Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 9 ноември 2017 г.

Какво стана с марксизма-ленинизма – „единствено вярното и изцяло научно учение" на комунистите



Из: ПЕЧАЛНАТА ИСТОРИЯ НА МАРКСИЗМА, Автор: Калин Янакиев

... Разпадът на марксизма, за който пиша тук (признавам, с известна ирония), обаче съвсем не е (и тук вече съм напълно сериозен) разпад на нещо само „оказионално“ прилепило се към теорията на един исторически съществувал философ (политикономист, идеолог или както там биха предпочели да го определят днешните му адепти). Марксизмът въобще не е (не бе) тъждествен нито с идеите на единично взетия Карл Маркс, нито с поредицата от автори (и политически дейци), вдъхновявали се от него. Марксизмът не бе дори политическо направление, камо ли „школа“ в академичния смисъл на тази дума. Марксизмът – исторически съществувалият, т. е. реалният, имал битие в историята, а не в съзнанието на днешните му адепти марксизъм, е, в своята истина, секуларно (по формата и езиковото си „облекло“) религиозно (еретическо, анти-християнско) учение (и „църква“). Той представлява миленаристка (хилиастична) визия за историята,[1] довела на повечето места, в които е имала шанса да се осъществи, до същински „апокалипсис“ – до изграждане на тип „хилядолетно царство“ (завършващо историята) и в което човешката история действително престава да бъде история на човека (на хората) и се преобразява в история (вече) на един тоталитарен Абсолют, превърнал човека в свой „ресурс“ и „горивен материал“. В този смисъл крахът на марксизма – взет именно като религиозен хилиастичен проект и „църковно“ въплъщение на този проект, трябва да се гледа не просто като крах на едно „учение“, а като сотериологично (спасително) събитие, връщащо историята на човеците, от които марксизмът я бе отнел, за да предаде тях на „Историята“ (и както обещаваше – вече завинаги)... (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

2 коментара:

Комунист каза...

Грънчаров, като си тръгнал да се бориш с вятърните мелници на историята и да громиш марксизма, ленинизма и т.н. ПУБЛИКУВАЙ, МОЛЯ ТЕ, копие от твоята тъй наречена "философска" диплома, да види народът колко часове лекции и упражнения си посещавал по предмета "Марксизъм и ленинизъм" и каква оценка имаш в дипломата по него, а също и по История на БКП, История на КПСС, Диалектически материализъм, Научен комунизъм, История на профсъюзните и работническитедвижения, и прочие, и прочие.

Дай обективно да видим каква подготовка имаш и дали си истински философ или "дървен". Според мен не за "дървен философ" ами и за дървен чеп за зеле не ставаш, но за да не изказваме предубедени съждения - ПУБЛИКУВАЙ пълния списък с предмети и оценки от философската си диплома.

Анонимен каза...

Защо е необходимо това? В тези гнусни времена тези предмети са включени в образователната програма и студентът не би могъл да ги избегне...