Чудесен тест под формата на отворено предрожденственско писъмце до така приспивно хъркащите длъжностни лица от образователното ведомство и до медиите

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

ЧУДЕСЕН ТЕСТ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПРЕДРОЖДЕНСТВЕНСКО ПИСЪМЦЕ ДО ТАКА ПРИСПИВНО ХЪРКАЩИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА ОТ ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ВЕДОМСТВО И ДО МЕДИИТЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, гражданин, безработен учител по философия, страстен любител на дебатите – и горещ привърженик на демокрацията

Здравейте, драги дами и господа от държавните институции и от медиите!

За сведение и за размисъл – идат хубави празници, по време на които имаме предостатъчно време и да размишляваме и то по възможно най-важните въпроси! – Ви изпращам един прелюбопитен документ, показващ цялата горчива истина в тъй многострадалната образователна система на свидното ни отечество.

Хубав ден Ви желая! Бъдете здрави!

Нека Божият благост просветли душите Ви в толкова чистия и благодатен празник Рождество Христово!

22 декември 2017 г., Пловдив

 С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Ето сега и въпросния тъй интересен документ:

До Обществения съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До Педагогическия съвет на ПГЕЕ в Пловдив

До г-жа Стоянка Анастасова, директор на пловдивската ПГЕЕ

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

До г-н Борислав Стаматов – В.И.Д. Обществен посредник на Община Пловдив

ДО ВСИЧКИ МЕДИИ

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката

До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България

"КОНСТАТИВЕН ПРОТОКОЛ", НАПИСАН ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО, АДРЕСИРАНО ДО ГРАЖДАНИТЕ, ИНСТИТУЦИИТЕ И МЕДИИТЕ

УВОДНА ЗАБЕЛЕЖКА: Този документ е написан и публикуван в поредица от публикации в иновативния образователен блог на опраскания и безработен философ и учител Ангел Грънчаров, наречен

 а именно в публикациите с ето тези заглавия (там, прочее, можете да прочетете и коментарите на читателите, което съвсем не са безинтересни):

Сюреалистичен, но правдолюбив "констативен протокол" на дискусията ни с тъй авангардно държащата се директорка на славната пловдивска ПГЕЕ-Ленин

Продължението на пределно достоверния "констативен протокол", представящ невероятните сценки в директорския кабинет на свръхавангардната ПГЕЕ "Ленин"

 

Заключителната част на пределно достоверния "констативен протокол", отразяващ посещението на групата инициативни граждани в пловдивската ПГЕЕ-"ТЕТ-ЛЕНИН"

На 15 декемврий 2017 г., ден петък, малко след 14 часа представителна група инициативни граждани, състояща се от г-жа Мария Василева, по занятие учителка по френски език, г-н Людмил Попов, поет, писател, автор-водещ на предаването ГЛАГОРЕЦ по Пловдивската обществена телевизия и бивш директор на частно училище и г-н Ангел Грънчаров, по занятие учител по философия и гражданско образование, в момента опраскан (уволнен) и по тази причина безработен, в изпълнение на своя иновативен граждански проект за подпомагане, насърчаване и отприщване на практическата и непосредствена реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН и под формата на първоначално "ГРАЖДАНСКО ИНСПЕКТИРАНЕ" на ситуацията се срещна и проведе многозначителен дебат представителна делегация на въпросното учебно-възпитателно заведение, състояща се от г-жа Стоянка Анастасова, директорка на училището, г-жа инж. Елена Динчийска, заместник-директорка, г-жа инж. Атанаска Милева, също заместник-директорка, г-н Илия Маринчешки, педагогически съветник в училището (към делегацията на училището впоследствие се присъедини и инж. Богомил Иванов) и проведе твърде интересен дебат, който, убедени сме, заслужава да бъде увековечен и запазен за признателните идни поколения именно под формата на настоящий "констативний протокол", който пишем, следвайки най-добрите традиции в жанра, изорани в тази буренлива нива собственоръчно от славната директорка на същото това училище. Срещата ни премина по следния многозначителен начин:

1.) Ний, инициативните, ангажирани и по тази причина, предполагаме, толкова досадни, смущаващи идилията в туй учебно-възпитателно заведение към 14.00 часа имахме дързостта да почукаме на вратата на директорските покои (кабинет), тъй като бяхме надлежно известени, че ще бъдем приети именно в започващия в този час приемен час на директорката за граждани като нас. Секретарката на директорката ни позволи да влезем, влязохме и видяхме насядали около "кръгла маса" (имаща фактически правоъгълна форма) изброените по-горе представители на училището, имащи ръководна функция; застанахме в средата на кабинета и имахме възможността да чуем следното изречение, казано със студен глас от директорката:

Госпожа директорката Анастасова каза: Казвайте какво има?!

Ний стояхме прави, а директорката и подведомствените й служителки и служители седяха около масата, до която, самотен и празен, стоеше хубав кожен диван; силно озадачени, че директорката предпочита да направи аудиенцията като ни държи прави пред своята височайша властваща особа, ний все пак, понеже сме иновативни, дръзнахме да пророним:

– Няма ли да ни предложите да седнем, не е учтиво някак, все пак, тъй да се рече, сме граждани и данъкоплатци?!

На възражението ни директорката реагира, доколкото си спомняме, с думите:

Госпожа директорката Анастасова каза: Ами ако искате, седнете, но нищо не пречи да говорите прави, на нас, дето сме седнали, не ни пречи изобщо, че вий сте прави!

И мило се усмихна на собствената си така изтънчена духовитост. Заместничките й също нежно се усмихнаха, гледайки шефката си право в очите й по един всеотдайно влюбен начин. На което г-жа Василева има добрината да каже, чини ми се, ето тия думи (аз нямам добра механична памет, тъй че не претендирам, че мога да възпроизведа дума по дума казаното от когото и да било, старая се обаче да следвам смисъла – както се е отпечатал в душата ми):

Гражданката и учителката госпожа Василева рече: Е, все пак ний не сме провинили се ученици, госпожо директор, ако позволите, бихме седнали все пак?!

Между другото госпожа Василева е пенсионерка, има проблеми с краката, въпреки тях обаче си беше направила труда да дойде да участва в нашата тъй народополезна гражданска инициатива, за което сърдечно й благодарим; това, че госпожа Василева има проблеми с краката й личи, но този факт, кой знае защо, изобщо не впечатли г-жа директорката, която до този момент все още не беше благоволила да ни позволи, камо ли пък да ни покани, да седнем връз седлата на тъй мамещия мек кожен диван. Тогава г-н Грънчаров, известен с острия си стил, понеже е философ, дето е длъжен да казва гласно всички ония неща, които другите хора предпочитат да не кажат даже и да ги убиват, изрече ето какво:

Гражданинът и безработният опраскан учител Грънчаров рече: Щом към нас, в качеството ни на невиновни граждани, многоуважаемата госпожа директорка се отнася по такъв начин, представяме си как тя се отнася към провинилите се ученици, към персонала на училището и прочие! Е, все пак ще ни поканите ли да седнем или ще ни държите прави по време на цялата ни среща?

Това каза той. Вече фактически бяхме достатъчно изнахалствали и изпросили по този начин сядането си, директорката, доколкото забелязахме, нищичко не каза, изглежда тя предпочиташе, с оглед да покаже величието си, да ни държи по време на цялата среща съвсем прави. Няма значение де, ний седнахме най-после, настанихме се, нищо че вече ни беше показано по недвусмислен начин, че не сме желани от директорката събеседници. Очевидно, както сами виждате, драги дами и господа читатели на този текст (и вий, евентуални дами и господа съдебни заседатели и заседателки!), директорката на това училище, както вече имахме щастието да констатираме, се отличава с изключително радушно гостоприемство, също така с много изискано, с извинение, "възпитание", а също така и със завидна, така да се каже, "диалогичност". По-нататък срещата ни продължи ето как.

Госпожа директорката Анастасова, заемайки величествено-царствена властническа поза, каза: Господин Грънчаров, виждам, че държите в ръцете си камера, нали разбирате, че тук не може да снимате и да записвате нищо?! Изгасете и приберете веднага камерата!

Гражданинът г-н Ангел Грънчаров каза: Многоуважаема госпожо директорке (употребих там думата "директор", но тъй като многоуважаваният от мен специалист по тия въпроси, гражданинът Людмил Попов настоява, че е крайно неправилно когато жена изпълнява директорска длъжност, да бъде наричана "директор", щото в българския език, слава Богу, имаме различни родове, не сме като някои други народи, които нямат такива екстри; та затова и "за протокола" предпочитам да пиша правилно!), аз пък предлагам да запишем на видео нашата среща, имам безчет разумни аргументи за това, пък и не разбирам защо толкова се боите от записващи устройства, те нито... хапят, нито лаят като кучета, съвсем хрисими са, освен това човечеството ги е изобретило неслучайно и тия устройства могат много да спомогнат за целите на нашата инициатива. Тук няма да изреждам огромните предимства на това да имаме точен запис на нашата среща с всичко, което сме си казали, при това обществото, вярвам, ще ни бъде благодарно за тази добрина, именно да може да чуе и види как е протекла срещата ни!

Госпожа директорката с неоспоримо царствено величие, окръжаващо като нимба чудесно фризираната й главица отсече:Няма да стане това, г-не!!! Няма да се записва какво си говорим!!! Приберете камерата, в противен случай разговорът ни ще завърши! Я го виж ти, ще ми предлага да записва с камера?!

Г-н Ангел Грънчаров каза: Камерата ми не работи, не е включена, не се плашете толкова от нея! Но предлагам най-напред да обсъдим тъй вълнуващия Ви въпрос за включването на тази камера. Аз не виждам нищо лошо да увековечим срещата ни и да дадем възможност на признателните потомци да чуят какво сме си казали, вярвам, че те ще ни бъдат много признателни за това!

Госпожа директорката Анастасова величаво и героично, подобно на безсмъртния Херакъл, каза: Сакън, само през трупа ми! Камери тук не се позволява да се включват! Забранено е! Вий не разбирате ли, че е забранено?!

Зад гърба ни обаче издайнически работеше... огромен телевизор или монитор, на който се виждаше как многобройните камери, разположени във всички ъгли и кабинети на училището, тихо записват всичко случващо се! Ухилих се по тази причина на думите й. Тогава се юрна да помага на шефката си една от заместник-директорките:

Г-жа заместник-директорката Динчийска каза: Господин Грънчаров, имаме лично пространство и държим нашите права да не бъдат нарушавани: просто не желаем да бъдем снимани и точка! Няма какво да се обсъжда повече този въпрос. Не желаем! Няма как да ни убедите да пожелаем, нали така?

В туй време и педагогическият съветник се размърда и добави услужливо:

Г-н Маринчешки, педагогически съветник, верноподанически прегърбен пред директорката (това е обичайната му поза в нейно присътвие!) мило каза: Г-н Грънчаров, не бива да нарушавате нашите права и да ни записвате против волята ни, това е подсъдно!

Г-н Ангел Грънчаров каза: Г-н Маринчешки, не е зле все пак да мислите малко когато се изказвате: тук вие всичките не сте в качеството си на емпирически личности, вий тек сте в качеството си на длъжностни лица на публична по характера си държавна служба, тъй че в това си качество можем да ви записваме, знаете добре, че ние с г-н Попов сме водещи в една телевизионна медия. А пък сме дошли тук не да ви питаме за това или онова от вашия личен или интимен живот, а за съвсем други неща. Тъй че не разбирам за какво толкова упорствате да защищавате алогичното си поведение?! Знаете ли кои организации се страхуват най-много от публичността? Ами ще ви кажа: престъпните организации, мафиите, бандитите имат този обичай. Да не искате да ни убедите, че в това училище се занимавате с правене на какви ли не беззакония и престъпления?!

При тез мои думи г-н Маринчешки се изчерви, доколкото забелязах, а г-жа директорката се разкрещя:

Госпожа директорката Анастасова каза: Господин Грънчаров, молим да не празнословите и да не си упражнявате софистиката, ако обичате, дайте си камерата на съхранение при секретарката, аз няма по време на цялата среща да треперя при мисълта, че сте пуснал проклетата камера!

При тия нейни призивни думи заместник-директорката г-жа инж. Атанаска Милева скокна като китайски боец, трениран в манастира Шао-Лин, спусна се с два скока към мен, грабна камерата ми и с един скок хвръкна към стаята на секретарката, държейки победоносно снимащата и запаметилата безпримерния й героизъм камера! Като останахме без този страшен изобличителен инструмент, камерата, отпочнахме един приказен дебат, в който и директорката, и горещите й фенки-заместнички, и престараващият в усърдното служене на директорката млад педагогически съветник-психолог показаха безпримерни подвизи на... на какво точно, ще разберете сами ако имате търпението да прочетете тоз приказен, така да се рече (аз, пишещият го, именно моя милост, Грънчаров де, съм изключително скромен човек!) документ.

Госпожа директорката Анастасова, седейки величествено на високия си полуцарски трон, с крайно лицемерно великодушие каза: Слушам ви!

Г-н Ангел Грънчаров каза: Многоуважаема госпожо директорке, първо искам да разберем вашето отношение към нашата иначе похвална и толкова народополезна гражданска инициатива? Аз съм Ви известил за всичко по надлежния ред, сега ми е интересно да чуя позицията Ви по нашите предложения.

Госпожа директорката Анастасова, седейки величествено на трона си, като направи възможно най-изразителна гримаса на пълно отвращение и презрение, каза: Следващият въпрос!

Тогава всички ний, и тримата граждани, гневно запротестирахме.

Гражданинът-поет г-н Попов заяви: Такова едно отношение е крайно невъзпитано! Все пак ние сме граждани, а пък Вие сте директорка на училище! Моля, дръжте са висотата на призванието си и на длъжността си! Съзнавате ли, че постъпвате по недопустим начин?

Госпожа директорката Анастасова се начумери и като се постара да извика и част от останалите свои душевни запаси от презрение, отвращение и досада, каза: Следващият въпрос!

Гражданинът-поет г-н Попов заяви: Как е възможно такова едно отношение?! Аз също съм бил директор на училище, и то частно, но при нас съвсем иначе разговаряхме не само с гражданите, но и с учениците! Вие давате ли си сметка какво правите?

Госпожа директорката Анастасова сбръчка веждичките и напудреното си челце и отривисто, като примерна комсомолска секретарка, отсече: Следващият въпрос!

Гражданката-учителка по френски език госпожа Василева, възмутена от такава демонстративна арогантност, рече: Аз съм чела всички репортажи на г-н Грънчаров в блога му за случващото се в това училище, много пъти, честно казано, съм си мислила дали той не преувеличава и хипостазира, но това, което виждат очите ми и чуват ушите ми в момента, многократно надминава написаното там! Госпожо директор, вие все така ли ще отговаряте на всеки един наш следващ въпрос? Вие добре ли сте, ако Ви трябва някаква медицинска помощ, моля, кажете, хора сме все пак, ще Ви помогнем!

Госпожа директорката Анастасова погледна с нескривана враждебност тъй дръзката госпожа Василева и демонстрирайки непоколебимата си войнственост, почти изкрещя: Следващият въпрос!

Тогава на очевидно запецналата на израза "Следващият въпрос!" директорка се притече заместник-директорката Динчийска; тя рече:

Г-жа инж. заместник-директорката Динчийска, поглеждайки услужливо към тъй величавата си шефка, рече: Но ние изобщо не знаем за какво сте дошли тук, вие немате нищо написано, ние сме в пълна неизвестност, защо не представихте, г-н Грънчаров, в надлежния писмен вид някакъв документ, къде е Вашият проект?! Всички други граждани при нас идват с писмени предложения, Вие нищичко не носите!

Гражданинът Ангел Грънчаров каза: Грях Ви на душата, г-жо Динчийска, ако казвате, че нищичко не съм представил?! Та аз комай всеки ден в писмен вид изпращам на г-жа директорката и на Педагогическия и на Обществения съвети на училището купища доклади, предложения, съдържащи какви ли не инициативи, нима искате да кажете, че г-жа директорката всичко това е скрила от вас?!

Вместо г-жа Динчийска да успее да каже каквото и да било, се произнесе височайшата й началничка г-жа директорката Анастасова, която има добрината да отсече: Следващият въпрос!

И тъй, общо взето, в продължение на нашия толкова мил "дебат" ние, гражданите, задавахме някакви важни по наша преценка въпроси, а пък директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, подобно на развален грамофон, си повтаряше кой знае защо толкова харесалия й израз"Следващият въпрос!". Нищо не помогна за да... помръдне игличката на грамофона напред, нито нашите протести, нито опитите ни да я провокираме да покаже възпитанието си от друг ъгъл, не и не, тя все си повтаряше кажи-речи само това! Е, в някои моменти почна да казва и изречения от този род, свързани, очевидно, с голямата й болка:

Госпожа директорката на пловдивската ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН отсече: А пък Вие знаете ли какви бяха часовете по философия на г-н Грънчаров?! Никакви не бяха тия негови часове!

Това тя благоволи да снизходи да каже в отговор на провокационно изказване на уважаемия г-н Попов, който дръзна да сподели ето какво свое наблюдение и впечатление:

Гражданинът-поет господин Попов рече: Искам да Ви кажа и този път, че и днес като идвахме към училището срещащите ни ученици поздравяваха много радушно г-н Грънчаров и питаха кога ще се върне в училището като техен учител! Госпожо Анастасова, върнете в училището си този талантлив учител!

И тогава именно г-жа Анастасова се изсмя с цялата ехидност, която можа набързо да събере в душата си и произнесе горецитираните думи, че часовете по философия на въпросният опраскан учител били по нейна преценка изключително лоши, толкова лоши, че не можело даже да се нарекат нито часове, нито уроци, били едно нищо, така да се рече! Очевидно е, че преценката на директорката на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН за наистина хубави часове и уроци са до такава степен меродавна и единствено правилни, че се наложи уважаемата госпожа Василева нарочно да я попита:

Гражданката и учителката госпожа Мария Василева попита: Госпожо директор, според Вас допустимо ли е учителите в повереното Ви училище да бъдат оригинални, да проявяват творчество, авторство, да бъдат различни, да мислят различно в сравнение с Вас самата, да експериментират и пр.? Вие откъде-накъде си мислите, че по-добре от г-н Грънчаров знаете как трябва да протича един наистина хубав час по философия?

На което крайно недоволната от тия два въпроса директорка с огромно нескривано удоволствие произнесе толкова харесалата й сакрална фраза, явно подчертаваща най-добре нейното царствено величие:

- Следващият въпрос!

Тогава именно моя милост (аз, Ангел Грънчаров, съм пишещият този констативен протокол) се наложи да взема думата и да произнеса следното патетично слово, щото, както е известно, си падам много по този род велеречиви излияния:

Гражданинът и немилостиво опраскан учител по философия г-н Грънчаров рече: Уважаеми дами и господа... съдебни заседатели и заседателки (пардон, това за заседателите и заседателките не го казах там де, а трябваше, затова и сега попълвам пропуска си!), виждате сами, че госпожа директорката съвсем не обича да води каквито и да било дискусии или дебати, особено много тя не си пада по обсъждания, в които някой от изказващите се има мнение, несъвпадащо с нейното собствено. Когато такъв безумец, който има дързостта да каже нещо, което няма да се хареса на многоуважаемата госпожа директорка, вземе думата, тогава тя изпада в такова велико раздразнение, че губи контрол над поведението си и, в случая, сами виждате, си повтаря все една и съща фраза, изразяваща пълното й презрение към оня, който не мисли като нея и си позволява също така да не й произнася хвалебствена реч. Интересно е да констатирам, че във времето след моето повторно опраскване г-жа директорката очевидно до такава степен се е самозабравила в царящото в нейните владения пълно единомислие на монолитно сплотения колектив, че е стигнала до безочието да се осмели дори и пред нас, гражданите, ангажирани с проблемите на ПГЕЕ-ТЕТ-ЛЕНИН, да демонстрира такова крещящо неуважение и презрение дори! Тя до този момент не пожела да отговори на нито един от зададените й въпроси, дори и аз, който много неща през годините съм видял, толкова нахално поведение от нейна страна до този момент, признавам си, не бях виждал. За което, многоуважаема госпожо директор, Ви поздравявам, Вие сте успяла да преживеете изключително голям нравствен прогрес, няма що!

И още неща казах там, моето красноречие се увеличава особено когато пред мен има толкова добре подбрана публика, но поради вродената си скромност тук няма да се самоцитирам повече. На няколко пъти в продължение на тия тъй интересни, показателни и многозначителни въпреки всичко, своеобразни и дори в някакъв смисъл символични дебати аз вземах думата за да произнасям речи от такъв мотивиращ и призоваващ за по-голяма сериозност и отговорност характер, но усилията ми, уви, не се увенчаха с успех, а някой от гражданите дръзнеше зададеше на г-жа директорката въпрос, който да не й харесва, тя мигом с избиващ на фалцет глас произнасяше:

– Следващият въпрос!

Явно тя вече е свикнала спрямо святата й директорска особа да се отнасят единствено с най-ми-ло страхопочитание, но в никакъв случай не с непоносимата дързост да й поставят, казахме, неприятни и дразнещи въпроси, изискващи напрягане на умствения и мисловен потенциал. В останалото време на тия исторически все пак "дебати" двете заместник-директорки и най-вече отдве превитият от уважителна поза към директорката млад педагогически съветник се опитваха да ни баламосват с общи приказки от рода на:

Заместник-директорката госпожа инженер Милева рече: Абе Вие, госпожо Василева, каква сте Вие та си позволявате да задавате такива нахални въпроси?! Кой на Вас Ви е позволил и кой Ви е упълномощил да смущавате тъй блажената идилия в нашето толкова авангардно и елитно училище?! Ами като сте бивша учителка от Хуманитарната гимназия идете да демократизирате своето училище, що дирите тук, в нашето училище?!? Там директорката Ви г-жа Соня Киркова да не би да се е разпищолила по-малко от многоуважаемата госпожа Анастасова?! Пардон, не това исках да кажа, не че нашата директорка се е разпищолила, това изобщо не е истина, не това исках да кажа, просто се обърках като използвах тая грозна и цинична дума, която не слиза от устата на толкова разпищолилия се г-н Грънчаров! Който сега пък, като гражданин, ще ни смущава идилията, не стига че ни тормози да мислим и да дискутираме години наред, изтощихме се от проклетите му дебати, таман сега си починахме няколко месеца и от мислене, и от дебати, и ето, той, моля Ви се, се довлякъл тук отново, вече като гражданин, да ни пречи на работата?! Щото сега тук като си губя времето, на бюрото ми ме чака цяла планина от документи, които трябва да прочета и да парафирам! Хайде де, Вие ако сте безработен, г-н Грънчаров, и ако имате много време за губене, ний работим, ний се трудим, ний не сме лениви паразити кат Вас?!

Като си изля по този начин цялата мъка от сърцето, г-жа Милева, изчервена като рак от възмущение, рече да си поеме дъх и да си почине малко; паузата обаче мигновено биде осуетена от толкова престараващия се млад педагогически съветник Маринчешки, който пък дръзна да избълва следната доста объркана тирада:

– Господин Грънчаров, Вие твърдите, че някога, в древните митологични времена, в това същото училище било имало и "демокрация", и дебати, и пълноценно функциониращ Дискусионен клуб даже било имало, който пълнел по шевовете (ако Ви вярваме) Ритуалната зала на училището, но защо, кажете ми, откакто аз съм в това училище, нито един колега-учител или пък ученик вече не иска да идва нито в Клуба Ви, нито даже и в часовете Ви повечето ученици не Ви слушат, кажете де, каква е причината за този Ваш личен провал?! Защо не търсите вината в себе си, а си опитвате да прехвърляте вината от болната на здравата глава, именно обвинявате за всичко многоуважаемата госпожа Анастасова, да ни е жива и здрава и посмъртно да ни управлява, ето това само мога да й пожелая! Щото под нейното мъдро управление ний блаженстваме така, както никога досега! В нашето училище сега си имаме всичко, и пълна демокрация си имаме, и огромни творчески успехи във всички направления си имаме, и хубави заплати, не на последно място, си имаме, ний, а реформата отдавна сме я направили, нам никаква промяна вече не ни е нужна! Недейте, г-н Грънчаров, да се опитвате да ни подведете, нас точно не можете да излъжете! Вашите манипулации точно при нас не могат да хванат дикиш!

Ето в този дух говореше толкова усърдно хвалещият директорката г-н млад педагогически съветник Маринчешки, а пък в това време, като чу тъй хубавите и с такъв младежки чистосърдечен плам произнесени хвалебствени думи по свой адрес г-жа директорката се просълзи, бликнаха чисти като роса сълзи на възхита в очите й, очевидно, силно разчувствана, г-жа директорката си сложи някаква отметка в лежащия пред нея тефтер, сигурно е напомняне, че трябва отново да увеличи дела от диференцираното заплащането, който този така усърден млад труженик безспорно заслужава! А като чу думите за толкова грозните манипулации на пишещия така неуморно г-н Грънчаров, г-жа директорката дори се въодушеви дотам, че изрече:

– Да, точно ний никога няма да се вържем на безогледните манипулации на Грънчаров, нас той никога няма да излъже, щот ний знаем цялата истина, а пък той нищичко не знае!

Изумени от словоохотливостта на до този момент твърдо мълчащата (подобно на комунист на разпит!) директорка цялата публика възторжено изръкопляска, даже и ний, гражданите, не се стърпяхме да я поздравим за този изблик на думи, т.е. на мисли и чувства, надявахме се, че нейната готовност за истински дебати вече е избликнала, ала, уви, това повече не се повтори; чат-пат, като чуеше неприятен въпрос, тя пак си казваше сакралната фраза "Следващият въпрос!", не помогнаха никакви наши протести. Понякога и заместник-директорката Динчийска вземаше думата и произнасяше ето каква реч:

– Когато други граждани идват при нас, а такива идват всеки ден, те идват с надлежно подготвени в писмен вид проекти на своите инициативи, а Вий, г-н Грънчаров, пишете някакви философски глупотевини, от които никой нищо не може да разбере. Ето и проект на иновативно училище, което г-жа директорката Ви възложи да направите още преди да Ви опраска, не благоволихте да напишете! Да, Вие казвате, че сте написал цяла книга вместо въпросния проект, но книга всеки може да напише (стига като Вас да има цялото време на света, както Вие сега, след като сте опраскан и безработен, време имате в изобилие!), да, наистина, книга всеки човек може да напише, но хубав, издържан, бляскав в административно отношение проект малцина могат да напишат, ето, Вие очевидно не можете да напишете такъв, поради което, излиза, сте дошъл тук само за да ни губите времето – защото сте напълно неподготвен за срещата ни. (Както навремето не се подготвяхте и за часовете си, как пък нито веднъж не си научихте урока от учебника?!) А госпожа директорката, да ни е жива и здрава, ни дава да четем Вашите отворени писма, но ний нямаме излишно време за четене, ний имаме работа, то човек трябва да си вземе отпуск за да изчете всичките Ви писания! Затова и сплотеният ни колектив не ще да дебатира по Вашите предложения, а причината е, че за разлика от Вас, безработният, ний имаме работа и на ушите, дето се казва, скъсали сме се от работа, не можем да си отдъхнем от работа! Пък и Вие сега ни губите времето само: ох, колко много административна книжнина имам да произвеждам и аз, ако знаете, сили не ми останаха вече!

Като каза тия прочувствени думи, трогнатата до дъното на душата си директорка изръкопляска, извика и "Браво! А така!", към аплаузите й се присъединихме и ние, гражданите, толкова заразяващо беше чувството на неподправен възторг! Ами в общи линии в такава една направо завидна задушевна обстановка преминаха нашите дебати, от което можем да си направим извода, че промяна никаква в това училище не само че не може да има, но такава и бива да бъде искана, щото искането й може да смути блажената идилия в училището, което си е направо кощунство! В един момент толкова работливите директорки се юрнаха да работят, даже самата г-жа Анастасова, крайно изтощена от непоносимите безполезни дебати, стана, отиде до царственото огромно бюро, точно копие на бюрото на... таваришч Путин, седна замечтано на него и почна да имитира размисъл и работа. Ние тогава именно запитахме: какво става, нима ний, гражданите, вече остава да дебатираме със... самите себе си, така ли излиза?!

Добре че междувременно вече беше дошъл тъй смелият (авторитарен иначе) свободолюбец инж. Богомил Иванов, на когото наистина не му пука за нищо, смее да говори всичко, което му дойде на акъла – щото, първо, си има своя фирма и от нея си получава хубава заплата, тук, в училището, работи само за кеф; и дори хипотетично да допуснем, че директорката някога реши да го опраска и него заради свободомислието му, това само ще го накара да си премести "онуй нящо от единия в другия крачол", иначе казано, неговото свободомислие, така да се рече, е и финансово обезпечено, а ти бре, Грънчаров, къде си тръгнал да се правиш на свободен като немаш пари бе?! (Спомняте ли си незабравимите думи на др. Т.Живков, изказани в една негова реч: "Какво ще правиш като немаш пари бе, нищо не става от теб като немаш пари?!"?!)

Та значи ний си продължихме дебата с пределно свободомислещия и дори свободно говорещия г-н инж. Богомил Иванов, с когото, в интерес на истината, често сме дискутирали какви ли не теми, включително и най-щекотливите, било в учителската стая, било в някой кабинет, където сме се срещнали, било по коридорите и пр.. Смирено признавам, че г-н Иванов е единственият учител, който не го е страх като останалите учители публично да разговаря с мен, щото дори и някой да докладва на г-жа директорката или дори на неуморно занимаващата се с този важен ресор (ресора "кой с кого е приказвал по коридорите" или ресора по следенето курира тъкмо тя!) заместник-директорка инж. Камелия Стоянова, той, както вече казахме, нема да се уплаши изобщо, а ще си... да не повтарям онзи негов любим израз, щото ще се окаже, че съм станал много циничен. Абе какво да говоря повече, на г-н Иванов му е отпусната от директорката привилегията (както в кралските дворове навремето на... шутовете!) да бъде единственият свободно говорещ учител в училището само и само за да се затворят устата на клеветници като Грънчаров, който така грозно си позволява да клевети, че в нашето любимо училище било немало, видите ли, свобода на словото; има, ох как има: я го вижте как свободно говори толкова добре обезпеченият финансово учител Иванов!!!

На изпроводяк моя милост, вече на крак, си позволи да зададе на госпожа директорката два въпроса, ето първият:

– Интересно ми е да Ви запитам как се чувствате сега, като спечелихте съдебното дяло на първа инстанция, т.е. след като успяхте още веднъж да ме оклеветите и да излъжете дори и уважаемия съд?

На този въпрос г-жа директорката само сви великодушно рамене, погледна ме триумфиращо-победоносно и нищичко не отговори, след което аз имах наглостта да я попитам:

– И не съжалявате ли вече за мен все пак, не Ви ли е скучничко без мен?! Абе вие един ден ще осъзнаете, че хора като мен са безкрайно ценни, във фирмите и организациите на Запад специално търсят хора като мен, дето открито критикуват и казват смело кусурите и дефектите, но ето, вместо да сте ми благодарни, Вие ме опраскахте, от което само губите вие! Има ли все пак надежда да осъзнаете в един миг каква фатална грешка направихте като ме опраскахте и изритахте от училището?!

На което директорката отвърна (за жалост, оказа се, че тия думи другите двама граждани не са ги чули!) ето тия показателни думи:

– Ако не беше писал за училището в блога си, ти спокойно щеше да продължиш да си работиш при нас, но се наложи да те опраскам защото не можех да допусна повече да уронваш така грозно престижа на нашата институция!

Каза в основни линии тъкмо това, но другите граждани се бяха залиснали в дебат с така силно впечатлилия ги официално назначен на престижната длъжност "фиктивен свободомислещ крепител на свободата на словото в ТЕТ-ЛЕНИН" и при това така добре финансово обезпечен г-н инж. Иванов, та по тази причина не са чули тез памятни думи, с които директорката фактически призна, че ме е опраскала за съвсем други неща от тези, които е написала в нейната одиозна циркаджийска и изцяло лъжлива заповед за повторното ми опраскване. Или в заповедта, която именно е предмет на продължаващите съдебни дирения на истината, нищо че за момента директорката успя да подведе (излъже) дори и съда!

Толкова, капнах от писане, заключителната част на протокола, съдържаща некои изводи и съображения, ще се наложи да я пиша тия дни. И след това пращам протокола "там, където трябва" (подчертаното са думи, свързани с тъй изразителното поведение на един друг казионен свободолюбец, имам предвид философа Хегел, те са написани от един негов биограф, ето, да ги цитирам в тяхната пълнота: "И като каза това, г-н професорът се сви и страхливо се огледа: за да не би наоколо да има някой, който да чуе и да докладва там, където трябва!")!

Хубав ден! Бъдете здрави! На тия, които ще се възмутят от некои неизбежни неточности в достоверното предаване на наистина случилото се, искам да кажа следното: амче сърдете се на самите себе си, аз предложих ли ви да пусна камерата, вий обаче се възпротивихте, кой излиза е виновен, че сега никой не може да докаже кой какво точно е казал?!! Следващият път сами ще ме молите да пусна камерата, нали така?! :-)

Е, требе да се мисли малко повечко, нали така?! Ето, барем тоя урок ако сте научили, преживели сте голем успех! С Богом! Подготвяйте се за празниците, вий, щастливци, дето сте на щат и на заплата, пък ний, опрасканите безработни (с моята мила съпруга и двамата имахме късмета да ни опраскате!) ще видим как ще се оправяме в предстоящите празнични дни!

3. В заключение сме длъжни да констатираме следните най-важни по наша преценка изводи:

а.) Ръководството на славната пловдивска ПГЕЕ (известна като "ТЕТ-ЛЕНИН) живее с представите на една отдавна отминала епоха, поради което:

- изобщо не обича диалога, дебата, дискусиите, това особено добре се демонстрира на тази наша среща от г-жа директорката Анастасова, тя един вид е нещо като въплъщение на манталитета на антидемократичността;

- безусловно смята, че който не мисли като нас, сиреч, като "единствено правилно мислещите", той е враг, заслужаващ презрение, отрицание, безпощадно опраскване, уволнение и прочие; такъв даже не заслужава да седне на стол или на диван, такъв трябва да бъде наказан като стои най-малкото прав, а най-добре е изобщо да го няма на белия свят;

- поддържа тезата, че които са от "нашите", те заслужават всякакви благинки, който обаче не е от "нашите", такъв в качеството си на враг на нашата идилия заслужава да бъде гонен докато шава;

- е поддръжник на славната сталинска максима "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!" и свято я спазва в поведението си, в своя управленски стил;

- на това основание произлизат и останалите абсурдизми, ретроградщини и анахронизми на управленския подход на многоуважаемата г-жа директорка, която, интересно е, следва веруюто си във всички отношения не само с персонала на повереното й училище, но и дори, както се убедихме всички, и в отношенията си с независими граждани като наша милост;

б.) Който не е на власт, не заслужава никакво уважение, тази особеност на подхода на г-жа директорката беше демонстриран красноречиво и на дело на нашата среща, ний, като "граждански инспектори", за разлика от държавните инспектори от висшестоящата управленска йерархия, не бяхме дори поканени да седнем, камо ли пък да бъдем почерпени, както се прави това с другите инспектори, с кафе, със сладкиши, с безалкохолни, тоже и с алкохолни питиета (в качеството си на учители в туй училище често сме имали възможността да наблюдаваме как мило усмихнатата г-жа директорка черпи с какви ли не сладкиши, бонбони и питиета държавните проверяващи!);

в.) Прилагането на подобни двойни стандарти е кауза суи (causa sui) на управленския подход на г-жа директорката, от което си правим извод, че тя се вдъхновява най-вече от чисто кариеристични подбуди.

4. Констатираме, съобразно видяното, следните негативни и крайно недопустими особености на ситуацията в пловдивската ПГЕЕ (известна като "ТЕТ-ЛЕНИН):

а.) Психологическата и нравствената обстановка в училището е изключително тежка;

б.) Деморализацията в отношенията в училищната общност е напреднала в съвсем недопустима за едно учебно, образователно и възпитателно учреждение степен;

в.) Тази обстановка нанася тежки и непоправими поражения върху съзнанията не само на учителския персонал, но и най-вече върху съзнанията на младите, на възпитаниците на това някога славно училище.

5. Съобразно горните констатации предлагаме следните препоръки:

а.) Съответните висшестоящи и отговорни длъжностни лица от МОН следва да се обезпокоят от реалната картина на състоянието в това училище и да предприемат необходимите за оздравяването на обстановката организационни мерки;

б.) Училищната общност съдбовно и спешно се нуждае също така от един оздравителен процес на непосредствена и практическа реална демократизация, декомунизация и хуманизиране на отношенията;

в.) Липсата на демокрация влияе пагубно върху състоянието и дейността на органите за управление като Педагогически съвет, Обществен съвет и прочие, корупцията и деморализацията в тях следва да се преодолява колкото се може по-скоро;

г.) Механизмът на функциониране на реалната, на добре работещата демокрация са именно всекидневните дебати по всички жизнено важни въпроси, касаещи всички фрагменти на училищния живот, разумните решения по всички въпроси могат да бъдат изнамерени единствено по този начин.

6.) Възможен ли е дълбок душевен поврат в съзнанията и най-вече в поведението на ръководния персонал на училището? – ето този въпрос следва да бъде разискван още на следващата среща на ангажираните граждани с ръководството на ПГЕЕ (известна като "ТЕТ-ЛЕНИН), която следва да се състои на веднага след отминаването на Рождественските и новогодишните празници (след ваканцията).

7. Времето през празниците (ваканцията) е благодатно за размисли и преоценка на поведението, ще се радваме на първата среща след празниците да констатираме начало на очаквания поврат, като, примерно, поне бъдем поканени да седнем в началото на срещата.

Желаем на всички участници в нашите предварителни дебати весело посрещане на празниците!

Нека Божията благодат да проясни умовете на всички нас, нека да се вслушаме в това, което говорят сърцата ни – този е верният път да станем по-добри!

Да си пожелаем успешна и плодотворна "кръгла маса" по практическата реална демократизация на ПГЕЕ (известна като "ТЕТ-ЛЕНИН) след празниците!

Този протокол се завърши на 18 декемврий 2017 г. в Пловдив

ПОДПИСАЛИ:

ЗА СТРАНАТА НА ИНИЦИАТИВНИТЕ И АНГАЖИРАНИ ГРАЖДАНИ:

1. Г-н Людмил Попов: (устно заявил, че подписва)

2. Г-жа Мария Василева: (писмено заявила, че подписва)

3. Г-н Ангел Грънчаров: (подписал)

ЗА СТРАНАТА НА ПГЕЕ (известна като "ТЕТ-ЛЕНИН):

1. Г-жа Стоянка Анастасова: (Уведомена, но не благоволила да съобщи отношението си по документа)

2. Г-жа Елена Динчийска: (Уведомена, но не благоволила да съобщи отношението си по документа)

3. Г-жа Атанаска Милева: (Уведомена, но не благоволила да съобщи отношението си по документа)

4. Г-н Илия Маринчешки: (Уведомен, но не благоволил да съобщи отношението си по документа)

5. Г-н Богомил Иванов: (Уведомен, но не благоволил да съобщи отношението си по документа)

ЗАБЕЛЕЖКА: Копия на този протокол ще бъдат изпратени на всички изброени лица за запознаване и подпис. Молим всички тия лица, изброени в горния списък, да ни уведомят в писмен или устен вид дали подписват или ако не подписват защо, по какви по-точно причини не подписват този протокол, техните заявления по този пункт ще бъдат публикувани като органична и неделима част от този документ. Тия, които заявят, че подписват документа, в него ще отбележим с думата "подписал(а)", а които заявят писмено, че не желаят да подпишат документа, ще сложим там думите "не подписал".

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo