Зов за помощ в навечерието на Рождество Христово!

Приятели, позволявам си да направя нещо крайно необичайно: публикувам в блога си ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА, която написах до Окръжен съд, с нея обжалвам решението на РС по съдебното дяло срещу моето опраскване от длъжността учител по философия и гражданско образование от самозабравилата се директорка на пловдивската ПГЕЕ (т.н. "ТЕТ-Ленин"). Правя това с една-единствена цел: ако има хора, които са юристи, да ми дадат някакъв съвет, пък и всеки съвет би ми помогнал. Безработен съм, не мога да си позволя да наема адвокат, принудих се да предприема нещо крайно рисковано - да водя делото си сам! (Много адвокати ми обещаваха да ми помогнат дори про боно, но след това се покриха и изчезнаха, както става в нашенските родни условия!) Ето, по тази причина се наложи да напиша и този важен документ сам. Днес, до края на работния ден трябва да го внеса в съда; ако някой ми помогне със съвет и предложение за доусъвършенстването на документа ще му бъда безкрайно благодарен! Пък и ще направи едно добро дело в навечерието на Рождество Христово! С тази именно цел правя тази публикация, ето сега и самия документ:

ЧРЕЗ

РАЙОННИЯ СЪД

ПЛОВДИВ

ДО

ОКРЪЖНИЯ СЪД

ПЛОВДИВ

ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА

от Ангел Иванов ГРЪНЧАРОВ, ЕГН 59032...,

със съдебен адрес за призоваване: гр. Пловдив, ж.к. „Тракия”,

блок ..., ап. ..., тел. 0878269488

против:

Решение № 4327 от 12.12.2017 г. по гр.д. № 7330/ 2017 г. по описа на Пловдивския районен съд I гр.с.

Обжалваем интерес – 6916.02 лв.

Трудов спор

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ (ГОСПОДА) СЪДИИ,

Не съм удовлетворен от означеното по-горе решение, с което са отхвърлени исковете ми по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ във връзка с чл. 225, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД, поради което го обжалвам пред Вас в законния срок и Ви моля да го отмените и да постановите друго, с което да уважите предявените от мен искове, ведно със законните последици.

Решението е постановено при съществено нарушение на процесуални правила, нарушение на материалния закон и е необосновано.

І. Съществено нарушение на процесуални правила:

1.Нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 146, ал.1, т.4 ГПК – съдът не е основал решението върху  приетите от него за установени обстоятелства. Нарушено е диспозитивното начало по чл. 6 ГПК. Подменен е предметът на делото, който се определя от страните.

С Определение от 26.06. 2017 г. първостепенният съд, на база наведените в исковата ни молба твърдения и доказателства и отговора на ответника, е постановил доклад по делото, с което е очертал параметрите на спора – претендиране незаконосъобразност на уволнителна заповед № 640/ 23.03. 2017 г. на директора на ПГЕЕ Пловдив. Възпроизвел е мотивите в атакуваната заповед (както са изложени в нея), но не и възраженията на ищеца срещу така изложените мотиви!

Същите не са възпроизведени и в уводната част на обжалваното решение! Недопустимо е съд още в самото начало да проявява такава пристрастност, необективност, незачитане на аргументите на ищеца, в случая – на жертвата на безогледния административен произвол!

В мотивационната част по съществото на Решението този недопустим негов недъг се задълбочава до крайност: изцяло са игнорирани и напълно са незачетени аргументите на ищеца, а с възхитителни подробности дума по дума се повтарят толкова съмнителните и на места направо смехотворни „доводи” и „доказателства” на противната страна – сякаш самият съд е нещо като неин адвокат! Съдът не само просто е преписал „мотивите” на директорката, с които е прекратено трудовото правоотношение, но и професионално ги е редактирал, на места дори ги е досъчинил и „подсилил”, сякаш да оправдае „адвокатския си хонорар”!

Излиза, че съдът не опира решението си на някакви конкретни, обективни, проверими и доказани факти, а върху произволни и при това изцяло субективно съчинени, пристрастни и пределно общо звучащи, абстрактни, чисто емоционални съждения-преценки, изразяващи и издаващи при това удивително неразбиране на чисто педагогическите, методически, нравствени, психологически и прочие проблеми и аспекти на крайно тежката реална ситуация в пловдивската ПГЕЕ, около анализа на която се съсредоточава въпросното уж „съдебно” решение! Което създава впечатлението че сякаш е писано от… самата директорка на ПГЕЕ, прочула се с потресаващата си некомпетентност не само по чисто административните, правни, но и най-вече по чисто професионалните, учителски и училищни проблеми.

Как е възможно компетентен Съд да допусне, да си позволи да проявява такава крайно недопустима, безпрецедентна и при това съвсем груба пристрастност в полза на едната страна – и пълно нежелание да вникне, да разбере, да оцени аргументите на другата страна, която при това се постара да изрази позицията си пределно ясно, разбираемо, човешки, с оглед на това, че все пак Съдът не е длъжен да е наясно с чисто педагогически, образователни, методическо-обучителни тънкости на работата и отношенията в нашите училища, намиращи се при това в условията на отдавна назряла, ала все още, за жалост, даже незапочнала образователна реформа?! Нима съдът дотолкова е заслепен че да си позволи да демонстрира нежелание да вникне и да разбере истината – правдата и правото! – без постигането на които нито едно съдебно решение не може да бъде не само обосновано, но и справедливо?!

Как е допуснат този ужасен дефект и непоправим порок на анализирано Решение? Как е възможен такъв един потресаващо анахроничен и ретрограден съдебен произвол? Как уважаващ себе си съвременен Съд си позволи да допусне съставянето на такова фантастично, пределно абсурдистко, крещящо сюреалистично направо Съдебно Решение, възпроизвеждащо не само духа, но и буквата на сталинисткото „правосъдие” от недалечното ни минало?! Ще се опитам да се поясня с пример защо мисля така, какви са моите основания по този начин да оценявам обжалвания толкова многозначителен документ.

Когато в Исковата молба оспорих твърденията на директорката в Заповедта за уволнение по отношение, примерно, на т.н. „генериране на напрежение у учениците”, аз пределно ясно обясних, че такава една констатация може съвсем да не е непременно недъг на прилагания преподавателски подход, напротив, учителят по философия, който си върши съвестно, качествено и по съвременен начин работата, най-вече е длъжен да предразполага младите хора да мислят – и то творчески, самостоятелно, дори свободно! А пък мисленето, за жалост, в нашите условия (и в условията на съвсем нереформираните ни училища!) не е кой знае колко престижно занимание; добре де, някои непривикнали и затова необичащи да мислят, а също чувстващи се необичайно (когато са поставени в по-различни, небанални и нетипични училищни условия) ученици могат наистина да се почувстват некомфортно в такива по-различно протичащи учебни часове и то именно по… философия (вземете предвид и факта, че нашето училище е професионално-техническа гимназия!), та значи такива ученици могат на тази чисто психологическа основа дори да напишат жалба до директорката, в която да кажат, че преподавателят им по философия „ги мъчи и ги тормози да мислят”! Поради което се били почувствали, тъй да се рече, „напрегнати”; това е понятно и обяснимо, това, така да се рече, е човещинка.

По-нататък даже и една ненавиждаща този същия този преподавател директорка (ненавижда го по ред причини, примерно защото не само е мислещ, но е дори и различно и свободно мислещ, но най-вече защото той си позволява да пише открито в интернетния си блог и да говори по медиите – като водещ на телевизионно предаване – за нейния крайно анахроничен и авторитарен управленски подход, сиреч, е неин изявен критик, при това се изживява като борец за непосредствена и практическа реална демократизация-декомунизация на отношенията в училищната общност, сиреч – застрашава сериозно авторитарната й власт!), добре, въпросната уязвена в най-съкровеното й, именно в криещите се в дълбините на сърцето й потайни кариеристични ламтежи за вечно властване директорка (в духа на тъй разпространения в днешно време популизъм!) може да откликне на „народните ученически въжделения и страдания” и да напише в смехотворната си заповед за уволнението на този по-различен и може би тъкмо затова творчески мислещ и новаторски постъпващ учител, че той с начина си на преподаване, видите ли, „генерира напрежение у учениците”; да, може да приемем и това, и то, така да се рече, е човещинка! Е, вярно, като постъпи така, тази същата директорка, като напише такива възхитителни глупости в своята Заповед за уволнение, разбира се, ще се изложи прекалено много пред човечеството, е, така да е, но нали има какви ли не чешити сред училищните директори, нека да си се излагат колкото си искат, младите хора, учениците, с какво щяха да се забавляват ако нямаше такива директори?

И това, така да се каже, отново е човещинка, добре, всичко това може да е така, в свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ какво ли не може да става, в това число какви ли не абсурди и идиотщини стават и в училищата ни; но как е възможно толкова опитната съдийка Анета Трайкова, която би следвало да има напълно трезв разсъдък, „да лапне тази лъжлива въдица”, т.е. да приеме за „чиста монета” подобна душераздирателна глупост и не само това, но дори и да я повтори без капчица критичност в едно, моля ви се, Съдебно все пак Решение, което несъмнено ще остане завинаги в аналите на какво ли не видялото българско „правосъдие”! (Предполагам, един ден ще бъде записано със златни букви в поредицата от крайно куриозни и напълно несъстоятелни решения на родната чисто нашенска и българска Темида?!) Питам се: груба съдебна грешка ли допуска уважаемата госпожа съдия или чисто и просто без никаква смислена и разумна аргументация се мъчи да прокара съвсем умишлено едно напълно несъстоятелно и затова изцяло гротестово решение – с оглед да угоди на своята административна сестра, т.е. на световно известната вече за скандалното си поведение директорка на пловдивската ПГЕЕ?! Държа тук изрично да подчертая, че като дадох пример с прословутото „генериране на напрежение у учениците” аз се постарах чрез този пръв попаднал ми „мотив” на въпросната смехотворна и куриозна уволнителна Заповед да очертая матрицата, модела, по който уважаемата госпожа съдия е процедирала и по отношение на всеки друг и при това не по-малко идиотски, с извинение, директорски „мотив”.

Мисля, че не е необходимо да давам повече примери за пълната несъстоятелност на другите директорски уволнителни „мотиви”, аз това нещо съм го направил пределно ясно и в своята Искова молба, и в другите документи, които нарочно написах и депозирах в Съда с цел да подпомогна г-жа съдията да се ориентира в толкова лесния казус; ала тия документи, представени от моя страна, ведно с всичките други представени от мен писмени доказателства, за жалост, уважаемата госпожа съдия Трайкова изглежда изобщо не е благоволила дори да ги прочете, камо ли пък да ги осмисли и разбере!!! Напълно е игнорирала, до степен на безцеремонно потъпкване, на посочените факти, на разумните аргументи и на прецизните доказателства на противната страна – как е възможен такъв арогантен съдебен произвол?! Между другото като представих в надлежния срок някои писмени доказателства, г-жа съдийката отказа да ги приеме с умопомрачителния аргумент „Нямам време толкова много да чета!”, заявен открито на съответното съдебно заседание, което предизвика възторга на ответницата, директорката на ПГЕЕ, която иначе е учителка по литература; неизвестно защо така тя се възторгна толкова от изявлението на един необичащ прекалено много да чете съдия; изглежда най-вероятно тази същата директорка-учителка се радва с не по-малък възторг и на подобни изявления на най-мързеливите й собствени ученици?!

Като разбрах, че уважаемата госпожа съдия А.Трайкова (в статията Тази продавач днес обслужи една адвокат и една министър специалистът проф. Владко Мурдаров ни дава право да употребяваме и двете форми, и съдийка, и съдия можем да пишем, можело да се водим от своя усет за езика; слава Богу, поне тази свобода ни признава нашето езикознание, възпитано в същите – подобно и на „правосъдието” ни – сталински директиви!) е присъдила в полза на директорката на ПГЕЕ заведеното от мен съдебно дяло (понякога, с определена и то по чисто смислови причини цел пиша тази дума така, т.е. пиша я неслучайно по този начин!), аз с огромен интерес и необичайно любопитство се нахвърлих да чета съдебното й Решение – защото, не крия, за мен това съдебно дяло носи най-вече и между другото и огромен чисто изследователски интерес; за мен беше безкрайно интересно да узная какви ли аргументи е използвала уважаемата госпожа съдия, за която бях чувал такива похвални отзиви.

За жалост обаче не срещнах в нейното решение нито един твърд, стойностен и неопровержим аргумент, не, няма такова нещо, в оспорваното съдебно Решение, както вече казах, са възпроизведени дума по дума напълно несъстоятелните „мотиви” в уволнителната Заповед на така прочулата се със своенравието си авторитарна директорка на пловдивската ПГЕЕ, повторени са така буквално, че неосведоменият човек остава с впечатлението, че г-жа съдийката чисто и просто е имала добрината (както правят мързеливите и необичащи да четат ученици!) само да преразкаже една по една глупостите, съдържащи се в заповедта за уволнение, съчинена с такъв исполински труд от така трогателно излагащата се директорка на въпросното училище – нима не е скандален такъв един недопустим подход, който си е позволила така уважаваната госпожа съдия?! Все пак, моля ви се, това не е… другарски или, опази Боже, „Народен” съд от времето на непрежалимия социализмо-комунизъм, а това е съд в нашето свидно отечество, така зерлем демократизиращо се и опитващо се да стане някога що-годе европейско, правово, имащо бляскаво и достойно, ползващо се със заслужено достолепие правосъдие – и една непоклатима законност?!

Тук няма да се повтарям и наново да пиша това, което вече съм казал, аргументирал и доказал във всички представени от мен документи и което се съдържа в писмените ми доказателства, доколкото уважаемата г-жа съдия изобщо ги допусна да влязат в делото – по изтъкната „тъй основателна” причина, че самата тя, видите ли, „била нямала време да чете”!

Аз поисках Съдът да допусне вещо лице (компетентно тъкмо в сферата на правилата и законите, регулиращи тъй специфичната сфера на образованието), което да подпомогне уважаемия съд като отговори на следните въпроси, да осветли следните значими моменти, без което делото не може да бъде решено:

• Доколко е правомерен и законен приложеният от директорката на ПГЕЕ начин за установяване на „непригодността” („липсата на качества”) на един опитен и висококвалифициран учител, занимаващ се десетилетия наред с учителска и преподавателска дейност в сферата на държавното образование в България?

• Може ли изобщо един директор на училище своеволно да лиши един учител от възможността да упражнява законно придобитите и притежавани от него преподавателски права?

• Има ли изобщо някаква законна (регламентирана от съответните наредби, правилници и други подзаконови регулиращи актове) процедура за уволняване на учител по този именно чл. 328, ал. 1, т. 5 („липса на качества”);

• По какъв начин може правомерно и обективно да се установява как и кога, по какъв начин се получава въпросната хипотетична и така съмнителна във всякакво отношение „пълна липса на качества” на едно лице, имащо съвсем законни права да бъде учител, след като наличието на тези качества се установява от съвършено други институции и органи и по един утвърден законов ред;

• Дали директорката на ПГЕЕ, обявявайки ме за „непълно непригоден” да бъда учител (с което фактически ме лиши от преподавателски права!) не си присвои незаконно някаква сякаш мистична и при това крещящо неправомерна свръхкомпетентност и свръхоправомощеност (всевластие) – с което която тя един вид обезсили (потъпка по недопустим начин) права и компетенции на съвършено други държавни институции и органи (университети, научни съвети, атестационни комисии и какво ли не още), които по закон са оправомощени да решават кой и как получава преподавателски права, по какъв законов и правов ред става това и т.н.;

• Без изнамирането на разумен, аргументиран и основателен отговор на тия неизбежни въпроси е невъзможно изясняването на истината и разумното, законосъобразно, правомерно, съобразено и с правото и справедливостта решаване на образувалия се крайно интересен и заплетен юридически казус (който се усложнява от това, че моя милост и директорката на ПГЕЕ сме привърженици на два алтернативни и коренно и същностно различни преподавателски и управленски подхода, аз съм привърженик на реформирането на образователната система по чисто демократичен път, чрез непосредствена и практическа либерализация, декомунизация и демократизация на отношенията в самите училищни общности, а пък бившата ми работодателка е привърженичка на авторитарния, административно-команден и казармен модел на образование, който обезправява учителите, учениците и родителите – понеже, по логиката на този модел, министерската и директорска бюрокрация „има пълната власт” да се разпорежда и да решава абсолютно всичко!)

• С оглед да се реши така поставеният казус предлагам да се изясни и следното: дали уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ представлява дисциплинарно уволнение и ако е така тогава защо на мен не ми беше дадена възможността (предвидена по закон) писмено да отговоря на отправените ми обвинения още преди връчването ми на заповедта за уволнение; не е ли това такова сериозно нарушение на процедурата, поради което въпросната заповед би следвало да бъде отменена от уважаемия Съд само и единствено на това основание;

• Следва също така да се изясни защо отправените във въпросната заповед поредица от пределно общи (абстрактни) обвинения не ми бяха предявени поотделно, конкретно и обосновано, защо, стига те да бяха действителни, при установяването на съответното нарушение, аз не бях наказан дисциплинарно за съответното вече наистина доказано нарушение, каква е истинската причина директорката на ПГЕЕ да се откаже от този обичаен механизъм за наказване на провинилите се „недисциплинирани” учители, интересно е да се разбере какво я принуди да се откаже от този най-естествен, ефективен и разумен начин за решаване на проблеми от такова естество и за санкциониране на евентуално провинилите се учители;

• Работодателят ми, следователно, следваше да посочи и да докаже по несъмнен начин какви точно качества ми липсват за да изпълнявам ефективно възложената ми работа, като тези качества следваше да бъдат съобразени с длъжностната ми характеристика и да са в причинна връзка с неизпълнението на конкретни трудови задължения. Видимо от заповедта е, че това не е направено, поради което уволнението ми е незаконно;

• Оказва се, че Заповедта за уволнение № 640 от 23.03.2017 г. е незаконосъобразна тъй като в нея липсват задължителни реквизити – не е посочена дата и час на извършеното нарушение, а липсват и конкретни мотиви за налагане на наказанието. Също така преди налагане на наказанието работодателят, както посочих, не ме изслуша и не прие писмените ми обяснения, които исках да депозирам понеже имам законово право да сторя това в деня, в който разбрах за вече изготвената заповед. Неизпълнението на посоченото законово изискване от страна на работодателя е отделно и напълно достатъчно основание за отмяна на заповедта за налагане на наказанието именно като незаконосъобразна;

• На основание чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителя, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Липсата на който и да е от тези реквизити нарушава правото на защита срещу уволнението на служителя, а от друга страна прави невъзможна проверката на незаконосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши Съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл.195, ал.1 КТ (в този смисъл – решение № 1506 от 10.12.1999 г. по гр. дело № 408/1999 г., решение № 23 от 13.04.2001 г., ВКС, III ГО). Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране с всичките му обективни и субективни признаци на извършеното дисциплинарно нарушение, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. В този смисъл процесната заповед изобщо не отговаря на тези изисквания.

• В заповедта не е посочено времето на извършване на визираните нарушения, както и изобщо не са посочени обстоятелствата, при които са извършени визираните нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.103, ал.1 от КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. За да изпълни това си задължение, работодателят е необходимо да поиска обяснения именно за тези нарушения, за които впоследствие би наложил дисциплинарно наказание. В тежест на ответника съобразно чл.154, ал.1 от ГПК е да докаже, че е изпълнил задължението си да поиска от мен в качеството ми на ищец обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, което не е направено. На това основание заповедта за уволнение е незаконосъобразна, поради което само на него следва да се отмени процесната заповед без дори да се разглежда спора по същество;

• Без решаването на тия същностно важни и принципни въпроси, касаещи процедурата, т.е. имащи основополагащ технологично-процедурен характер, е невъзможно да се реши това дело на сигурна, законна и правомерна основа;

• В светлината на казаното с лекота се установява преднамерения, крайно субективен, тенденциозен, злонамерен смисъл на отправените в заповедта ми крайно общи, пределно абстрактни обвинения, които на това основание само придобиват характера на клевета; смятам, че следва да се установи от уважаемия Съд по какъв съдебен ред аз бих могъл да си защитя достойнството и да потърся компенсация за нанесените ми по този начин морални вреди, а също така и за предизвиканата по този начин увреда на здравето ми (здравословното ми състояние – заболяване на сърцето – се влоши рязко именно след отпочването на злостната компроматна война срещу мен (съзнателно, злонамерено водена кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и компрометиране), целяща събирането на организирано предизвикани „факти” с оглед планираното уволнение, явяващо се по този начин недопустимо от гледна точка на морала и на правото отмъщение (под формата на недопустима злоупотреба с власт) и то именно заради моята принципна и идейно-ценностно обоснована демократична и либерална позиция по най-важните проблеми на училищния живот.

• Изтъкнатото в предния пункт достатъчно ясно обосновава недопустимия от каквато и да било гледна точка чисто политически характер на моето уволнение, настоявам този водещ момент да не бъде пренебрегван – защото тогава рискуваме да се занимаваме с псевдопроблеми и то именно породени в руслото на крайно тенденциозната и клеветническа, накърняваща достойнството ми интерпретация на случилото се, която си позволява моята бивша работодателка – с оглед да се оневини за собствените й крещящи по характера си нарушения не само на правото и на закона, но и на приличието, на морала, на човечността даже в крайна сметка.

Това дотук е откъс от мое Писмено изложение до Районен съд от 11 октомври 2017 г.,; под натиска на адвоката на другата страна и без никаква мотивировка уважаемата госпожа Съдия отклони предложението ми за определяне на вещо лице, което да даде убедителен правосъобразен отговор на поставените въпроси, но обеща самият съд да отговори задоволително на всичките тия въпроси. На нито един от тези въпроси не отговори обсъжданото сега Съдебно решение, което само на това основание следва да бъде отхвърлено и отменено като напълно необосновано, несъстоятелно, като „висящо във въздуха”.

2. Съдебното Решение също така се опира на неизяснено откъм фактическа страна дело. Нито един пункт от това съдебно решение не се основава на доказани по безукорен начин факти и обстоятелства, на нито едно от моите възражения не беше отговорено аргументирано, с привеждането на що-годе основателни аргументи, те дори изобщо не бяха дебатирани, иначе казано, съдът в лицето на съдия Трайкова изцяло ги игнорира. И прие Решение, базирано на напълно спорни и несериозни субективни преценки на другата страна, „подкрепени” с толкова съмнителните лъжесвидетелства на изцяло зависимите от директорката лъжесвидетели. Ето един особено показателен пример в тази насока, показващ как съдът си позволи да игнорира безспорно значими факти.

Заповедта за уволнението ми е издадена с дата 23 март 2017 г. към 13.30 часа, по време, в което аз вече съм си изпълнил трудовите задължения за деня, взел съм си преди обед учебните часове по програма. Още в момента на връчването възразих, че една заповед за уволнение с дата 23 март игнорира това обстоятелство, т.е. излиза, че в тази Заповед дори и датата е в нарушение на Закона, т.е. дори и датата на издаването й е лъжлива. (Не може да са едновременно верни и двете неща, моя милост в едно и също време хем вече да е уволнен, хем също така да си изпълнява трудовите задължения, което е документирано по съответния начин, разписал съм се в дневниците на учениците, вписал съм преподавана тема на съответното място и пр.!)

Директорката тогава започна да се суети и даже отиде да каже на секретарката да изготвя нова заповед с дата 24 март, но в един момент реши да пита адвоката си (!) по телефона дали това е проблем в заповедта да бъде вписана невярна дата! Не зная какво й е казал адвоката, но тя реши да остави уволнителната заповед с това толкова важно нарушение, а именно съставеният важен документ е с невярно съдържание по един най-основен реквизит! Съдът не провери това важно обстоятелство, игнорира свидетелството ми по него, което е такова важно нарушение, че е достатъчно основание ОС да отмени съдебното Решение на РС, базирано върху такъв недопустим пропуск. Убеден съм, че уважаемият Окръжен съд ще реагира подобаващо по този пункт, ще направи длъжното и ще отмени толкова порочното съдебно Решение.

3. Съдът прие скандалното си Решение под недопустимо неправомерно влияние от страна на другата страна (другояче не може да се обясни това Решение: не вярвам Съд да е допуснал толкова елементарна грешка от чиста некомпететност, не допускам Съд да се заблуди напълно искрено и чистосърдечно, не допускам Съд да е толкова наивен!)

Излиза, че истината съвсем не вълнува РС в това конкретно дело, какви ли интереси тогава стоят в основата на това толкова неоснователно, необосновано решение?! А може би Съдът просто иска да направи услуга на парадиращата с „много връзки” на най-влиятелните властнически места директорка или на толкова прочутият адвокат на ответната страна Йордан Давчев, бивш виден магистрат в сферата на съдебната власт – като просто им подари едно изгодно за тях Решение, независимо от тоталната неоснователност и неаргументираност на това същото Решение?! Поне Съдът да се беше потрудил да придаде някаква външна, що-годе правдоподобна и донякъде смислена аргументация на Решението си – както се вижда с пръв поглед в толкова странното решение липсва даже и елементарен опит за такава! Възможно ли е в случая да сме свидетели на съвсем неправомерно поддаване на РС на влиянието на въпросния толкова влиятелна (с връзките си) ответница и на нейния толкова прочут и не по-малко влиятелен адвокат?! Но каква друга може да е причината РС да взема такова кухо откъм аргументи Решение ако това допускане не е вярно?!

За жалост, в системата на българското правосъдие такива осъдителни корупционни явления съвсем не са безпрецедентни, а са прекалено чести! За мен като български гражданин, ратуващ за истинско правосъдие, е крайно недопустимо един състав на РС в Пловдив да създава всички предпоставки за такива съмнения, уронващи престижа и достолепието му. Нима е допустимо и Съдът да действа по… мутренски начин, иначе казано, да удря и да бие с бухалката на властта си тъкмо жертвата на административния произвол, обърнала се към него за да защити своите най-фундаментални човешки и професионални права?! Не са ли такива едни резонни съмнения, пораждащи току-що изложените напълно допустими мисли достатъчно основание ОС да върне делото за преразглеждане от друг състав на РС? Недоверието към съдебната власт води до разпадане на държавата – не може едно общество да  живее без този най-твърд крепител на правото, закона и на самата справедливост най-вече!

4.Тотална смислова непълноценност и пълна логическа (аргументативна) несъстоятелност на обжалваното съдебно Решение:

Съдът в своето Решение по необясними подбуди демонстрира пълно, безпрекословно и неподплатено с никакви доказателства доверие спрямо толкова несъстоятелната, дори смехотворна теза на ответната страна: един опитен, доказал се изцяло, при това новаторски мислещ и талантлив преподавател изведнъж, ненадейно, видите ли, бил станал „пълен некадърник”; интересно е да се запитаме как е възможно такова едно стопроцентово доверие към такава една по начало несъстоятелна и крайно подозрителна откъм истинност теза, което да доведе дотам, че съдът да игнорира по същество всички до един аргументи на ищеца!!!

Директорката била представила куп фабрикувани компромати, произведени в нейната неспирно работеща „фабрика за компромати” – в каквато е превърнала училището, което има злата участ тя да е негова ръководителка; добре де, не е ли близко до ума, че ако всеки един компромат бъде изследван поне малко ще се открие, че той е злонамерено съставен или фабрикуван именно с цел да „докаже” пред евентуален съд „вината” на жертвата на този необуздан административен произвол?! Освен лъжливи „документи” (които в огромната си част директорката е писала със собствената си ръка!) Съдът се предовери и на нейните тъй задължени й (лъже)свидетели, които безцеремонно, без капчица свян, клеветяха своя довчерашен колега! Нима Съдът не можа да прозре каква е истината – като слушаше тези надпреварващи се в оплюването на ищеца лъжесвидетели, които при това, както свидетелства съдебният протокол, просто си изпяха предварително заучения (продиктуван им от адвоката Давчев) урок с цел да излъжат, да заблудят тъй „наивната” съдийка?!

Даже и когато свидетелите съвсем се объркваха (или говореха откровени глупости!) при простичките въпроси на ищеца, нима и тогава съдия Трайкова не разбра каква е работата?! Как е възможно толкова наивен човек да работи като съдия?! Наивност и доверчивост ли е обаче причината? Или причината за такова едно алогично поведение е съвсем друга, но е още по-неправомерна и незаконна?! (Тук съм длъжен да посоча и още едно нарушение: при съставянето на протокола на това съдебно заседание по нареждане на съдия Трайкова са пропуснати толкова неудобните и неприятни за свидетелите на противната страна мои въпроси, да, те просто липсват, извадени са от протокола! Дали това не е с умишлена цел да бъдат заблудени съдиите от последващите инстанции – и да се припише фалшива стойност на толкова несъстоятелните и нямащи нищо общо с действителността показания на по принцип незаслужаващите доверие свидетели? (Тези свидетели просто не могат да си позволят да кажат нещо, което няма да се хареса на работодателката си, те са изцяло зависими от нея, те дължат на нея заплатите и постовете си, както и оня тъй жадуван дял от диференцираното заплащане в края на годината, който тя ще благоволи да им даде!).

5. Нескривано дискриминационно отношение към ищеца по време на воденето на съдебното дело

РС не допусна (!!!) моите свидетели, което още тогава показа, че възнамерява да „претупа” това може би предварително уговорено някъде съдебно дело; нима е възможно един Съд да не се вълнува изобщо от истината – и само да имитира, по недопустим начин, т.е. крайно нескопосано „диренето” на безразличната му по начало истина?! Как е възможен такъв явен съдебен произвол?!

Поради недопускането на моите свидетели се принудих да представя писмените свидетелства (извадени от съдебния протокол от предишното, напълно аналогично на настоящето и спечелено при това от мен съдебно дело по предишното ми опраскване от съвсем същата работодателка) на моите свидетели, които именно са дадени само преди две години, сред които е и бившият директор на пловдивската ПГЕЕ инж. Венелин Паунов (който ми беше обещал да се яви и този път да свидетелства пред Съда, но, за жалост, почина през м. юни през тази, 2017 година). Да, става дума за забележителния предишен директор инж. Венелин Паунов, който ме е назначавал на работа в това училище, в което работих 17 години.  И той свидетелства пред съда, че ищецът е изпълнявал задълженията си нормално, даже имал активност след учебна дейност, правил е сбирки и е провеждал лекции и обсъждания в създадения от него Дискусионен клуб на училището, в което се събираха най-добрите, елитните ученици, за тази негова дейност не му се е плащало допълнително; авторитетният свидетел г-н Паунов като директор е подкрепял новаторството на преподавателя; той също свидетелства, че ищецът е скромен, човечен човек, който подбира хората, с които дружи, също така е голям професионалист и вглъбен в проблемите на образованието и на философията; съумява да предотвратява конфликти и да ги преодолява когато те са възникнали (в нашите училища, както, прочее, и в живота ни, конфликтите са ежедневие)

                Само ако съдия Трайкова беше погледнала тия думи на авторитетния свидетел (един доказал се дългогодишен ръководител на училище, един изключително изкусен мениджър!) трябваше да си зададе поне ето този въпрос:

Защо се получава такова огромно разминаване в оценките на директорското тяло за качествата на ищеца по времето на Паунов и сега по времето на Анастасова?

                Следователно, при едни и същи изисквания и задължения за длъжността на ищеца при един директор той е годен да ги изпълнява, а при друг – не. Нещо е станало с качествата и уменията на ищеца в последните две-три години. Или с възприятията на директора? Грънчаров е същият, директорът е друг. Изводите са близко до ума, да, но може би уважаемата г-жа съдия няма време не само да чете, но и… да мисли?! Решително настоявам ОС да отмени волунтаристичното й съдебно решение и ако прецени за необходимо, да върне делото за доизясняване в друг състав на РС!

                6. Укриване от Съда (със съдействието на самия „тъй разсеян” Съд!) на писмени доказателства с решаващо значение:

Няколко пъти в писмен вид настоявах на вниманието на Съда да бъдат представени като изключително важно писмено доказателство (което поради несъмнената си обективност може да реши изхода на делото!) анкетните карти и резултатите на анкета, проведена от директорката на ПГЕЕ в края на учебната 2015-2016 г., през м. юни най-вероятно (или втората половина на май). Съдът разпореди изрично тези документи да бъдат представени, но въпреки това другата страна не изпълни разпореждането, тоест си позволи да скрие дори и от Съда това решаващо доказателство! Самият факт, че директорката на ПГЕЕ си позволи да не изпълни по такъв екстравагантен начин това разпореждане на Съда е достатъчно основание Съдът не само да настоява за представянето на документите, но и да предприеме нужните мерки за подобаващо взискание по този пункт; това, разбира се, не беше направено, по най-„свойски” начин Съдът „влезе в положението” на ответната страна, може би пак за да направи „приятелски жест” към тъй богатата с „връзки” ответница и нейния тъй драгоценен адвокат, колега на г-жа съдийката г-н Йордан Давчев?! Възможно ли Съд да си позволява да показва открито такава неправомерна и при това безцеремонна „колегиалност”?! (Цяла епопея е това колко пъти настоявах пред висшестоящите административни органи на образователното ведомство да заставят самоуправната директорка да ми даде резултатите по анкета, касаеща моите часове, но тя успя да се наложи, както виждаме, не само на тях, но дори и на българския Съд!)

Затова категорично настоявам ОС да разпореди резултатите от тази историческа анкета най-сетне да бъдат представени; друг е въпросът, че ето, отново излиза, че обжалваното от мен съдебно Решение е порочно и откъм този непозволим пропуск – ответната страна укрива даже и от Съда решаващо писмено доказателство – и то със закрилата на самия Съд!

Още един аргумент в подкрепа на главната ми теза, че това съдебно дело съвсем не е изяснено откъм фактическа страна! Колко струва тогава Решение, което се базира на такова дело?

                7. Съдът в своето така порочно решение не се опита да осмисли цялостния смислов контекст, в който се разви тая невероятна история – дългогодишен опитен и доказал се, първокласен и при това новаторски и творчески мислещ учител по чисто мутренски начин бива на два пъти опраскван от самозабравила се и злоупотребяваща с властта си директорка! Понеже няма как иначе да се разправи с него (той също така е дисциплиниран, гледа си най-съвестно работата!) директорката е принудена да проведе една безогледна кампания по неговото личностно и професионално оклеветяване и оплюване, кампания на безогледен административен произвол, терор и тормоз; отдавна подобни явления са описани като трудов мобинг (термин, произхождащ от английски, става дума за тормоз в работната среда, където човек, обикновено началник или група от хора упражняват систематично извънредно голямо психологическо и административно насилие през дълъг период от време – повече от шест месеца – върху друг човек на работното му място).

Дадох безчет доказателства на този безпрецедентен произвол, терор и тормоз върху моята личност, Съдът обаче ги игнорира по напълно недопустим начин – г-жа съдийката има добрината да каже, че „няма време да чете”, най-вероятно това означава, иначе казано, че също така „няма време” да търси и истината?!

Какво трябва да стане с такова едно съвсем претупано и напълно неизяснено в основното си съдържание съдебно дело и Решение решавайте според закона и съвестта си Вие, уважаеми Окръжни съдии, към чието съзнание за право, законност и справедливост апелирам!

                8.Поразително е и това, че на практика обсъжданото Решение на ПРС погазва най-фундаментални човешки права, но още по-поразително е това, че съдът сякаш изобщо не си дава сметка за това, т.е. се държи така, че на наблюдателя, имащ християнски мироглед, не му остава друго освен да възкликне: „Господи, прости им, те не знаят какво правят!”.

Ето защо е така страшно Съд да застане на страната на беззаконието: добре, самоуправната, правещата каквото си иска директорка на пловдивската ПГЕЕ, „не е извършила” беззаконие, „правилно”, „законосъобразно”, „правомерно” е извършила опраскването на дългогодишния, опитен, висококвалифициран, доказал се по безчет начини и при това съвестен и творчески изявил се преподавател по философия, който има само един „дефект”, а именно не се харесва на въпросната властница – има демократичен манталитет и я дразни с това, че си позволява да я критикува публично, в това число блога си, в медиите и пр. Да, но като опрасква този преподавател за да го разкара по-далеч от него, като постъпва под максимата на Сталин „Есть человека, есть проблема, нет человека – нет и проблемы!” и най-вече като го отстранява именно по чл. 328, ал. 1 т. 5 („пълна липса на качества”) не знаещата какво прави, незатрудняващата се с мислене директорка фактически го лишава и от преподавателски права, които обаче не са получени от нея (!), т.е. извършва пълно беззаконие, пълен произвол (присвоява си свръхкомпетентности, които няма и не може да има!)!

Като капак на всичко Съдът, не проявявайки и минимално усилие да се ориентира в реалната, в действителната ситуация, застава зад това крещящо беззаконие и се опитва да го оправдае, т.е. излиза, че у нас е възможен дори и такъв абсурд: съдилища да крепят и да насърчават беззаконията!!!

Добре  де, дали не е дошло, с оглед на това, времето съвсем официално да променим името на държавата си от „България” на… „Абсурдистан” – или поне на „Мутроландия”?! Какво е това, моля ви се, мутренско… „правосъдие”?!

                9.Представям на уважаемия Окръжен съд съвсем нови, пресни доказателства, съдържащи запис на устно признание на директорката на ПГЕЕ, че всъщност е уволнила учителя по философия Грънчаров само защото си е позволил да пише в блога си за вършените в училището безобразия,  т.е. пред свидетели ответницата Анастасова заяви „… ако не беше писал за училището, щеше още да си работиш най-спокойно и досега…”, с което тя фактически сама призна, че в нейната Заповед за уволнение фигурират съвсем лъжливи „мотиви”, нещо, което вече доказах по несъмнен начин пред РС, ала той не зачете и не призна доказателствата ми.

                II.Друго съществено нарушение на чл. 6, ал.2 ГПК и диспозитивното начало в процеса.

1.Навел съм основания, аргументи и доказателства за липсата на доказване неефективност на учителската деятелност на ищеца. Посочил съм факти и обстоятелства, които сами по себе си опровергават твърденията на директорката – например назначаването на ищеца от нея за ръководител на комисията за обработка и анализ на резултатите според методиката на РИО Пловдив и то по време когато ищецът е наказан с „предупреждение за уволнение” и води дело в РС Пловдив. Както и за назначаването му за член на други комисии. (В това число на „изцяло некадърния по философия учител” Грънчаров самата директорка е възложила няколко месеца преди опраскването му да разработи проект за иновативно училище, той изпълнява бляскаво задачата, написва цяла една книга по темата, директорката обаче игнорира постижението му – и за награда за постижението му отново го… опрасква!) Това са обективни факти, опровергаващи твърденията за липса на качества. Кога директорката е права в преценката си за организационните и професионални качества на ищеца – тогава или сега?

               

2.Изтъкнал съм нормативни изисквания за оценяването ефективността на преподавателската дейност, които не са спазени от работодателя при определяне липсата на качества за ефективно изпълнение на  възложената работа, липсват в делото, но се твърди изначално, че ищецът няма качества за ефективно изпълнение на работата.

3.Навел съм основания и доказателства за преднамерено лошо отношение от страна на директорката към ищеца. Най-малкото за водено и спечелено  на три инстанции гр.д. № 19600/ 2012 г. на РС Пловдив, за НЧХД № 1727/ 2014 г. по описа на РС Пловдив, за дело № 170/ 2014 г. на Комисията за защита от дискриминация и най-вече спечеленото на ниво ВКС гр.д. № 11190/ 2014 г. по описа на Пловдивския районен съд ХV гр.с., става дума за напълно аналогичното на настоящето дело срещу първото опраскване на ищеца от самозабравилата се и злоупотребяващата с властта си директорка на пловдивската ПГЕЕ.

                4.Навел съм основания, аргументи и доказателства за недопустимо използване на непълнолетни ученици за постигане на властовите цели и амбиции на директорката.

                Всичко това е залегнало в папките по делото, но за него не е казана и дума в обжалваното решение. Съдът мълчаливо по конклудентен начин не ги включва в обсъждането на предмета на делото – вероятно като неотносими към спора.

Възразявам решително срещу това. Считам, че са пряко относими. Те обясняват защо до 2014 г. ищецът е почтен и добър професионалист, а в последните 2-3 години – „абсолютен некадърник” (но само в очите на една самозабравила се, на една разпищолила се властница „с много връзки”, която обаче е дълбоко уязвена и не ще да търпи в училището си изявен учител на нивото на ищеца!).

                III. Решението е постановено в тежко нарушение на правилата за събиране и оценяване на доказателства.

               

1.Съдът заявява в решението си „Представените от ответното училище… многобройни писмени и гласни доказателства са подробни и непротиворечиви”. Тоест преписва едно клише, което в случая обаче е съвсем несъстоятелно звучащо.

Позволете да попитам: кои са тези събрани многобройни писмени и гласни доказателства? И най-вече – как, къде и кога е аргументирана и доказана тази тяхна „непротиворечивост”?! Как е възможно съдебно Решение да се основава на такава потресаваща голословност и недопустима пристрастност?!

А защо, прочее, Съдът така фриволно е „пропуснал” да забележи укриването на решаващи писмени доказателства от страна на ответната страна? Защо Съдът не обърна внимание на заявлението на ищеца, че дори и представеното по наше настояване от ответната страна Трудово досие на ищеца Грънчаров грижливо е „прочистено”, от него липсва цяла една поредица от несъмнено важни документи, които обаче със самото си съществуване не само са несъвместими с тезата на противната страна, но и напълно я опровергават?!

Възможно ли е Съд така наивно да се поддаде на лъжите на една наистина самозабравила се и злоупотребяваща с властта си администраторка, иначе казано, как е възможно Съд да бъде така лесно излъган?! Може ли Съд да застане зад беззаконието, с което фактически да го насърчи? – неслучайно повторям този най-главен извод от прочитането на съдебното Решение, този път под формата на въпрос.

2.От страна на ищеца бяха най-подробно опровергани „тъй солидните доказателства” на ответната страна не само още в Исковата молба, но и в цяла една поредица от адресирани до Съда писмени заявления, изложения, предложения, в които пункт по пункт беше показана пълната фактическа, логическа, смислова и пр. несъстоятелност на въпросните „солидни доказателства” на другата страна. Съдът обаче не е забележил това и е приел „на вяра” не само напълно лъжливата теза на ответницата, но и всички изобличаващи лъжливостта на тезата й „доказателства”, които не само са противоречиви, те имат естеството на очевидни фалшификати, скалъпени, нагласени писмени компромати и клевети, израз на една крайно недопустима и безогледна мобинг-кампания (кампания на най-разюздан административен тормоз, терор, произвол) срещу един най-съвестно гледащ работата си качествен учител, който обаче е ненавистен на директорката по причина на това, че понеже има демократичен манталитет си е позволил открито да я критикува!

Между другото ще си позволя да вметна и това, че моят дълг като философ и като учител по философия (и в частност по философия на правото, десетки години съм преподавал този учебен предмет!) е винаги да защищавам истината, правото, справедливостта – как тогава можех да си мълча като гледах беззаконията и безобразията на разпищолилата се директорка, забележете, на едно учебно, образователно и възпитателно учреждение (!!!) и най-вече на имащата мутренски манталитет клика от кръжащи около нея безскрупулни подлизурковци? Някои от които дори и в съдебната зала се появиха, този път като „свидетели”, а пък завидно наивният Съд дори, моля ви се, изцяло „повярва” на безобразните им клевети!

3. Решението е постановено в нарушение на чл. 182 ГПК.

Посочил съм пред Съда, че свидетелските показания са на свидетели, заинтересовани в полза на ответника и във вреда на ищеца. Това важи и петимата свидетели. Другарката от МОН вече не работи там и просто прави лично-котерийна услуга на директорката, водена от чисто идейно-ценностни причини: тя не по-малко силно от нея мрази ищеца – понеже той е борец срещу беззаконията на самозабравилата се бюрокрация в образователната сфера, като се почне от най-високото ниво, именно министерската такава, та се стигне до най-ниското й ниво, именно директорската.

Демократизацията и декомунизацията на отношенията в училищните общности, каузата, за която се бори ищецът, еднакво застрашава всевластието на всички бюрократи. „Първото правило на бюрокрацията е да закриля интересите на бюрокрацията” са проницателни и мъдри думи на великия американски президент Р.Рейгън.

                              

ІV. Нарушения на материалния закон

                1.Незаконосъобраност при приложението на чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.

               

Смисълът и разумът на този текст, тълкуван и пространно изяснен от постоянната практика на  ВКС, говори, че липсата на качества на работника за ефективно изпълнение на възложената работа се изразява в липса на професионални  знания, умения, поради недостатъчен опит или природни дадености като съобразителност, сръчност, схватливост, концентрация, способност за аналитично и логическо мислене, за работа с хора, необходими му за ефективно изпълнение на трудовата функция, проявени като обективно трайно състояние, несвързано с виновно поведение.

                Когато неизпълнението на трудовите задължения се дължи не на обективна липса на качества, а на умишлено или небрежно поведение на работника, то е налице нарушение на трудовата дисциплина и за такива нарушения работодателят разполага с възможност да наложи дисциплинарно наказание, т.е. да прекрати трудовото правоотношение по чл. 330, ал.2, т.6 КТ, но не и да ползва безвиновното основание по чл. 328, ал.1, т. 5 КТ.

                Липсата на тези качества е обективна, безвиновна е – не предполага дисциплинарни нарушения, а и не зависи от субективното отношение на работодателя, именно защото е обективно съществуваща.

            Решаващият Съд отхвърля съображенията и доказателствата ни в тази насока с мотива, че никъде в обжалваната заповед не става въпрос за дисциплинарни нарушения, но дори и да има, работодателят може или да търси дисциплинарна отговорност, или да приеме този вид неизпълнение да е в резултат на липса на качества.

             С този тезис ние решително не можем да се съгласим. Защото, първо, дали в заповедта са споменати или не дисциплинарни нарушения, това за съда няма значение – той дава квалификациите. И, второ, ако липсата на качества е обективно дадена, то тя е безвиновна – толкова си може човекът. Ако се  касае до неизпълнение на задължения, това е свързано с вина – умисъл или небрежност – и е изключено по дефиниция от приложното поле на чл. 328, ал.1, т.5 КТ. С други думи, дисциплинарните нарушения автоматично изключват безвиновната отговорност. И работодателят просто няма право на избор, на какъвто указва Съдът. Това са различни правни форми,  които взаимно се изключват.   

               

2.По същия начин първостепенният Съд е отхвърлил основанието ни, че в обжалваната заповед не е посочено имал ли е ищецът нужните качества и докога ги е имал, респ. кога и как ги е загубил. Този ни довод съм развил във връзка с оспорването, че няма установена трайна липса на качества.

Ние не законотворчестваме – просто изхождаме от установената дефиниция на ВКС, при това задължителна за съдилищата – че трябва да става въпрос за трайно състояние. Вместо това съдът е теоретизирал, че ищецът може и да е имал качества, които впоследствие да е загубил, или просто никога да не ги е имал, т.е. това нямало значение за спора. По този начин, без да иска, сам е потвърдил правотата ни, че приписваните недъзи на ищеца не са обективно съществуващи, а са плод на субективното отношение към него.

3.Нарушение на правилата за закрила по чл. 333 КТ

Решението на РС е незаконосъобразно и поради нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.  Работодателят не е искал и не е получавал предварително мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда на посочени конкретни основания. А мнението на ТЕЛК и също така разрешението на Инспекцията по труда се основава на оспорено по надлежния ред пред НЕЛК експертно решение, което при това с Експертно решение на НЕЛК № 0648 от 102/04.10.17 г. отмени същото това обжалвано от мен решение на ТЕЛК.

Получих въпросното решение на НЕЛК и веднага с молба Вх. № 66936 от 27 ноември 2017 г. поисках РС да отмени определението за даване на ход по същество и да приеме като ново писмено доказателство от изключително важно значение за съдебния спор визираното Решение на НЕЛК. Оказва се, че откъм фактическа страна към онзи момент нямаме валидно Решение на ТЕЛК, респективно нямаме и изпълнена процедура по чл. 333 от КТ, излиза, че заповедта за уволнението на ищеца е незаконна.

Съдът игнорира, в своя си стил, това важно обстоятелство и по този начин дръзна да издаде Решение, непочиващо на несъмнена фактическа основа, което също е основание за отмяна на обжалваното съдебно Решение.

                При това работодателят е въвел в заблуждение Инспекцията по труда като изобщо не е представил към искането си експертното мнение (което само по себе си е достатъчно куриозно и е издадено от вече доказано корумпирана институция – пловдивският ТЕЛК)!

                Законът и практиката поставят тези изисквания с оглед осъществяването на пълноценна закрила на трудоустроените, независимо дали трудоустрояването е изпълнено, и на страдащите от заболяване под закрилата на Наредба 5. Инспекцията по труда трябва (длъжна е!) да има тази информация, за да издаде или не съгласието си. Ако това бе направено, можеше и решението на Инспекцията  да бъде друго. Това е въпрос на пълноценна законова защита на уволнения преподавател. Като не е представил, осигурил и комлектовал искането си до ИТ с мнение на ТЕЛК, работодателят е издал незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна.

                Това почитаемият съд не е съобразил и е допуснал нарушение на материалния закон.

               

                V. Необоснованост на решението

               

                1.Решаващият съд е направил категорични изводи за липса на качества у ищеца на база „многобройните писмени и гласни доказателства”, които вече оспорих и опровергах.

                За съжаление решението не прави връзка между приетите факти и обстоятелства за постигане на убедителност и справедлив съдебен акт.

               

2. Съдът не  е отчел,че ищецът преподава на 13 класа едновременно, а сигналите срещу него идват от 2. Вместо това той безапелационно постановява, че Грънчаров „не става за преподавател”.

3.Решаващият съд не е съобразил нещо, което крещи от възприетите от самия него факти в самото му решение.

Какво означава това? Ищецът има най-високата за учители класификация, именно І ПКС, която му е дадена от Централният институт за усъвършенстване на учителите към СУ „Св. Кл. Охридски”. Директорката Анастасова на 18.03.2013 г. го назначава – една година преди да го уволни поради пълна непригодност – за старши учител. Местата за старши учител са ограничени, те се обявяват и директорката го одобрява и назначава – три години след като е директорка на Грънчаров и една година преди да го уволни поради пълна липса на качества!?

Мислим, че това вече е прекалено!

Извинете, но това, заедно с многото други посочени и възприети факти, е доста шизофренно мислене!

               

4.В Решението основно са  залегнали показанията на свидетелите, които сами признават, че са съвсем некомпетентни в областта на преподаването на философия (това важи и за педагогическият съветник, по образование психолог, а останалите са… инженерки и филоложки!). Как тогава са толкова „солидни” показанията на тия некомпетентни свидетели? Как могат показания на такива точно свидетели да имат такава „безусловна тежест” пред един що годе съзнаващ що прави Съд?

VІ. Към настоящата Въззивна жалба прилагам следните съвсем нови и решаващи при това писмени доказателства:

1. Обръщение на г-жа Мария Василева, показващо ни как ние, гражданите, можем да озаптим разпищолилите се наши управници!

2. "Констативен протокол", написан под формата на Отворено писмо, адресирано до гражданите, институциите и медиите

VІІ.Моля Окръжен съд да разпита недопуснатите от РС мои свидетели, които могат да подпомогнат Съда за очертаване контурите на истината по разглеждания съдебен казус:

1. Г-жа Мина Ветренска, бивша дългогодишна учителка по философия и педагогически съветник на нашето училище (именно пловдивската ПГЕЕ), която е посещавала мои уроци и компетентно може да се произнесе по качествата на моя преподавателски подход, сега пенсионерка;

2. Г-жа Мария Василева, пенсионирана учителка, член на групата инициативни граждани, които наскоро осъществиха гражданска инспекция на състоянието в ПГЕЕ с цел да насърчат отприщването на незапочналата още в тази училищна общност нейна реална демократизация;

3. Г-н Людмил Попов, пенсионирана учител и бивш директор на иновативно частно училище, също член на групата инициативни граждани, които наскоро осъществиха гражданска инспекция на състоянието в ПГЕЕ с цел да насърчат отприщването на незапочналата още в тази училищна общност нейна реална демократизация;

4. Станислав Йовков, бивш ученик на пловдивската ПГЕЕ, на когото съм преподавал философия.

Убеден съм, уважаеми Окръжни съдии, че учителският занаят е в голяма степен творчески – като, впрочем, и юридическия. И се допускат грешки, това е безспорно – само Бог е безгрешен!

Да, Съд и съдии могат да сгрешат, но Съд и съдии нямат никакво право умишлено да застават на страната на неправата страна, на страната, дръзнала да прави крещящи беззакония, на страната, дръзнала да лъже дори и самия Съд за злодеянията си!

А пък самият Съд да подкрепи лъжата и клеветата, да подкрепи злодеянието и беззаконието – ето това вече е съвсем недопустимо и абсурдно! Такъв един Съд е започнал да работи срещу самите устои на обществото и на държавата.

Моля, прекратете това фрапантно беззаконие, допуснато от съдия от Районен Съд, уважаеми Окръжни съдии!

Като гражданин, загрижен за демократичното бъдеще и просперитета на страната ни, не само като страна по делото, най-сърдечно и настоятелно Ви моля: спрете съдебния произвол!

ПРИЛАГАМ и копие за въззиваемия.

22 декември 2017 г., Пловдив

                              

С УВАЖЕНИЕ:

(Ангел ГРЪНЧАРОВ)

 Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo