на този политически успех.
Но! Успоредно с това в Дания публично е започнал очакваният разговор - не трябва ли държавата да им казва на тия в свободните училища какво да учат, след като им дава пари?! Не, отговарят те, защото имаме свободата си записана в Конституцията.
Тук аз зададох въпрос - дали някой някога в контекста на разговорите дали държавата не трябва да поставя условия заради парите, които "дава", е възразил, че държавата всъщност не им дава нищо, а само им връща част от това, което първом им е взела? Не. Никой в Дания не говори така за данъците, но и никой не оспори, че това наистина е така.
Следователно, държавите навсякъде са еднакви в отношението си към свободата, но историята и гражданите на всяко общество са различни.
Явор Ганчев
ДОБАВКА: Интересуващите се могат непременно да прочетат и ето това: Образованието в Дания - едно от най-добрите в света, където мен специално ме впечатли особено много ето този откъс (понеже е свързан с моите лични борби за практическото реално демократизиране на една образователна общност, общността на училището, в което работя като учител по философия и гражданско образование):
Демокрацията - да я учим ли или да я живеем
Демократичната образователна система е основна предпоставка за възпитаване на демократично мислещи и социално активни граждани. Демокрацията не е просто предмет, който, ако бъде въведен и бъде преподаван, ще създаде желаните нагласи.
Да се научиш на демократичност е въпрос на усвояване на умения, не на зазубряне на информация. То е същото като карането на колело – колкото и квалифицирани учители да се заемат с преподаването му, какъвто и учебен план да разработим и какъвто и учебник да напишем за карането на колело, учениците няма да се научат да карат колело, докато не им дадем самото колело, за да пробват и да се научат да го карат.
В много области от живота личният опит е решаващ и има предимство пред теоретичните знания. Ето защо в контекста на България, ако желаем активни, социално ангажирани и демократично мислещи граждани, няма друг начин, освен демократизирането на образователната ни система.
Към днешна дата тя е наследник на тоталитарното ни минало, изцяло пирамидална и бюрократична структура без реално учителско, родителско или ученическо участие, без реална алтернатива в лицето на частни или свободни училища с различни педагогически подходи.
Именно това е причината, поради която сред младите хора продължават да се възпроизвеждат недемократични нагласи и социална апатия въпреки номиналното съществуване на България като демократична страна.
Крайно време е да позволим на децата да се учат на демокрация, на сътрудничество и на социална активност от личния си опит. Крайно време е да им позволим да го правят в училище.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар